Решение № 6711 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2012 г.

Решение № 6711 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8786/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бумекс" ООД против решение № 250/14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 341/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 071002879/10.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с решение № 132/14.03.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в изпратен отговор на касационната жалба и в съдебно заседания е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Бумекс" ООД против РА 071002879/10.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с решение № 132/14.03.2011 г. на директор Дирекция "ОУИ" град Велико Търново при ЦУ на НАП, в който на жалбоподателя за данъчни периоди м. 04, 05 и 06/2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 33131,91 лв. по фактури, издадени от "Медина М" ЕООД. Съдът е приел, че обжалваният РА е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК и осъществено в съответствие с правилата му. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не е спорно и че посоченият търговец е издал фактурите, документиращи процесните доставки и че към момента на издаването им страните по тях са регистрирани по ЗДДС. По същество на спора, административният съд е приел, че по процесните фактури с предмет доставка на услуги - отгрибване на лози и разрохкване на почва; почвена обработка и растителна защита; окопаване и почистване на росни корени; доставка на вода с цистерни и поливане; за обект "направа на лозови масиви в землището на гр. Стражица" по договор от 05.10.2009 г. - фактура № 422/23.04.2010; фактура № 544/10.05.2010 г.; фактура № 546/18.05.2010 г. фактура № 547/01.06.2010 г. и фактура № 549/21.06.2010 г. - жалбоподателят не установява реалното извършване на фактурираните услуги. Този свой извод съдът е обосновал единствено с мотива за липса на кадрова обезпеченост на доставчика по посочените фактури. Съдът е възприел изводите на органа по приходите за липса на доставки и не се е съобразил с факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора. От фактическа страна е установено следното: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, 05 и 06.2010 г. по фактури, издадени от "МЕДИНА - М" ЕООД, с предмет - отгрибване на лози, разрохкване на почва, плащане съгласно акт обр. 19, направа на лозови масиви в землището на град Стражица. В хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността и верността на представени от жалбоподателя документи - договор от 05.10.2009 г. между "Бумекс" ООД и "Медина М" ЕООД и приложената към него количествено-стойностна сметка; сметки за изплащане на извършените натурални видове работи по цитирания договор и анекс от 05.04.2010 г., двустранни протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове работи по процесните фактури. По искане на жалбоподателя са допуснати и назначени съдебно-агрономическа експертиза, съдебно-графическа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице - графолог е обосновал извод, че оспорените документи са автентични, като подписани от управителя на фирмата или от търговския й пълномощник, упълномощен чрез представеното по делото нотариално заверено пълномощно на 20.07.2006 г. Относно верността на оспорените частни свидетелстващи документи съдът не се е произнесъл дали оспорването е доказано (чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК). Предмет на процесните доставки е извършването на услуги - направа на лозови масиви, като в протоколите за приемане на работата са описани конкретните дейности, които са извършени. Първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят с представените писмени доказателства не доказва реалното извършване на фактурираните услуги. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице - икономист, което е дало заключение, че в ревизирания период доставчикът е изплатил възнаграждения за м. 04.2010 г. на 4 лица, за м. 05.2010 г. на 3 лица и за м. 06.2010 г. за 4 лица, като длъжностите на същите не са установени, и на заключението на съдебно-агрономическата експертиза, съгласно което извършването на фактурираните дейности - отгребване на лози и разрохкване на лози изисква съответно 283 и 227 човекодни. Още повече, че за същия период е извършено и почистване на росни корени, приети като извършени с протокол № 4/18.05.2010 г., както и растителната защита, приета с протокол № 3/10.05.2010 г. В тази връзка съдът е заключил, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не установява наличието на кадрова обезпеченост за изпълнение на фактурираните услуги. Съдът е достигнал до този извод като не е взел предвид при изчисленията си, представената справка от НАП, възприета и от вещото лице, че през ревизирания период "Медина М" ЕООД е имало сключени и регистрирани 9 трудови договора. Фактът, че от оборотните ведомости е видно, че през този период е плащано съответно на 3 и 4 лица, не може да обоснове извод за липса на кадровата обезпеченост. Относно необходимите човекодни за извършване на съответните дейности, на които се е позовал съдът, следва да се отбележи, че те не са били част от поставената пред експерта задача и не са били предмет на изследване в експертизата, а данните са взети от протоколите за извършена работа към спорните фактури. Обстоятелството, че от страна на дружествата не са спазени изискванията на осигурителното и трудовото законодателство е неотносимо към спора по главния факт. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения на наети на договор физически лица, респективно на заплатени осигуровки само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка не е относима към правото на данъчен кредит за получателя, тъй като основно понятие на ЗДДС е това за облагаемата доставка. Ето защо това не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит за получателя по доставките. При постановяване на решението си административният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Представени са договор от 05.10.2009 г. между "Бумекс" ООД и "Медина М" ЕООД и приложената към него количествено-стойностна сметка, въз основа на който са извършени плащанията, протоколи за установяване завършването и за заплащане на извършените дейности, подписани и подпечатани от двете страни. В административното производство са приети писмените обяснения на работници, които свидетелстват, че са извършвали посочените дейности в същия имот. За извършване на описаните дейности не е необходима специална квалификация, поради което е без значение фактът, изтъкнат в обжалваното решение, че не са посочени длъжностите, на които са били назначени работниците. Доставките са документално обосновани, с оглед законовите предпоставки, извършено е плащане, което не се оспорва. Неправилно съдът е обвързал реалността на доставката единствено с кадровата обезпеченост на доставчика. Член 9 от ЗДДС изисква фактическото наличие на резултат от осъществена доставка на услуга при получателя. Предмет на услугите е направа на лозови масиви в землището на гр. Стражица. По делото са представени надлежно сключен договор от 05.10.2009 г. с количествено-стойностна сметка към него. Изпълнението на услугата е удостоверено с приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни към всяка от фактурите. Представени са и доказателства за извършено плащане по фактурите, което е доказателство за изпълнение на насрещна престация по двустранен договор. В хода на административното производство са събрани писмени обяснения, които свидетелстват, че посочените в тях лица са работели на посочения обект. В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-агрономическа експертиза, която дава категорично заключение, че фактурираните агротехнически мероприятия са извършени и без тях лозето не би оцеляло. С оглед изложеното се налага извода, че необосновано първоинстанционния съд е приел липса на реална доставка по процесните фактури. От представените доказателства безспорно се установява, че между страните по доставките е сключен договор с конкретен предмет и са настъпили целените последици. Представени са всички обичайно съставяни в търговската практика документи, удостоверяващи извършване и приемане на извършените услуги. Изводът, че доставчикът не притежава кадрова обезпеченост, още повече изведен чрез неточно интерпретиране на фактите по делото, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при условие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените доставки - вида и характера на услугите и фактическото им предоставяне от страна на доставчика. Отказът на органа по приходите да признае на "Бумекс" ООД право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за услугата не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори с доставчиците, както и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени дейности и по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Касационната инстанция намира, че при тези доказателства и съгласно тълкуването Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, следва да се приеме, че по процесните фактури са налице реално осъществени доставки. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспореният РА следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение