Решение № 2721 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2008 г.

Решение № 2721 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Златко Николов Тодоров против решение № 1 от 10.03.2008 г., постановено по адм. дело № 14/2007 г. на Административен съд - Габрово, в частта в която е отхвърлен искът му за изплащане на понесени неимуществени вреди до размера на 15 000 лева, представляващи обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Релевира оплакване за несправедливост и необоснованост на решението в тази му част и иска присъждане на по-висок размер обезщетение. Ответникът - кметът на община Севлиево не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения. Настоящата инстанция, като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Пред Административен съд - Габрово е бил предявен иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с който ищецът Златко Николов Тодоров претендира ответникът община Севлиево да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер, посочен в исковата молба поради това, че на 29.02.1988 г. в община Севлиево му е бил съставен акт за раждане № 0082, в противоречие със съдебно решение от 26.01.1988 г., постановено по гр. дело № 502/1987 г. от РС - Севлиево, като противоречието се изразява в неправилно изписване на собственото му име, ЕГН и място на раждане. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че в периода от 1988 до 2007 г. е живял със съзнанието, че се казва Николай Николов Тодоров на което име са били издадени документите му за самоличност и се е легитимирал в обществото. Под същото име и с погрешен ЕГН същият е пътувал зад граница и т. н. Отделно от това при установяване на сгрешената му самоличност при митническа проверка на летище София е преживял силен шок от факта, че собственото му име е Златко, а не Николай и че в същност ЕГН не отговаря на действителния. Преживял е редица неудобства, унижения и притеснения от отношението на администрацията при издаване на нови документи за самоличност, шофьорска книжка, военна книжка, задграничен паспорт, удостоверение за раждане. С решението си Административен съд - Габрово е установил незаконосъобразността на акт за раждане № 0082 от 29.02.1988 г., съставен от Общински народен съвет - Севлиево, уважил е частично така предявения иск, приемайки го за основателен и доказан до размер на 125 лв. за понесените имуществени вреди и до размера на 2 000 лв. за неимуществените вреди, които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца като обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, като в останалата част - до 15 000 лв. е счел претенцията за понесени неимуществени вреди за неоснователна и я е отхвърлил. В мотивите си съдът е развил съображения, че искът е доказан по основание. Приел е за установено, че при съставянето на оспорения административен акт длъжностното лице по гражданско състояние от ОбНС - Севлиево е допуснало нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 4 от Закона за лицата и семейството, на чл. 14, ал. 2 (раздел II) от Наредбата за гражданското състояние от 1975 г. (отм.), поради което удостоверение за раждане № 0082 е незаконосъобразен административен акт. В мотивите си съдът се е позовал на приложените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели. Така постановеното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Първият и основен елемент от фактическия състав на обезвредата по чл. 1 от ЗОДОВ е наличие на вреди за гражданин или юридическо лице. Правилата на исковото производство изискват вредите да се сочат по вид и характер - имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, в исковата молба. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на присъдено нещо, с която се ползва съдебното решение. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. В мотивите си съдът е приел, че ищецът, в резултат на незаконосъобразно издаден акт за установяване на самоличността му, безспорно е претърпял имуществени и неимуществени вреди, като последните се изразяват в чувство на стрес и неудобства, които съдът е преценил, че са отшумели след издаването на нови документи за самоличност. Касаторът твърди, че породеният от ситуацията стрес не е отшумял и до момента; че ищецът се намира в състояние на цялостно психично разстройство; има завишено чувство за малоценност; не може да приеме промяната или с други думи засегнати са цял комплекс от "блага на личността", като се позовава на свидетелските показания по делото. Въз основа на тези твърдения моли да бъде уважен изцяло предявеният иск за неимуществени вреди. Тези възражения са неоснователни. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. В съд. заседание от 7.02.2008 г. пълномощникът му адв. Марков е направил искане за допускане и разпит на двама свидетели - св. Йосиф Чолаков, познат на семейството и осиновителката му - Тинка Асенова, като заседанието е отложено, а в определението си съдът е дал възможност на страните да "ангажират и други доказателства". В същото съд. заседание ищецът е бил разпитан по реда на чл. 114 от ГПК, като в показанията си е посочил, че е "чувал" да има друго име още през 2002 или 2003 г.; че на дом. му адрес са идвали призовки на името на Златко"; че е уведомявал общината, че на този адрес не съществува такъв човек. Други данни ищецът не е дал. За следващото съд. заседание са били представени писмени доказателства от ответната страна, процесуалният й представител - адв. Шиваров се е отказал от поискания свидетел, а пълномощникът на ищеца е заявил, че няма искания за нови доказателства. Следователно, в рамките на процеса съдът е допуснал всички поискани от ищцовата страна доказателства относно това дали и до колко действително са засегнати здравето и психиката на ищеца, неговото достойнство и по какъв начин. Показанията на св. Асенова категорично не следва да се вземат предвид, тъй като същата от една страна е заинтересована от изхода на процеса, а от друга - е била известена за съдебното решение още през 1988 г. По какви причини е наричала синът си Николай, а не Златко, каквото е неговото собствено име, е правно илеревантно, както правилно е преценил и решаващият съд. Но показанията й са неубедителни, тенденциозни и не следва да се кредитират в процеса. Нещо повече, че в рамките на периода от 1988 до 2007 г. същата е била в правото си да оспори обстоятелствата, вписани в удостоверение № 0082, което тя не е сторила. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а в случая съдът правилно е преценил техния размер с оглед единственото годно доказателство - свидетелските показания на св. Чолаков. Отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което значи, че държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите или юридическите лица от извършената административна дейност, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица или органите, т. е. за разлика от отговорността по чл. 45 ЗЗД, субективният елемент - вина, не е предмет на установяване. Предмет на доказване обаче е вредоносният резултат от такава дейност. В този смисъл решението на Административен съд - Габрово по касационната жалба на Златко Николов Тодоров следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,