Решение № 3897 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2008 г.

Решение № 3897 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК, отм.). Образувано по жалба на директора на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК (касата) против решение № 368/13.05.2008 г., постановено по преписка № КЗК-760/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) комисията), в частта, с която на Националната здравноосигурителна каса е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 (сто хиляди) лева за неизпълнение на решение № 286/2005 г. на КЗК. Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на процесуалния закон, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост. Твърди, че образуваното от КЗК административно производство е недопустимо, поради липса на процесуална легитимация на страните. Счита, че Българският фармацевтичен съюз няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на закона, тъй като по отношение на него не е налице пряк и непосредствен правен интерес от сезирането на комисията с молба за защита по реда на ЗЗК (отм.). В жалбата се изтъква, че НЗОК не извършва стопанска дейност, поради което не попада в приложното поле на специалния закон. В тази връзка като порок на акта се сочи неправилното конституиране на НЗОК като ответна страна в производството пред КЗК, респективно - санкционирането й по чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.). Жалбоподателят поддържа тезата, че решението на КЗК, за чието неизпълнение е наложена имуществената санкция, съдържа препоръки към НЗОК, които имат диспозитивен характер, поради което по никакъв начин не могат да обосноват отговорност за неизпълнението им. Позовава се на обстоятелството, че поведението на НЗОК е обвързано с управленски решения при упражняване на оперативна самостоятелност, които не подлежат на съдебен контрол. Сочи, че първоначалното решение на комисията касае периода на календарната 2005 г. и няма за предмет отношенията през процесния период до 1.02.2008 г. Счита, че не е осъществено административно нарушение под формата на неизпълнение на решение на националния орган по конкуренция, тъй като съгласно решение на Управителния съвет (УС) на НЗОК от 27.12.2007 г., считано от 1.02.2008 г. влиза в сила нов лекарствен списък, поради което поведението на НЗОК е изцяло съобразено с решението на КЗК. По подробно развитите в жалбата доводи се иска обезсилване на оспорения административен акт като недопустим, алтернативно - отмяната му като незаконосъобразен и решаване на спора по същество. Моли за присъждане на разноските по делото. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в писмени бележки съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Български фармацевтичен съюз, гр. София чрез пълномощника си по делото, изразява становище за неоснователност на оспорването и моли за оставяне на жалбата без уважение. В депозираната писмена защита прави искане за присъждане на направените разноски за един адвокат. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано по молба на Български фармацевтичен съюз с вх. № 2699-В/5.12.2007 г., съдържаща оплаквания за действия от страна на НЗОК, представляващи злоупотреба с монополно положение под формата на пряко налагане на нелоялни търговски условия, водещо до въздействие при формирането на цените на лекарствата, предлагани в търговската мрежа. Според молителя при всяко утвърждаване от директора на НЗОК на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК, е заложено изискване при сключване на договори с търговците на дребно за отпускане на лекарства, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК, същите да предоставят отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на тези лекарствени продукти. Пред комисията са наведени доводи, че така въведеното едностранно от НЗОК условие за отстъпка с фиксиран размер ограничава конкуренцията между аптеките в страната и рефлектира негативно върху крайния потребител. Позовавайки се на влязлото в сила решение на КЗК № 286/2005 г., касаещо същия предмет и същите страни, БФС е сезирало комисията за извършване на проверка по случая и санкциониране на ответната страна за нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) при условията на повторност по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗК (отм.) и съвкупност с нарушение по чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.), тъй като описаните действия на НЗОК сочат на неизпълнение на цитираното решение на КЗК, с което е постановено прекратяване на нарушението. За установяване на релевантните факти и за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по молбата е извършено разследване съгласно чл. 51 от ЗЗК (отм.), след приключване на което на страните е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. Участниците в производството са представили становища и доказателства, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. В изпълнение на чл. 54 от ЗЗК комисията е разгледала случая на проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. Същото е отразено в Протокол № 563/13.05.2008 г. Административното производство е завършило с решение № 368 от 13.05.2008 г. по преписка № КЗК-760/2007 г., с което на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.) КЗК е наложила имуществена санкция на НЗОК в размер на 100 000 лева за неизпълнение на нейно решение № 286/2005 г. и е оставила без уважение молбата на БФС в частта й, съдържаща твърдение за извършено повторно нарушение от НЗОК на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.). В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответният пазар и конкурентната среда. Установено е, че молителят БФС е юридическо лице с нестопанска цел, учредено с цел да представлява, подпомага и защитава професионалните права и интереси на магистър-фармацевтите, както и интересите на гражданите, свързани с оказваната им фармацевтична помощ. По отношение на НЗОК като ответна страна е прието, че същата е създадена със закон като юридическо лице с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване) . Бюджетът на Касата е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет (по аргумент от чл. 22, ал. 1 ЗЗО). Дейността, осъществявана от ответника в производството пред КЗК, включва и разходването на набраните здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни услуги, една от които е частичното заплащане на лекарства в страната, която услуга съгласно чл. 45 ЗЗО (ред., ДВ, бр. 59/2006 г.) е предоставена единствено на НЗОК. При това положение комисията е преценила, че след като по закон на НЗОК е предоставено изключителното право да извършва посочената дейност, то тя има монополно положение по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗЗК (отм.). Административният орган е дефинирал релевантния за производството продуктов и географски пазар като пазар на продажбата на дребно на лекарствени продукти в готова лекарствена форма по лекарско предписание за домашно лечение на територията на страната, частично реимбурсирани от НЗОК. По преписката няма спор, че с решение № 286/2005 г. КЗК е установила извършено от страна на НЗОК нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), изразяващо се в едностранно въвеждане с решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г. на задължение за аптеките за начисляване на 8 % отстъпка от пределната цена за НЗОК на частично заплащаните от нея лекарствени продукти. Видно от диспозитива на горепосоченото решение, комисията е наложила на НЗОК имуществена санкция в размер на 30 000 лева и е постановила прекратяване на нарушението. Решението е обжалвано от НЗОК пред Върховния административен съд, като жалбата е отхвърлена с решение № 6097/7.06.2006 г. по адм. дело № 197/2006 г. по описа на ВАС, тричленен състав, оставено в сила с решение № 564/18.01.2007 г. по адм. дело № 7560/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав. При тези данни комисията е приела за установено, че решение № 286/2005 г. на КЗК е влязло в сила на 18.01.2007 г. и от този момент е подлежало на изпълнение от адресата - НЗОК. От материалите по преписката се констатира, че с решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. е предвидено влизането в сила на нов Лекарствен списък на НЗОК и съответно отпадане на изискването за предоставяне на 8 % отстъпка от страна на аптеките за НЗОК, считано от 1.02.2008 г. В тази връзка директорът на НЗОК е изпратил до всички РЗОК писма, с изх. № 20-00-9 от 10.01.2008 г. и 25.01.2008 г., в които е указано, че в срок до 1.02.2008 г. следва да бъдат сключени допълнителни споразумения към действащите договори с аптеките, в които да се отрази следното изменение: в чл. 23, ал. 2 текстът: "Изпълнителят предоставя отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти по ал. 1, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК" се заличава. Наред с това е установено, че съгласно ново Указание за работа с Лекарствен списък на НЗОК - РД-16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, в приложение № 2 към него - работна версия за аптеки, липсва колона, съдържаща отстъпка, предоставяна от аптеките, от пределната цена за НЗОК на частично заплащаните от нея лекарствени продукти. С оглед така установената фактическа обстановка, комисията е определила релевантния за случая период, както следва: от датата на влизането в сила на постановеното по нея решение № 286/2005 г. за прекратяване на нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) - 18.01.2007 г. до 1.02.2008 г., когато влиза в сила нов Лекарствен списък и със сключването на анекси към действащите договори с аптеките се предвижда да отпадне задължението за предоставяне на процесната отстъпка от страна на аптеките за НЗОК. Въз основа на обстоен правен анализ националният орган по конкуренция е направил извод, че в рамките на релевантния период НЗОК продължава да осъществява поведението, за което вече е била санкционирана с решение № 286/2005 г., при една и съща фактическа и правна обстановка - преди и след постановяване на цитираното решение. Комисията е формирала заключение, че с осъществяваното след влизане в сила на решението на КЗК поведение НЗОК не е изпълнила постановеното със същото прекратяване на нарушението, поради което е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.), предвиждаща административнонаказателна отговорност за неизпълнение на решение на комисията. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Установената от КЗК фактическа обстановка, отразена подробно в процесното решение, кореспондира изцяло на събраните в хода на административното производство доказателства. Извършено е всестранно, пълно и обективно разследване на изнесените в молбата обстоятелства, в резултат на което са изяснени релевантните за спора факти. КЗК е проверила и преценила събраните по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Решението на комисията е надлежно мотивирано, като са взети предвид наведените от страните доводи. Комисията е осигурила условия за надлежно участие на страните в производството съобразно изискванията на ЗЗК (отм.). Обстоятелствата и доказателствата, на които се позовава жалбоподателят не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. Не се констатират отклонения от регламентираната в специалния закон процедура, поради което възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, опорочаващи съдържанието на оспорения акт, не намират правна опора. В тази връзка неоснователно е оплакването, че административното производство е образувано в нарушение на процесуалния закон, поради неспазване на изискването за процесуална легитимация на страните и неприложимост на законодателството за защита на конкуренцията към спора. В случая производството е образувано в хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) - по молба на лицето, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на този закон. Подателят на молбата, макар и юридическо лице с нестопанска цел, е заинтересован правен субект по смисъла на специалния закон, видно от легалната дефиниция на § 1, т. 10 от ДР на ЗЗК (отм.). Според цитираната норма заинтересовано лице е всяко лице, предприятие или асоциация, чиито интереси могат да бъдат засегнати от нарушение на закона. Следователно няма пречка нестопански субект, какъвто е БФС, да сезира КЗК с искане за извършване на проверка за установяване на нарушение на закона, стига да е налице засягане или опасност от засягане на правната му сфера. Видно от предмета й на дейност, БФС е съсловна организация, регистрирана за защита на професионалните интереси на магистър-фармацевтите, като последните безспорно са пряко засегнати от едностранно налаганите от НЗОК договори, съдържащи клауза за 8 % отстъпка от пределната цена за НЗОК. Активната процесуална легитимация на БФС произтича от разпоредбата на чл. 222, ал. 1 (обявена за противоконституционна от КС на РБ с Решение № 5 от 10.07.2008 г. на КС по к. д. № 2/2008 г., обн., ДВ, бр. 65 от 2008 г.; изм., бр. 71 от 2008 г., в сила от 26.07.2008 г.) от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Съгласно относимата към спора редакция на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, действала от 13.04.2007 г. до 26.07.2008 г., право да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти, като открие аптека, има само магистър-фармацевт, регистриран като търговец по смисъла на Търговския закон - едноличен търговец или еднолично дружество с ограничена отговорност, по законодателството на държава членка или на държава от Европейското икономическо пространство. Ето защо, попадайки в ограничения кръг от стопански субекти, които през процесния период могат да извършват търговия на дребно с лекарствени продукти, като откриват аптека по силата на чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ, магистър-фармацевтите, респективно - представляващата ги съсловна организация, имат качеството на заинтересована по смисъла на ЗЗК (отм.) страна. След като решенията на НЗОК досежно частичното реимбурсиране на лекарствата и наложеното в тази връзка задължение за заплащане в полза на НЗОК на отстъпка с фиксиран размер при търговията на дребно с лекарства рефлектира пряко върху аптеките и съответно засяга магистър-фармацевтите, то за БФС безспорно възниква правен интерес от образуване на производство срещу НЗОК на плоскостта на конкурентното право. Отделно от това, с оглед предмета на административното производство, следва да се има предвид, че решението, за чието неизпълнение е санкционирана НЗОК, е постановено именно по молба на БФС. Това обстоятелство съставлява допълнителен аргумент за наличие на правен интерес у молителя за адресиране до комисията на петитум за проверка на изпълнението на постановеното от нея преустановяване на вече установеното с влязъл в сила административен акт нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.). Позоваването на НЗОК на норми от АПК е неотносимо, поради наличието на специална уредба в ЗЗК (отм.) на понятието "заинтересовано лице", от една страна, а от друга - цитираната в жалбата разпоредба на чл. 159, т. 4 от кодекса се отнася до производствата пред съд, а чл. 15, ал. 2 изрично постановява, че за подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. На следващо място, не се споделя и оплакването, че по отношение на НЗОК не е налице пасивна процесуална легитимация. Съдът намира, че конкретно разследваната дейност на НЗОК има стопански характер и попада в приложното поле на ЗЗК (отм.), независимо от правноорганизационната форма и статут на касата, поради което същата може да бъде годен субект на визираните в ЗЗК (отм.) нарушения на конкуренцията. НЗОК е юридическо лице на публичното право, което не е включено в системата на държавните органи, нито в тази на органите на местно самоуправление. След като ЗЗК (отм.) се прилага и спрямо органите на изпълнителната власт и същите могат да бъдат субект на противоправно поведение от гледна точка на специалния закон (по аргумент на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК), то няма основание субектите на публичното право, какъвто е НЗОК, на които по силата на закон са възложени специфични функции и е предоставено изключителното право да извършват определен вид дейност, носеща белезите на стопанска такава, да бъдат изключени от обхвата на ЗЗК (отм.). Като единствен субект, осъществяващ частичното заплащане на лекарствата, НЗОК има възможност да налага условия на търговците на дребно с лекарства и по този начин да ограничи конкуренцията между аптеките в страната. Ето защо, независимо от правната й природа, НЗОК следва да се квалифицира като субект с монополно положение на съответния пазар, тъй като същата осъществява дейността си в условията на отсъстваща конкуренция. При това положение дейността й попада в приложното поле на закона и подлежи на контрол от страна на националния орган по конкуренция, още повече, като се има предвид, че отговорността на НЗОК за нарушение на правилата на ЗЗК (отм.) вече е била ангажирана с влязло в сила решение на КЗК, за чието неизпълнение е образувано процесното административно производство, завършило със санкциониране на касата. Позоваването на Решение № 2/22.02.2007 г. на Конституционния съд на Република България (КС) по к. д. № 12/2006 г. не обосновава тезата на жалбоподателя за недопустимост на конституирането му като ответник в производството пред КЗК. Предмет на цитираното решение са различни обществени отношения. Изводът на КС, че НЗОК не извършва стопанска дейност се отнася единствено до дейността й по чл. 4 и чл. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007 г. В решението на КС обаче изрично е посочено, че констатацията за отсъствие на стопанска дейност не визира отношенията по ЗЗК (отм.) и неговото приложение към отделни аспекти от дейността на НЗОК. Настоящият правен спор касае дейността на НЗОК по сключване на договори с търговците на дребно на лекарствени продукти (аптеките) и налагането на отстъпки от цените на лекарствените продукти, поради което с оглед естеството си и възможния антиконкурентен ефект попада в обхвата на контрола, осъществяван по реда на ЗЗК (отм.). По изложените съображения доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не намират правна опора. Неоснователни са и развитите в жалбата оплаквания за постановяване на решението на КЗК в противоречие с материалния закон. По делото няма спор за факти. Спорна е само тяхната правна интерпретация. Изводите на комисията за осъществен състав на нарушение по чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.) са съответни на материалноправните норми и на доказателствата по делото, поради което се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Нарушението по чл. 59, ал. 3 от ЗЗК е формално (на просто извършване). Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на решение на комисията. Видно от материалите по делото, с решение № 286/2005 г. на КЗК е постановено прекратяване на извършеното от НЗОК нарушение на чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), изразяващо се в злоупотреба с монополно положение чрез пряко и едностранно налагане на аптеките на цени за продажба на лекарствата в разрез с нормативно установените такива посредством налагането с решение на УС на НЗОК на отстъпка от 8 % върху цената на лекарствата, дължима й от аптеките, без право за индивидуално договаряне. Това решение на комисията е влязло в сила на 18.01.2007 г. В частта му, с която е наложена принудителната административна мярка, същото подлежи на незабавно изпълнение, считано от датата на влизането му в сила, което означава преустановяване на действията, за които е санкционирана НЗОК, т. е. отпадане, отмяна или фактическо неприлагане от 18.01.2007 г. на едностранно въведената от НЗОК в тежест на аптеките задължителна 8 % отстъпка. Данните по делото безусловно сочат, че за периода 18.01.2007 г. - 1.02.2008 г. НЗОК не е прекратила нарушението. Видно от утвърдените от директора на НЗОК Указание за работа с Лекарствен списък на НЗОК РД-16-2/10.01.2006 г., действало до 1.09.2006 г. и Указание за изменението му КРД-16-2/2.08.2006 г., в сила от 1.09.2006 г. до 1.02.2008 г., процесната отстъпка от 8 %, засягаща търговците на дребно на лекарствени продукти в страната, се запазва и се прилага до 1.02.2008 г. Следователно през релевантния период антиконкурентната практика на НЗОК, установена с влязлото в сила решение № 286/2005 г. на КЗК, продължава. Липсата на промяна в поведението на санкционирания нарушител след влизането в сила на решението на комисията обуславя извод за осъществяване на състава на нарушението по чл. 59, ал. 3 от ЗЗК (отм.). Непреустановяването на нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.) за времето от 18.01.2007 г. до 1.02.2008 г. представлява неизпълнение на влязло в сила решение на КЗК, поради което наложената от комисията имуществена санкция на НЗОК е израз на правилното приложение на материалния закон. Обстоятелството, че с решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. и Указание за работа с Лекарствен списък на НЗОК - РД-16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, е предвидено отпадане на изискването за предоставяне на 8 % отстъпка от страна на аптеките за НЗОК, считано от 1.02.2008 г., не изключва отговорността на касата за неизпълнение на решението на комисията за разследвания период, предхождащ тази дата, още повече, че решението на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. и указанието на директора на НЗОК от 10.01.2008 г. са постановени след сезирането на КЗК с молба от БФС срещу НЗОК и след образуването на административното производство по преписка № КЗК-760/2007 г., т. е. към момента на отпочване на процедурата по ЗЗК (отм.) тези актове не са съществували в обективната действителност и не са били част от правния мир. Предприемането на действия от нарушителя към един по-късен момент, следващ процесния период, не се отразява на съставомерността на деянието, предвид обективната липса на дължимото от 18.01.2007 г. изпълнение на решението на административния орган, като неизпълнението на наложената на НЗОК принудителна административна мярка е налице до 1.02.2008 г. Възражението в жалбата, че решението, за чието неизпълнение е санкционирана НЗОК, съдържа препоръки, които не са задължителни за адресата, е необосновано. Видно от чл. 7, ал. 1, т. 8 и чл. 55, ал. 1, т. 11 от ЗЗК (отм.) комисията разполага с правомощия да постановява прекратяване на нарушенията по чл. 9, чл. 18 и глава седма "Нелоялна конкуренция" и възстановяване на първоначалното положение при установени нарушения по глава шеста "Концентрация на стопанска дейност". В диспозитива на решение № 286/2005 г. на КЗК се съдържа волеизявление за прекратяване на нарушението по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), насочено към НЗОК. По правната си природа това правомощие на комисията има характера на задължително предписание и представлява принудителна административна мярка от категорията на преустановителните такива. Същото има задължителен, правнообвързващ ефект за адресата и неизпълнението му е скрепено с държавна принуда, изразяваща се в налагане на санкция. Не водят на извод за опорочаване на административния акт и доводите на жалбоподателя, че разчетите, предхождащи разходването на бюджета на НЗОК, са израз на оперативна самостоятелност и плод на управленски решения, които не подлежат на съдебен контрол. Дейността на НЗОК и актовете на нейните органи подлежат на проверка от КЗК от гледна точка на тяхното съответствие с антимонополното законодателство. Комисията не извършва контрол за законосъобразност, а следи за спазването на разпоредбите на специалния закон, с оглед защита на конкуренцията и гарантиране на свободната стопанска инициатива, поради което постановеното от нея решение е изцяло в пределите на предоставената й от закона материалната компетентност. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Административният акт е издаден от компетентен държавен орган, при спазване на процесуалните правила и установената форма, съдържа изискуемите реквизити, включително мотиви, налице е съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбата на директора на НЗОК е неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направените от процесуалните представители на ответника и на заинтересованата страна по жалбата искания за присъждане на деловодните разноски, отчитайки липсата на възражение на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от БФС възнаграждение за адвокат, респективно - на искане за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази част, на основание чл. 143 от АПК жалбоподателят НЗОК следва да бъде осъден да заплати на същите направените в това производство разноски, както следва: 1) юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева в полза на КЗК, съгласно с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 2) адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин пет лева) в полза на БФС, гр. София, съгласно договор за правна защита и съдействие, серия А № 0748808/10.09.2008 г. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - седмо отделение