Решение № 6599 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник, против решение № 122 от 06.01.2026 г. по адм. д. № 1333/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е отменил издадено от изпълнителния директор уведомително писмо (УП) с изх. № 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ, за кампания 2023 година, в частта относно удържаната сума и/или удържания данък общ доход по конкретно изброени интервенции, и е върнал административната преписка на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният административен акт съдържа достатъчно ясни и конкретни мотиви от фактическа и правна страна относно отразените в колона 3 от таблица 2 на акта удържани суми. Сочи, че в резултат на установени нередности на дружеството-заявител е отказано подпомагане, което води до основания за прихващане на суми в резултат на приспадане на дължими суми във връзка с наложени санкции за бъдещ период, за кампания 2022 г. Сочи, че в акта са изложени мотиви конкретно и за намаления на искани суми поради нарушения - недекларирани площи по отразените схеми и мерки за кампания 2023 година. Първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса и не е приложил принципа на служебното начало за пълното и обективно изясняване на спора. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на подадената от "Аграрика Странджа" ЕООД жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Аграрика Странджа" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Бургас е сезиран с жалба от "Аграрика Странджа" ЕООД срещу уведомително писмо изх. № 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ, за кампания 2023 година, в частта относно удържаната сума и/или удържания данък общ доход за интервенции, обективирани в таблица 2 "Извършени плащания", както следва: ОПДУ - за сумата от 47 267, 91 лв.; ИЗ-КЛЧ - за сумата от 35 995, 74 лв.; ДП-ОПДУ - за сума от 6922, 80 лв.; ИПК - 9421, 64 лв.; Еко-ЗВПП - за сумата от 2329, 98 лв. и за Еко-РОК - сума от 8809, 70 лв. Съдът е установил, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител. За кампания 2023 г. дружеството е подало заявление за подпомагане за следните интервенции: Поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ), Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зеленото торене и органичното наторяване (Еко-ЗВПП), Разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК), Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (ИЗ-КЛЧ) и Подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели 2022 г., декларации и фактури (на магнитен носител). С оспореното уведомително писмо с изх.№ 02-020-2600/3136 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2023, дружеството е уведомено, че от оторизираната сума са удържани конкретно посочени суми и/или удържан данък общ доход, както са отразени в таблица 2 "Извършени плащания". Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви по отношение на оспорената част, с което е нарушил разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда органът не е изложил нито фактически, нито правни основания по отношение на оспорената част. Приел е, че от посоченото в таблица 2 е ясен единствено размерът на удържана сума и/или удържан данък общ доход по всяка от посочените интервенции, а в легендата към таблицата са описани хипотезите, при които се отчитат намаления. Обосновал е извод, че макар и табличната форма на представяне на мотивите на административния акт по принцип да не представлява порок на акта, в случая липсва конкретност на волеизявлението на органа относно установените в административното производство факти и събраните доказателства. Това нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. Оспореното писмо не препраща към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта. Според съда изложеното от административния орган в съпроводителното писмо за изпращане на административната преписка в съда становище не може да санира липсата на мотиви в оспорения административен акт. Излагането на конкретни мотиви към акта след сезирането на съда с жалба не изпълнява изискването за неговата мотивираност. Поради това съдът е приел извод за незаконосъобразност на акта в оспорената му част и го е отменил, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от дружеството заявление. Решението е неправилно. Правилен е изводът на съда относно компетентността на органа и формата на акта. Неправилен е изводът, че в оспорения акт не са посочени конкретни фактически основания за постановения отказ за финансово подпомагане по посочените интервенции. Според касационния съдебен състав актът съдържа мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Фактическите основания за издаване на оспореното УП се съдържат в административния акт и в административната преписка. Противно на приетия от съда извод, фактическите основания са изрично посочени в таблиците към Приложение 1, 10 и 18 към оспореното УП. Видно от приложенията към акта, за спорните интервенции са изготвени нарочни таблици, съдържащи фактическите основания за удържаните суми. От съдържанието на уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал волеизявлението си относно удържаните суми с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Таблица 2 и основанията към нея, вписани в уведомителното писмо, сочат на конкретни размери на удържани суми/ удържан данък общ доход, като съответните правни основания са посочени в съдържанието на таблицата, колона 3. Изрично органът е вписал, че данните за всяка оторизирана, удържана и изплатена сума по таблица 2 се съдържат в профила на кандидата в СЕУ. В горепосочените приложения към акта са обективирани конкретни относими факти за всяка от посочените в таблица 2 интервенции - данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за наддекларирани; изчислението на финансовото подпомагане; площи със заявени култури, за които са установени несъответствия; посочени са административно санкционираните площи и сумите за тях; неудържана административна санкция; процент редукция, съответно, сумите за процента редукция; както и всички изискуеми данни и основания, върху които са изчислени удържаните суми за всяка от оспорените интервенции по таблица 2. В таблици 1, 10 и 18 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган изводи. За всяко относимо обстоятелство са посочени и конкретни правни разпоредби, на които органът се е позовал при издаване на оспорения акт. Към всяка от таблиците са изложени мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания, подробно са описани причините за наддеклариране на площите с констатирани несъответствия по ОПДУ, ИЗ-КЛЧ, Еко-ЗВПП. Касационната инстанция приема, че фактическите основания за издаване на оспорения акт се съдържат в приложенията към него, както и в документите към административната преписка на електронен носител. Правните основания органът е посочил към съдържанието на таблица 2 и приложенията 1, 10 и 18. Дали съдържащите се в документите по административната преписка факти обосновават възприетите от АО правни основания за намаление на исканото финансово подпомагане в оспорената част на УП е въпрос на материална законосъобразност на акта. Данните и фактите, съдържащи се в таблица 2 и посочените приложения, изобщо не са анализирани в съдебното решение и липсват установявания по тях. Съдът не е проверил в съответствие с принципа на служебното начало в процеса дали административната преписка е представена от органа в пълнота. Като не е обсъдил съдържанието на обжалваната част от УП - приложенията и съдържащите се таблици с данни и фактически констатации по всяка една от заявените интервенции, за които са удържани суми/удържан данък общ доход, съдът е достигнал до необоснован и в противоречие с приложимата правна уредба и установените факти по делото извод за липсата на мотиви по всяка една от заявените интервенции. Първоинстанционният съд не е изяснил и връзката между предходно наложени санкци и недължимо оторизирани суми за предходен период с направеното прихващане от суми за текущата година. Предвид наличието на обективирани в акта мотиви от фактическа и правна страна, задължение на първоинстанционния съд е да извърши преценка на законосъобразността на уведомителното писмо в оспорените части, като извърши съдебната проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът следва да извърши служебна проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, на доказателствата, представени от органа на електронен носител, да събере при необходимост на други относими доказателства, да изясни твърденията на оспорващия по съществото на спора и и да извърши съвкупната им преценка, след което да формира правните си изводи относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, включително и приложените от издателя на акта материалноправни разпоредби, регламентиращи съответната поискана финансова помощ. Дали установеното действително фактическо положение кореспондира с приетото от органа от фактическа страна и дали същото правилно е подведено под посочените с акта материалноправни разпоредби, е въпрос по съществото на спора, който съдът следва да изясни. Предвид изложеното, обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да установи всички релевантни факти за спора по предвидения процесуален ред и след съвкупната преценка на всички събрани относими доказателства мотивирано да обоснове правните си изводи по предмета на спора. При този изход на спора съдебните разноски за настоящата инстанция следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд