Решение № 12432 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2009 г.

Решение № 12432 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5037/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Варненска област против Решение № 112 от 2.02.2009 година по адм. дело № 2269/2008 година на Варненския административен съд в частта му, в която е отменена Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година за одобряване плана на новообразуваните имоти в селищно образувание, местност "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата" в землището на Варна в частта за имот № 1626 и преписката е върната със задължителни указания съобразно мотивите на съда. Релевират се доводи за противоречие на решението с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответните и заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че установените несъответствия в записването на собственика и документалното основание правят заповедта незаконосъобразна в тази й част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Ангел Георгиев Христов и Илиан Георгиев Христов против Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 година за одобряване плана на новообразуваните имоти в селищно образувание, местност "Манастирски рид", "Бялата чешма" и "Дъбравата" в землището на Варна в частта за имоти № 1626 и № 4154. Твърдяла са, че техният наследодател по реда на трансформация на право на ползване върху имот № 1626 е станал собственик на имота в площта му от 800 кв. м., а новообразуваният имот е с площ от 600 кв. м. Разликата е използвана за образуване на нов имот № 4154. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че трансформацията е приключила още през 1994 година със заплащане от страна на ползвателя Георги Илиев Христов - наследодател на жалбоподателите на определената с оценителен протокол от № 1159 от 21.09.1993 година сума. С плана на новообразуваните имоти е образуван имот с пл. № 1626 кв. м. с площ от 600 кв. м. Записан е на бившия ползвател и наследодател на жалбоподателите. Отделно от това в същата местност и масив на наследници на Аверно Тодоров Авернов по реда на земеделската реституция е възстановено право на собственост върху нива от 4.000 декара. При изготвянето на плана, за наследниците на бившия собственик е новообразуван имот от разлики от ползвателски имоти. Записан е под номер 4154 с площ от 1971 кв. м. При тези данни по делото, съдът е приел, че подадената жалба се явява неоснователна, тъй като при изготвянето на плана в обжалваната му част са съобразени допустимите права на ползвателя и е приложена разпоредбата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. С решението е отхвърлил жалбата, като неоснователна. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По реда на служебната проверка обаче съдът е установил неправилни записвания в регистъра към плана на новообразуваните имоти относно имот № 1626 в две насоки: На първо място, като собственик е отразен наследодателят на жалбоподателите - Георги Илиев Христов, който е починал преди издаване на оспорената заповед. На второ място, като основание за записа е описан оценителен протокол № 1159 от 10.01.1994 година. В същото време оценителният протокол с такъв номер е издаден на 21.09.1993 година. Съдът е приел, че регистърът към графичната част на плана съставлява неразделна част от него. Неверността на вписаните в него данни на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на административния акт, с който той е одобрен. По тези съображения е отменил заповедта само в частта й относно имот пл. № 1626 и я е върнал със задължителни указания за отстраняване на констатираните пороци, описани в мотивите към съдебния акт. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно. В касационната жалба се твърди, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, който касаел само площта на имот № 1626. Претенцията била единствено тя да се определи в размер на реално заплатените 800 кв. м., вместо отредените 600 кв. м. Доводът е неоснователен. Предмет на съдебен контрол е заповедта на областния управител в частта й относно новообразувани имоти № 1626 и 4154 в посочената местност. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ с плана се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива или възстановява. Той се изработва с графичен и цифров вид. Едновременно с това данните за собствеността се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана. При упражняването на контрол върху заповедта за утвърждаването му, съдът е задължен да провери и трите елемента на плана. Като е установил несъответствие в данните за собственика и документалното основание за записването, съдът правилно е приел, че това води до незаконосъобразност на заповедта в цялостното отразяване на новообразуван имот № 1626, отменил я е и я е върнал за отстраняване на незаконосъобразностите в регистъра към плана. Решението в тази му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение