Решение № 5868 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2012 г.

Решение № 5868 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба подадена от адв. Павел Смолечки от САК, в качеството му на пълномощник на Мохамед Самир Манашфи, гражданин на Сирия, съдебен адрес гр. София, ул. "Позитано" № 9, вх. А, ет. 3, офис 9 против решение № 3164/13.06.2012 г. по адм. дело № 6850/2011 г. на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по основание и в частично предявения размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответната страна - Министерство на вътрешните работи, Дирекция "Миграция" чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София-град да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по искова молба, подадена от адв. Павел Смолечки от САК, в качеството му на пълномощник на Мохамед Самир Манашфи, гражданин на Сирия, против Министерство на вътрешните работи, Дирекция "Миграция", с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен иск за сумата от 15000 лв. Твърденията са, че вредите са резултат от отменена по съдебен ред заповед на директора на Дирекция "Миграция", МВР, с която са му наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от десет години". В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че воденото административно производство по налагане на принудителните административни мерки продължило изключително дълго. Силен стрес и дискомфорт му донесли и характерът и тежестта на наложените мерки, изпълнението на които биха го откъснали продължително време от семейството. С решението си, постановено след събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липса на причинната връзка между цитираната заповед и вредите. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства - зап. № 401/11.07.2005 г. е връчена на касатора лично на 7.10.2009 г., съдебно административното производство по оспорване на заповедта е продължило по малко от шест месеца, настаняването в Специален дом за временно настаняване на чужденци, гр. София е в резултат на друга заповед - заповед № ЗДМ-770/29.09.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР, която е влязла в сила поради необжалването й, емоционалния стрес, както сочат разпитаните по делото свидетели е от настаняването му в СДВНЧ. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установена пряка причинно-следствена връзка между отменената заповед и констатирани вреди. Прието е, че ищецът е направил опит за самоубийство в СДВНЧ, но според психиатърът, който го е прегледал, действието е по повод на състоянието му след хероинова зависимост. Обосновано съдът е приел, че съдебното производство по оспорване на заповедта за наложените принудителни мерки е проведено в разумен срок - по-малко от шест месеца, доколкото връчването на заповедта е станало четири години след издаване на заповедта. Освен това връчването е станало в специализирания дом, където той вече е бил настанен на друго основание, въз основа на акт, който не е бил отменен по надлежния ред и по повод на който е и емоционалното преживяване, видно от показанията на свидетелите. По делото не са били представени ангажирани убедителни доказателства за причинени вреди от заповед № ЗДМ-401/11.07.2005 г., тъкмо обратно, основните представени доказателства се отнасят до настаняването в СДВНЧ. Безспорно между двата акта има връзка, но това не позволява да бъдат разглеждани като единен административен акт. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Не е била установена и причинната връзка между отменената заповед, ЗДМ 401/11.07.2005 г., и сочения вредоносен резултат, което е последният елемент от фактическия състав, ангажиращ отговорността на държавата съгласно чл. 1 от ЗОДОВ. Като е достигнал до извод, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ, водещи до ангажиране на отговорността на държавата, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение