Решение № 7590 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2014 г.

Решение № 7590 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на ТД на НАП - Варна моли да бъде отменено решение № 1605/2.07.2014 г. по адм. д. № 1615/2014 г. на Варненския административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 1403817/7.03.2014 г. на ТД на НАП - Варна, офис Русе, като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против АУЗ да бъде отхвърлена като й бъдат присъдени разноски. Поддържа, че определеното от административния съд адвокатско възражение е прекомерно. Ответницата по касационната жалба Гюлджихан Зекериева Камберова по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като й бъдат присъдени разноски. Поддържа, че доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да се прави за пръв път едва в касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 1403817/7.03.2014 г. на ТД на НАП - Варна, офис Русе, с който е определен данък за довнасяне за 2012 г. 11 882 лв. с лихви, поради непризнато право на преференция по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ на Камберова - земеделски производител, действащ без регистрация като ЕТ. В мотивите си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Камберова е регистриран земеделски производител с регистрация по ЗДДС от 13.10.2010 г. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 26, чл. 28, чл. 29а, чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО в приложимите редакции и законосъобразно е приел, че в РА неправилно е отказано ползване на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ на Камберова в размер 60% от дължимия за 2012 г. данък върху дохода от дейността й като земеделски производител по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Правилен е изводът на съда, че тълкуването на последната цитирана разпоредба на органите по приходите е в противоречие с правото на ЕС относно държавните помощи. Съдът правилно е анализира приетото в решение на ЕК № С