Решение № 8715 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2011 г.

Решение № 8715 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на РБългария (ПВ) против решение № 1838/18.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7202/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно са тълкувани нормите във връзка с понятието "марка, ползваща се с известност" на територията на Република България. Ответникът - "Юлиус Земан Лтд."- Швейцария, чрез пълномощника си адв. Сиракова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: По делото е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане от 26.02.2009 г. на "Юлиус Земан Лтд." за определяне на марка рег. № 612525, представляваща стилизирано изображение на борче, като марка, ползваща се с известност на територията на РБългария от 15.09.2003 г. за стоки и услуги от клас 5 "препарати за освежаване на въздуха" по Международната класификация на стоките и услугите. В искането е посочено, че дружеството е притежател на посочената марка, която е общоизвестна по смисъла на чл. 50а от ЗМГО към процесната дата. Административният орган е разгледал искането и представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО и е приел, че е неоснователно. Изложил е съображения, че представените от молителя доказателства, не доказват наличието на обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 27-ОМ/16.04.2009 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО (отм.) е отхвърлено искането на "Юлиус Земан Лтд." - Швейцария за определяне на марка рег. № 612525 за общоизвестна на територията на Република България към дата 15.09.2003 г. за стоките от клас 5 и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите, по тълкуването и прилагането на закона. За изясняване на въпросите относно релевантния кръг потребители на стоките и услугите с процесната марка, степента на известност сред потребителите, съответно разпространителите на тези продукти, продължителността, степента и географската област на публичното представяне на марката, правата върху марката и нейната стойност, както и за определяне на началната дата на предлагане на продукти с процесната марка в страната АССГ е допуснал съдебно-маркова експертиза. Същата е дала заключение, че продължителността на действие на марката от датата на нейната регистрация в България до 15.09.2003 г. е почти 10 години. Марката е валидна на територията на 21 страни, включително и България. Степента на използване се определя като висока в цялата страна. Имитация на процесната марка са осъществявани, като примери за това са споменатите в материалите по настоящето дело фирми като "Балев - 5, МД - Димитър Балев", "Била България" ЕООД, "Зико" ЕТ, ЕТ "Авалас", ЕТ "Нона 89 - Петър Найденов. Всяка една кореспонденция с гореспоменатите фирми е извършвана през 2001 г., т. е. преди 15.09.2003 г. и е потвърждение, че процесната марка е била възпроизвеждана и имитирана от тези фирми. А съгласието на фирмите да преустановят разпространението на стоки с процесната марка е пряко потвърждение на факта, че марката е била имитирана. Според вещото лице представените като доказателства рекламни материали в приложената допълнителна папка по делото, както и копията от доста от фактурите за внос на тези ароматизатори, където на самите фактури е изобразена формата на процесиите ароматизатори, както и голямото количество, внесени ароматизатори, потвърждават факта, че марката per. № 612 535, представляваща стилизирано борче, е била известна в нашата страна още преди 15.09.2003 г., при това във висока степен. Позовавайки се на събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства, включително заключението на приетата по делото съдебно-маркова експертиза, съдът е приел, че към релевантната дата 15.09.2003 г. със заявлението са били представени доказателства относно известността на процесната марка и част от тях административният орган безусловно приема за доказателства, релевантни към прилагането на чл. 50а. ал. 1 от ЗМГО, същият не е изложил мотиви защо е приел, че те не са "достатъчни" за определяне на марката като ползваща се с известност на територията на РБългария към сочената дата. Това според АССГ представлява нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, което препятства съда да извърши проверка относно съображенията на административният орган да вземе решение за отказ по искането, съответно да провери законосъобразността му и е самостоятелно основание за отмяна на акта по силата на чл. 146, т. 4 от АПК. Отделно от изложеното, съдът е изложил мотиви, че представените пред административния орган писмени доказателства водят до обратния извод, а именно че образната марка № 612525 - образна е била известна на територията РБългария преди 15.09.2003 г. Прието е също така, че от представените по делото доказателствата за степента на известност /митнически декларации и товарителници, фактури за доставка, всички в периода 1993 г. - 2001 г./ се установява извършването на внос на 7 500 килограма ароматизатори с обща стойност над 120 000 евро, за което ПВ не е изложило мотиви дали приема това количество за голямо или не. В тази връзка според АССГ с оглед на обстоятелството, че всеки един ароматизатор тежи само няколко грама, поради което и доказателствата за внос на 7 500 кг е твърде голямо количество, разпространявано на българския пазар. Освен това. при положение, че един ароматизатор се ползва няколко седмици, средностатистически потребител не би могъл да използва годишно голяма бройка. Съдът е приел, че горното количество осигурява твърде голямо разпространение в търговската мрежа. По изложените съображения съдът е стигнал до извода, че са налице обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, поради което като е приел обратното и е отказал определянето на марка рег. № 612525 за общоизвестна на територията на Република България към дата 15.09.2003 г. за стоките от клас 5, председателят на ПВ е постановил незаконосъобразен административен акт. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. В разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО в 6 точки са изброени обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на една марка за общоизвестна: 1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; 2. продължителност, степен и географска област на използване на марката; 3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; 4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; 5. стойност на марката; 6. други обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани мотиви защо при преценка на критериите за общоизвестност на марката, описани по-горе, с оглед на обстоятелството, че швейцарската фирма "Юлиус Земан Лтд." има над 15 регистрирани марки, първата от които регистрирана още 1954 г., като всички са и/или само в клас 05 по МКСУ, като освежители за въздух/. Всички са разработени на основата на стилизираното борче, съответно в различни цветове, аромати, с или без надпис. Следователно е налице фамилия от марки, като чистата, основна такава, защитаваща формата на стилизирано борче, е процесната, която дава най-широка закрила за използване върху самата форма на стилизираното борче на заявителя, включително с надписи върху изображението, различни цветове и комбинация от тях. Правилно съдът е приел, че в процесния случай следва да се има предвид и това, че използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2. т. 1 от ЗМГО е не само чрез "поставянето" на знака върху стоките или върху техните опаковки, а самият продукт като такъв /освежител за въздух/ е знакът, именно той е във форма на стилизираното борче, регистрирано по процесната образна марка № 612525. Освен по посочените в чл. 13. ал. 2 от ЗМГО начини за използване на марка в търговската дейност /поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели. както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; вносът или износът на стоките с този знак; използването на знака в търговски книжа и в реклами/, законът в чл. 19, ал. 2 сочи, че за реално използване на марката, следва да се приеме и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана". Поради това обосновано АССГ и приел, че внасянето на българския пазар на освежители за въздух в периода 1993 г. - 2001 г., всички с формата на стилизираното борче, макар и с надпис Wunder-baum, българският потребител е бил добре запознат с процесната марка № 612525, образна, във форма на стилизирано борче. Настоящият състав на Върховния административен съд, също намира, че представените по делото доказателства са достатъчни, за да се направи извод, че са налице данни за известност на процесната марка на територията на Република България към релевантната дата 15.09.2003 г. В тази връзка е и тълкуването на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, б. "б" от Общата препоръка за разпоредби, касаещи закрилата на общоизвестни марки, приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост и Генералната асамблея на СОИС от 1999 г. Съгласно цитираната норма в случаите, когато марката бъде определена като добре известна в поне един релевантен сектор на обществеността в страната - член, последната приема марката за общоизвестна. В свое решение (С -328/06) Съдът на ЕС по повод общоизвестността на дадена марка приема, че същата трябва да бъде общоизвестна върху цялата територия на държавата-членка или върху значителна част от нея. Предвид изложеното, основателно съдът по същество е възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, което се подкрепа и от останалите доказателства по делото, че в случая е налице известност във висока степен на процесната марка на територията на цялата страна. Вещото лице правилно е отчел характера на стоките, разпространявани с тази марка, а на тази база правилно е бил определен и релевантният кръг потребители. При наличието на достатъчно доказателства, че процесната марка е разпознаваема сред релевантния кръг потребителите, изводът в на Административен съд София град за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на ПВ се явява обоснован. Обосновано първоинстанционният съд е приел също така, че относими доказателства към критерия продължителност, степен и географска област на използване на марката и на публичното й представяне, в т. ч. рекламиране и разгласяване са данните за продължителността на регистрацията на марката на територията на държавите, за които по делото са представени свидетелства за регистрация на марката към релевантната дата, към която се извършва преценката за общоизвестност процесната марка на територията на Република България. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, посочени в чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. Обжалваното в настоящето производство решение е правилно, постановено е при липса на сочените отменителни основания и следва да се остави в сила. Ответникът в производството не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,