Решение № 15681 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2010 г.

Решение № 15681 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6586/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, гр. София, против решение № 741 от 1.04.2010 г. по адм. дело № 6821 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от касатора заповед № 91-ЗСП-1621/14.08.2009 г. и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тодор Йорданов Вандев от гр. София е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № 91-ЗСП-1621/14.08.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Люлин, потвърдена с решение № РД-01-233/25.09.2009 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София - град, в частта за определения размер от 100 лв. на отпуснатата на Тодор Йорданов Вандев от гр. София еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), считано от м. август 2009 г. За да уважи жалбата и изпрати преписката на административния орган с указания за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този правилен извод се основава на обстоятелството, че както в социалния доклад, така и в заповедта, не са изложени никакви мотиви относно здравословното състояние на заявителя и размера на средствата, необходими за задоволяване на потребностите от лечение. Оперативната самостоятелност на административния орган не го освобождава от задължението да изложи мотивите си, по които е взел административното решение. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение са неоснователни. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, съгласно която лицата и семействата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. В разглеждания случай няма спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Спорът е относно размера на помощта, която на основание ал. 2 на чл. 16 се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход. При предоставено от закона право на действие при оперативна самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на предоставените властнически правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона (В същия смисъл Решение № 195 от 8.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8515/2007 г., VI о., Решение № 14367 от 22.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11794/2008 г., VI о. и др.). В оспорената заповед липсват мотивите, по които социалната помощ е отпусната в размер на 100 лв. при направени действителни разходи за лекарства в размер на 343.73 лв. Така издадената заповед е незаконосъобразна и като я е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,