Решение № 12120 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16744/2013 г.

Решение № 12120 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16744/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу Решение № 2316 от 25.10.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2609 по описа на същия съд за 2011 г., с което е отменен по жалбата на "Палеогруп" ЕООД ревизионен акт № 1601003344/24.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден по административен ред с Решение № 89/31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив към ЦУ на НАП /към момента Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчния период м. 12.2009 г. на "Палеогруп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43217,04 лева и са начислени лихви в размер на 3775,32 лева и е установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14165,79 лева и начислени лихви в размер на 1025,80 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Палеогруп" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалбата на "Палеогруп" ЕООД ревизионен акт № 1601003344/24.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден по административен ред с Решение № 89/31.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив към ЦУ на НАП /към момента Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчния период м. 12.2009 г. на "Палеогруп" ЕООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 43217,04 лева и са начислени лихви в размер на 3775,32 лева и е установен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 14165,79 лева и начислени лихви в размер на 1025,80 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията ревизираното лице е доказало реалността на извършените доставки. При преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е преценил, че изводите на приходната администрация са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по следните доставки: по фактура № 0000000248/15.12.2009 г., издадена от "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, в размер на 11757,80 лева; по фактура № 0000000339/14.12.2009 г., издадена от "МЕГА - Б" ЕООД, в размер на 8438,90 лева; по фактура № 0000000450/15.12.2009 г., издадена от "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД, в размер на 11003,92 лева и по фактури с № 0000000355/11.12.2009 г. и № 0000000359/14.12.2009 г., издадени от "СТРАБЕКС ОЙЛ 2000" ЕООД, в общ размер на 12036,42 лева. За да уважи жалбата на "Палеогруп" ЕООД, е констатирано, че същите представляват документи, които отразяват реално извършени доставки на стоки от "ОВЕРБРЕТ КОНСУЛТ" ЕООД, "МЕГА - Б" ЕООД, "ПЕТ КО ТРЕЙД" ЕООД и "СТРАБЕКС ОЙЛ 2000" ЕООД по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респективно, е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил, че от страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата, касаещи реалността на сделките и доставките. Административен съд - Пловдив посочва, че видно от изложеното в ревизионния доклад, ревизионния акт и потвърждаващото ги решение е установено по безспорен начин, че "Палеогруп" ЕООД е дружество, извършващо основно строително-монтажна дейност на жилищни и нежилищни сгради. От друга страна е приел, че от приложените по преписката доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил строителни услуги в сочения от него обект в к. к. "Пампорово". Административният съд е изложил, че ревизиращите не са оценили обективно събраните доказателства и са направили неправилна преценка в полза на НАП и са изготвили незаконосъобразен ревизионен акт. Приел е, че сочените от приходната администрация "несъответствия" не са доказателства за липса на реалност на процесните доставки. Постановеното решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че както при ревизията, така и в хода на съдебното производство не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните строителни материали и тяхното последвало влагане в облагаема доставка. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай са събрани безпротиворечиви доказателства, че строителните материали са отделени от своя род, а именно чрез складовите разписки и експедиционната бележка, от които е видно, че стоките са излезли от складовете на доставчиците. В хода на съдебното производство приходните органи не са оспорили така представените доказателства, поради което същите обосновават извода, че след като родовоопределените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В подкрепа на този извод е и фактът, че получените строителни материали са вложени от ревизираното лице в реализирана от него облагаема доставка към трето лице, която не е оспорена от приходната администрация. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е изложил, че "несъответствията" сочени от ревизиращите органи не доказват липсата на реалност на доставките. Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение (в случая не са представили доказателства за това как са извършили транспорта на стоките до ревизираното лице, както и за наличието на кадрова и материална обезпеченост и наличието на регистрирани фискални устройства в складовите си обекти) противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. Предвид установената реалност на доставките, по съображения, изложени от Административен съд - Пловдив и по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката по чл. 16, ал. 1 ЗКПО - когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството за 2009 г., към увеличение, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък в размер на в размер на 14165,79 лева и начислени лихви в размер на 1025,80 лева, се явяват незаконосъобразни. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като в хода на касационното производство не са претендирани такива. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение