Решение № 8866 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16412/2009 г.
ВАСV отделение29.06.2010 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 601 от 04.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1026/2008 г. по описа на Административен съд Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8866 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16412/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Плевен срещу решение № 601 от 04.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1026/2008 г. от Административен съд - Плевен, с което е отменено Решение по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) № ПН 4-7/2008 г. на Директора на РИОСВ Плевен. Твърди, че е представил в съдебното производство всички доказателства, въз основа на които е постановен оспорения в първоинстанционното производство административен акт, признава, че между тях липсват доказателства относно уведомяване и преценяване необходимостта от ОВОС по реда на чл. 4 - 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС (НУРИОВОС), но с това процедурата по издаване на акта не била опорочена. Твърди, че това е така, тъй като процедурата по преценка необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения, регламентирана в чл. 93 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) а решението на компетентния орган по необходимостта от извършване на ОВОС обективирало волята му по прилагане и изпълнение на закона и с него се поставяло началото на предвидената в ЗООС процедура по изготвяне на оценката на въздействието върху околната среда. По делото била представено решение № ПН-111- ПР/2007 за преценяване необходимостта от ОВОС, при което неправилно в обжалваното решение било прието, че процедурата по издаване на обжалваното решение е опорочена още в самото начало с неизпълнение на задължението за оповестяване на инвестиционното предложение, както и с неизпълнение от страна на възложителя на задълженията му по чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 НУРИОВОС във взаимоотношенията му с административния орган. Моли поради изложените съображения съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответниците не изпращат представители и не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) № ПН 4-7/2008 г. на Директора на РИОСВ Плевен, с което на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, чл. 19, ал. 1 НУРИОВОС, чл. 31, ал. 4 Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (НУРИОСПППИППЦОЗЗ) е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) "Жилищни сгради от ваканционно селище" в ПИ 000602, с площ 5,136 дка, в местността "Стара Рибарица", в землището на с. Рибарица, общ. Тетевен, обл. Ловеч ЕКАТТЕ 62579, попадащо в защитена зона "Централен Балкан - буфер" BG 0001493 и в близост до Национален парк "Централен Балкан" с възложител "Марина Д ОР" гр. София. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при нарушение на административно производствените правила, тъй като не било налице изискуемото се по чл. 95, ал. 1 ЗООС и чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4, ал. 1 и 2 НУРИОВОС информиране на компетентните органи и засегнатото население в най-ранната фаза на производството по осъществяване на инвестиционното намерение. Съдът е приел в мотивите на обжалваното решение, че това нарушение е съществено, тъй като законодателят е акцентирал сериозно върху действията по разгласяването на инвестиционните намерения, необходимостта от извършване на ОВОС, оценката на ДОВОС от обществеността в засегнатите райони. Този извод на съда е законосъобразен. Правилно в обжалваното решение е прието, че по делото не са представени доказателства за изпълнението на императивните разпоредби на чл. 95 ЗООС и чл. 2, ал. 1, т. 1 НУРИОВОС, е неуведомяването на обществеността на най-ранния етап на инвестиционното намерение, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗООС възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. По делото са представени писмени доказателства, които установяват, че възложителят на инвестиционното намерение е уведомил община Тетевен и кметство Рибарица за същото на дати 07.06.2007 г. и на 29.06.2007 г. но същите, както правилно е приел съда не представляват уведомяване на засегната общественост. Редът за уведомяване на тази общественост е регламентиран в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НУРИОВОС, който вменява задължение на за възложителя едновременно с уведомяването на компетентния орган по ал. 1 - в случая РИОСВ Плевен да уведоми писмено кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и кметство или кметства, а засегнатото население - чрез средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин. В случая не се спори, а и липсват доказателства това да е сторено. Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 2 НУРИОВОЗ уведомяването на обществеността е първата стъпка за извършване на преценката дали за инвестиционното предложение следва да се извърши ОВОС, а неизпълнението му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Наведеният в касационната жалба довод, че тъй като по преписката е постановено решение ПН -114-ПР/2007 за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (неправилно посочено в същата каро решение № ПН 111-ПР/2007 г.), то изводът на съда за допуснато нарушение на административно производствените правила още в началото на административното производство е неправилен е необоснован. Обстоятелството, че хода на производството е постановено решение, което е част от административната процедура, не санира допуснатите от административния орган нарушения. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 95, ал. 1 ЗООС
- чл. 4, ал. 2 НУРИОВОС