Решение № 3752 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2011 г.

Решение № 3752 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, срещу решение № 122 от 23.03.2011 г. по адм. д. № 36/2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е прогласен за нищожен данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 836/22.01.2003 г. на данъчен орган на ДП "Възраждане" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 641/01.04.2003 г. на Регионален данъчен директор, гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Николова, че обжалваното решение е неправилно, иска отмяната му и вместо него постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Алекс" ООД-гр. София, не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 889/2009 г. на Върховния административен съд, първо "а" отделение, е било отменено решение от 05.10.2006 г. по ахд № 1679/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, със задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да провери дали ДРА е издаден от материално компетентен орган, като изиска цитирания в ДРА на стр. 3 данъчен акт за прихващане и връщане /ДАПВ/, издаден за ревизирания период, с който са възстановени подлежащи на възстановяване суми по ЗДДС (отм.). Наличието на подобен ДАПВ е от значение при преценка дали ДРА не е нищожен, а именно дали е бил налице влязъл в сила данъчен акт по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и дали съответно ревизията е следвало да бъде възложена по реда на чл. 115 - 116 ДПК (отм.) и издателят на ДРА да бъде определен от регионалния данъчен директор, а не от орган по чл. 68 от ДПК (отм.). При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВАС и е изискал от органа по приходите да представи издадени ДАПВ, касаещи периодите на ревизията. Представени са ДАПВ № 1571/12.11.2001 г., № 1823/10.12.2001 г., № 1999/14.01.2002 г., № 216/11.03.2002 г. и същите са приети като доказателства по делото. Установено е, че тези ДАПВ касаят ревизираните периоди м. 09, м. 10 и м. 11.2001 г. и м. 01.2002 г., същите за които са определени данъчни задължения по ЗДДС с ДРА, предмет на оспорване пред съда. Влезлите в сила ДАПВ по ДПК (отм.) се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, при действието на ДПК (отм.), приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). ДПК (отм.) е действащо законодателство към датата на издаване на ДАПВ, а също и действаща по време на издаване на процесния ДРА. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, които се отнасят за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в случая не е спазен. По изложените съображения, СГС е приел, че ДРА е нищожен, поради това, че има влезли в сила ДАПВ, които са приравнени на данъчен акт, съгласно разпоредбите на ДПК (отм.). Обжалваното съдебно решение е правилно, съобразено с указанията на ВАС в отменителното решение и обосновано с установената от ВАС практика по отношение на ДАПВ и ДРА, издадени при действието на ДПК (отм.) и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение