Решение № 3809 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Никмар 61 ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. А. Цветков срещу решение 1216 от 03.07.2023 г. по адм. дело 96/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22000120007477-091-001 от 01.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София град в частта, потвърден с решение 1893 от 05.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени задължения по ЗДДС в размер на 57 464,24 лева и лихви за просрочие в размер на 19 602,63 лева, от които 400 лева за данъчен период м.06.2017 г. и лихви към 01.08.2022 г. в размер на 204,91 лева, 50000,07 лева за данъчен период м.12.2018 г. и лихви към 01.08.2022 г. в размер на 17 987,58 лева, 6 274,53 лева за данъчен период м.04.2020 г. и лихви към 01.08.2022 г. в размер на 1 410,14 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, касаторът заявява, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за валидност на процесния РА с оглед наличието на данни за изземване на преписката по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК. На второ място, оспорва извода на съда за законосъобразност на РА, като поддържа, че не са обсъдени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, както и че е нарушен материалният закон. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на процесния РА. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Йорданов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да достигне до извода за материална законосъобразност на процесния РА в съответната му част, АС Благоевград е развил съображения за недоказаност на извършването на доставките на строителни материали по спорните фактури, издадени от Сад Трейд ЕООД, Стормет ЕООД и Плавида ЕООД. Приел е, че освен документално оформяне на предаването на материалите по съставените приемо-предавателни протоколи, липсват доказателства за реалното им транспортиране от склад на продавача и доставчик по фактурите. Няма и убедителни доказателства, че стоките, предмет на процесните фактури са използвани във връзка с последващи облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на ревизираното лице /РЛ/. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е наведеният в касационната жалба довод за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Обосновано касаторът поддържа, че съдът не е съобразил извършеното изземване на ревизионната преписка в хода на ревизионното производство на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК и в тази връзка не е подложил на преценка и анализ този факт. Доводът, касаещ въпроса за изземване на ревизионната преписка, е поддържан пред първата инстанция, но видно от мотивите на съдебния акт така направеното оплакване не е обсъдено. Това нарушение на съдопроизводствените правила е повлияло върху преценката на съда относно валидността на РА, която е направена, без да са изяснени фактите във връзка с изземване разглеждането и решаването на преписката в хода на ревизионното производство. Видно от доказателствата по делото с Решение Р-22000120007477-098-001 от 04.06.2021 г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП - София, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК, преписката е иззета от Р. Якимов, правомощията на възлагащ орган са възложени на М. Колева, както и е посочена причината за това изземване. Така цитираното решение за изземване на ревизионната преписка е приобщено по делото / находящо се на л. 62, л. 256 от делото/, като от протокола от открито съдебно заседание, проведено на 04.05.2023 г., описаният документ е приет като доказателство по делото. По предписанието на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата редакция след изменението й с ДВ, бр. 82 от 2012 г., РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК допуска възможността определен в закона горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. При действието на чл. 7, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, във вр. с чл. 7, ал. 3 ДОПК тази компетентност е на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на НАП. По делото не са приобщени доказателства по чл. 7, ал. 3 ДОПК относно хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, послужила като основание за изземване на преписката от Р. Якимов, оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и възлагането на друг орган по приходите М. Колева. Следователно, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на процесуалното му задължение за изискване на цялата преписка по издаването на спорния РА, част от която са и доказателства за причините, наложили изземването на ревизионната преписка по чл. 7, ал. 3 ДОПК. В тази връзка следва да се посочи, че в разпореждането за насрочване на делото липсват указания на съда както за разпределение на доказателствената тежест между страните, така и указания към ответната страна за представяне на ревизионната преписка в цялост. Въпреки че съдът изрично в протоколно определение от 04.05.2023 г. е описал всички доказателства, част от ревизионната преписка, включително и процесното Решение Р-22000120007477-098-001 от 04.06.2021 г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП София, за изземване на ревизионната преписка на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК и е приел доказателствата, същият не е задължил ответника в първоинстанционното производство да представи доказателства, обосновали причините за изземването на преписката съгласно чл. 7, ал. 3 ДОПК. Т.е. съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да изиска от ответника цялата ревизионна преписка. За пълнота следва да се отбележи, че при преглед на актовете на съда се установява, че съдът не е извършил доклад на жалбата в първото по делото открито съдебно заседание /на 04.05.2023 г./, както и не е разпределил доказателствената тежест между страните съгласно задължението по чл. 170, ал. 3 АПК. Неизпълнението от страна на първостепенния съд на гореописаните процесуални задължения, които настоящата касационна инстанция констатира, е съществено и обуславя извод за отмяната на обжалвания съдебен акт като неправилен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Благоевград. При новото разглеждане на делото новият състав следва да задължи ответника да представи преписката в цялост досежно наличието на доказателства, обусловили причините за изземване на ревизионната преписка съгласно издаденото Решение Р-22000120007477-098-001 от 04.06.2021 г. от и.д. директор на ТД на НАП София, включително доказателства за компетентност на органа, издал процесното решение за изземване, да укаже доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 170, ал. 3 АПК, приложим на основание § 2 ДР на ДОПК, както и при разглеждане на делото в открито съдебно заседание да докладва жалбата и да даде възможност на адресата на РА и на ответника да изразят становище по нея. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение