Решение № 11112 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 127/2011 г.

Решение № 11112 от 10.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 127/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Дайц-91-Цветан Върбовски" против решение № 1239/14.09.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Пловдив по адм. д. № 2429/08 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу определените задължения за ДДС във връзка с отказания данъчен кредит по фактурите от "Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД, "Валдо транс" ЕООД и относно установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 24 757,68 лв. и лихви в размер на 4 970 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяна на решението. Ответникът директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. С РА, предмет на контрол пред административния съд е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите от Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД, издадени през различни месечни данъчни периоди от 2006 г. и всичките с предмет - сеч и извоз на дървен материал. Правното основание за отказа е липсата на предпоставката на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1, т. 3 от същия закон. Констатациите на органа по приходите са, че доставчиците не са открити на посочените от тях адреси, връчени са им съобщения по реда на чл. 32 от ДОПК за представяне на документи и писмени обяснения вкл. и такива за изпълнение на доставките, но документи от доставчиците, не са представени. Въз основа на документи, представени от самия ревизиран субект, а именно - договори за добив на дървесина, позволителни за сеч, договори за възлагане на сеч, извоз, сортиране и рампиране на дървесина е направен извод от органа по приходите, че самият ревизиран субект има капацитет да изпълни доставките, фактурирани му с въпросните фактури. След извършена проверка в информационния масив на НАП са установени декларираните дейности по НКИД от тези доставчици и наетия при тях персонал. Въз основа на установеното е направен извода, че към периода на издаване на фактурите, доставчиците не са разполагали с достатъчен персонал за изпълнението им, а също така, че декларираната дейност на доставчиците, не отговаря на извършеното по фактурите. По фактурата от "Валдо транс" ЕООД с предмет на доставката-транспортни услуги е направен извод, че ДДС по тази фактура е начислен неправомерно, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, според която в този случай, не е налице право на данъчен кредит, независимо, че са изпълнение другите законови предпоставки на чл. 69 от същия закон. Констатациите на органа по приходите са, че доставчикът няма собствени транспортни средства, а ползва услугите на поддоставчик- ЕТ "Явор Чиляшев" по силата на договор за превоз на товари от 1.01.2007 г., с който е уговорено превозването на филц, пясък и други строителни материали. Констатирано е, че към договора са приложени копия на регистрационни талони на автомобили, регистрирани на името на ЕТ"Явор Чиляшев". Направен е извод, че действителния извършител на транспортната услуги е ЕТ"Явор Чиляшев" и на него е извършена насрещната проверка. При проверката са представени пътни лиса за превоз на строителни материали отс. ошуля до бетоновъзел-гара Искър. Изводите на органа по приходите са, че записаните материали в договора за превоз са различни от материалите, с които ревизираното лице осъществява дейността си. Ревизираното лице няма обекти на местата, които са означени в пътните листа. Направен е извод, че самото ревизирано лице разполага с достатъчно подходящи транспортни средства и работници, и обичайно сама товари и превозва стоката си. Крайният извод на органа по приходите е, че услугите, документирани с ф. № 193/06.08.07 г. от "Валдо транс" ЕООД не са действително извършени. В частта по ЗКПО, финансовият резултат на търговеца за 2006 г. е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сбора от данъчните основи на фактурите, издадени от Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД. Направен е извод, че в счетоводството на ревизирания субект са отчетени разходи по тези фактури, за които е установено, че не удостоверяват реални доставки. Административният съд е отхвърли жалбата срещу обжалваната част от РА, преценявайки за обосновани и верни констатациите на органите по приходите. Съдът подробно е анализирал фактическата обстановка по издаването на РА, доказателствата, събрани в хода на ревизията и тези в хода на съдебното обжалване, в резултат на което е приел, че съвкупната преценка на доказателствата по делото, не позволява, да се направи категоричен извод, че услугите по фактурите от Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД са действително извършени. Съдът е посочил, че в тежест на жалбоподателя е било, да установи по несъмнен начин предпоставките за възникване на правото му на данъчен кредит по тези фактури, но жалбоподателят не е направил това. Посочено е, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза не променя изводите, направени от органа по приходите. Съдът е посочил, че плащането на ДДС по фактурите, по ДДС сметките на доставчиците само по себе си не обуславя възникване на правото на данъчен кредит по фактурите при положение, че не е доказана реалността на доставките по тях. Административният съд е преценил като недоказано твърдението на жалбоподателя за наличие на реална доставка по фактурата от "Валдо транс" ЕООД. Като законосъобразен и правилен съдът е преценил РА и в частта, в която е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в резултат на увеличението на финансовия резултат на търговеца с разходите по фактурите, издадени от Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД. И в тази част от спора съдът напълно е възприел констатациите, и изводите на органа по приходите, преценявайки, че процесните отношения осъществяват хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2 вр. чл. 14, ал. 2 от ЗКПО (отм.). Решението на административния съд е правилно. Изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателства. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже по категоричен начин, че доставки по фактурите от посочените доставчици са реално извършени. Основателно е посочено, че данни за това обстоятелство не са събрани по делото, а напротив установени са такива за липса на капацитет (персонален и технически) за извършване от страна на доставчиците на фактурираните доставки. При това положение жалбата срещу обжалваната част от РА се явява недоказана, поради което основателно е преценена от административния съд като неоснователна. Правилен е изводът на съда, че плащането на ДДС по ДДС сметка само по себе си не е основание за признаване на право на данъчен кредит в хипотеза като настоящата, когато не е доказано реалното изпълнение на доставките по фактурите. В този смисъл има съдебна практика на ВАС, която настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя напълно. Основателно е посочено от административния съд, че процесният казус не разкрива сходство по основните факти с казуса "Булвес"АД, в който реалността на доставката по фактурата не е била спорна. Правилно е посочена и практиката на Съда на Европейския съюз според която упражняването на правото на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сделка. Основателно е преценено, че след като фактурите от Балкан трейд груп" ЕООД, "П. А. Т. строй" ЕООД, "Марек комюникейшънс" ЕООД не установяват реални доставки, незаконосъобразно е намален финансовия резултат на дружеството със стойността на сделките, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). В конкретния случай не се установи именно наличието на реални облагаеми сделки по фактурите. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява решението на първоинстанционния съд като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК