Решение № 14664 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2009 г.

Решение № 14664 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3724/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието против решение от 8.12.2008 г., постановено по адм. дело № 03190 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, Административна колегия. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата. Ответникът - Росен Димитров Маринов оспорва касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението на Софийски градски съд е отменена заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание "уволнение" поради установеното в хода на съдебното производство съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на посочване на момента на извършване на дисциплинарното нарушение и изтичане на преклузивния едногодишен срок за налагане на наказанието, който тече от момента на извършване на нарушението - чл. 236 от ЗМВР (отм.). Основното оплакване на касационния жалбоподател против така постановеното решение е, че съдът не е възприел за основателно възражението за недопустимост на жалбата поради просрочието й. Касационният жалбоподател се основава на разпоредбата на чл. 20 от Закона за административното производство (отменен), оспорва изводите за немотивираност на обжалвания административен акт. Възраженията, наведени в касационната жалба са неоснователни. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на жалбоподателя е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно разпоредбата на чл. 241 от ЗМВР (отм.), приложим на осн. § 2 от ЗМВР, заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен ред пред висшестоящия началник в 7-дневен срок от връчването им. Нормата не изключва възможността за обжалване по съдебен ред, което е право, уредено в ЗАП (отм.), а уточнява компетентния горестоящ административен орган, когато служителят е предприел първо обжалване по административен ред. Целта на нормата е не да се изключи обжалването по съдебен ред, а да не се прескочи непосредствено висшестоящия началник, на когото е предоставена компетентността да разгледа жалбата по административен ред. Касационният жалбоподател неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 20 от ЗАП (отм.), тъй като тя е приложима единствено в случаите, когато законът изрично забранява обжалването по административен ред. Правилно съдът е преценил, че ЗМВР не изключва изрично възможността за обжалване по административен ред, още повече, че възможността за административно обжалване е уредена в глава двадесет и втора на закона - "Дисциплинарна отговорност". Нормата на чл. 258 от ЗМВР (отм.) е в глава "Освобождаване от служба", като заповедите за освобождаване от служба подлежат на обжалване пред съд. В случая освобождаването е последица от наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" - което от своя страна е предпоставка и материалноправно основание по чл. 253, т. 8 от ЗМВР (отм.) за освобождаването от служба. След като в съответствие с правото, предоставено в чл. 241 от ЗМВР (отм.) жалбоподателят е предприел първо обжалване по административен ред, сроковете за обжалване по съдебен ред ще текат в съответствие с разпоредбата на чл. 37 от ЗАП (отм.). Правилно съдът е преценил, че жалбата не е просрочена и я е разгледал по същество. Изводите за немотивираност на заповедта и изтичане на срока по чл. 236 от ЗМВР (отм.) се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е постановено в нарушение на изискванията на чл. 213 от ППЗМВР (отм.), вменяваща задължение на наказващия орган да посочи мястото и времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Правилно съдът е преценил, че преклузивният едногодишен срок от извършване на нарушението, поглъщащ двумесечния срок от узнаването, е изтекъл. С изтичането е погасено правомощието на наказващия орган да наложи дисциплинарното наказание. Материалният закон е приложен правилно от първоинстанционния съд, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение