Решение № 14734 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2013 г.

Решение № 14734 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Свилен Костов чрез пълномощника му юрк. Ива Зарева срещу решение № 703 от 4.02.2013 г. по адм. дело № 13736/2012 г. на АССГ (Административен съд София - град), 37 състав. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно решаващият съдебен състав е приел, че процесното уведомително писмо е незаконосъобразно и немотивирано, издадено в противоречие на административнопроизводствените правила и заявява, че този извод е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства, които изобщо не са обсъдени в решението. На първо място твърди, че съдът не е обсъдил в решението си обстоятелството, че по отношение на "Мега груп" ЕООД в административното производство по подаденото заявление по директните плащания са били проведени две самостоятелни процедури по изясняване на недопустимите за подпомагане площи. Заявява още, че в мотивите си съдът кредитира и обсъжда като годно доказателство единствено приетата по адм. дело № 6344/2011 г. на АССГ експертиза, която е напълно необоснована и в която има пълно противоречие между изложеното в обстоятелствената част от експертизата и крайното заключение на вещото лице, което едновременно приема установените от фонда недопустими площи и същевременно намалява без причини или обяснение изчисления въз основата на тези площи процент на наддеклариране. Твърди, че на практика изводите на административния съд за оборване на фактическите констатации в отмененото писмо се градят на изводите на вещото лице по приетата необоснована съдебно-техническа експертиза, поради което счита, че съдът неправилно не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. От ответника "МЕГА ГРУП" ЕООД, гр. София, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник е постъпил писмен отговор, в който се възразява срещу подадената жалба. Пълномощникът заявява, че действително в три съдебни процедури по адм. дело № 5650/2009 г., адм. дело № 6344/2011 г. и адм. дело № 13736/2012 г. по описа на АССГ е установен действителния размер на недопустимите за подпомагане площи и че са приети без оспорване две съдебно-технически експертизи и въпреки това, ДФЗ - РА не се съобразява с установеното в мотивите на пет съдебни решения. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като се остави в сила решението на съда като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна по делото и са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Правилен е изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган при издаване на оспорения административен акт, състоящи се в непосочване на фактическите обстоятелства за издаването му, обуславящи липсата на мотиви. В случая административният орган не е индивидуализирал площите, за които е счел за приложима разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, не е посочил защо приема кои блокове, че не са стопанисвани или че се застъпват. Липсата на фактически основания в оспорения акт, препятстват съда да извърши преценка за законосъобразност. Правилна е преценката на съда и относно наличие на противоречие на оспорения административен акт с констатациите, направени при проверката на място, като съдът правилно и взимайки предвид всички доказателства по делото е кредитирал заключението на СТЕ, подкрепящо тези констатации. Ето защо съдът правилно е приел, че с оглед установеното от фактическа страна наддекларираната площ не надвишава 20% по СЕПП, административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП във вр. с чл. 51, § 1 от Регламент № 796/2004 г., като не е оторизирал исканата сума за подпомагане. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият касационен състав намира, че с оглед датата на пощенското клеймо - 26.2.13., входираната в АССГ на 1.03.2013 г. касационна жалба следва да се приеме за депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 703 от 4.02.2013 г. по административно дело № 13736/2012 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд София - град, Второ административно отделение, 37 състав ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 01 - 2600/835 от 31.05.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя "Мега груп" ЕООД, със седалище гр. София общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. с УИН ..., по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 429 637,49 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП и по схемите за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 283 487,37 лв. отново на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, както и в частта, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 103 193,05 лева. С втори диспозитив съдът ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение в срок от 1 (един) месец от влизане в сила на това решение и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати на "Мега груп" ЕООД със седалище гр. София сума в размер от 1500 лева, представляваща разноски за тази инстанция. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената жалба е основателна. Съдът е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със Заповед № 01 - РД/1288 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и Протокол № 17 от 7.04.2011 г. на УС на ДФ "Земеделие", но същия е издаден при неспазване на установената от закона форма, а именно не е мотивиран. Освен това съдът е приел, че оспореният акт е издаден при извършени съществени нарушения на административно производствените правила съответно при неправилното приложение на материално правни разпоредби. Във връзка с изясняване на фактическата и правната страна на спора съдът е цитирал съдебно решение № 2828 от 20.08.2010 г. постановено по адм. дело № 5650/2009 г. на АССГ, 30 състав, което е било оставено в сила с решение № 5094 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 13208/2010 г. на ВАС, Четвърто отделение, както и съдебно решение № 4359 от 26.07.2012 г. постановено по адм. дело № 6344/2011 г. на АССГ, 22 състав, което е било отменено с решение № 14820 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 11884/2012 г. на ВАС, Четвърто отделение, и делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания съобразно чл. 224 от АПК. Отделно от това съдът се е позовал и на изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При разглеждане на делото и при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административно дело № 13736/2012 г. по описа на Административен съд София - град е разгледано в едно единствено съдебно заседание. На 17.01.2013 г. съдът е приел представените по адм. дело № 5650/2009 г. и по адм. дело № 6344/2011 г. писмени доказателства. Наред с това е приел и приетите по тези дела СТЕ (съдебно-технически експертизи). В постановеното по делото съдебно решение съдът се е позовал само на една от тях, като не е ясно коя точно е възприел, като се има предвид, че по адм. дело № 5650/2009 г. има Съдебно-техническа експертиза, Допълнение към нея и устни обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 15.06.2010 г., а по адм. дело № 6344/2011 г. има две Съдебно-технически експертизи, устни обяснения по втората и една Допълнителна съдебно-техническа експертиза. Нарушен е един от основните принципи на съдебния процес, а именно принципа на непосредственост. За да изгради правните си изводи на базата на закона и установените обстоятелства, съдът следва да изслуша непосредствено вещите лица, които пред него да потвърдят своите експертизи, още по-вече, че заключенията на вещите лица са гласни доказателствени средства, а не писмени. Непосредственото впечатление и възможността съдът също да задава въпроси на вещите лица освен страните, безспорно допринася за пълното изясняване на спора от фактическа страна и формиране на вътрешното убеждение на съда и е способ за разкриване на обективната истина - също основно начало в процеса. Непосредствеността при събирането на относими към предмета на спора доказателства не може да бъде пренебрегната за сметка на процесуалната икономия. Релевантния за спора въпрос има ли недопустими за подпомагане площи по СЕПП (Схемата за единно плащане на площ) и НДП (Национални доплащания на площ) следва да бъде изяснен от съда със събрани по конкретното дело доказателства, а не съдът да се позовава на доказателства, събирани по друго дело. В указанията си по адм. дело № 11884/2012 г. тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, а не го е върнал на същия състав за да продължи извършването на процесуалните действия. С оглед изложеното, обжалваното решение ще трябва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с дадените указания. На това място е необходимо да се отбележи, че разпоредбата на чл. 227 от АПК не намира приложение за конкретния случай. Действително според текста на ал. 1 - когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. В случая обаче няма повторност по въпроса за законосъобразността на обжалваното уведомително писмо с изх. № 01 - 2600/835 от 31.05.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, защото в решение № 4359 от 26.07.2012 г. по адм. дело № 6344/2011 г. на АССГ, отменено с решение № 14820 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 11884/2012 г. на ВАС - Четвърто отделение е обсъждана само нищожността на административния акт. А що се касае до решение № 2828 от 20.08.2010 г. по адм. дело № 5650/2009 г. на АССГ, което е било оставено в сила с решение № 5094 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 13208/2010 г. на ВАС - Четвърто отделение, то е постановено по друг административен акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,