Решение № 1276 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5310/2007 г.

Решение № 1276 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5310/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). С решение от 10.05.2007 г. по гр.д. № 445/2007 г. на Окръжен съд - Варна, с което след като частично е отменено решение от 1.11.2006 г. по гр.д. № 4844/2004 г. на Районен съд - Варна, е уважен предявения от К. К. К., Т. К. В., Г. К. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н. Н. А., починал в хода на делото и заместен от наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. против Б. Г. Б. и Б. Ж. Б. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на 652/1252ид.части от недвижим имот по КП "Т" в землището на гр. В. и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която ревандикационният иск е отхвърлен за останалата част от 600/1252 ид. части от имота, целият с площ от 1252 кв.м. Решението е обжалвано от ищците в частта, с която частично е отхвърлен предявения от тях иск. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част. Не вземат становище по жалбата на другата страна. Решението е обжалвано от ответниците по иска в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната част. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част. Оспорват жалбата на другата страна като неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Въззивният Варненски окръжен съд след като частично е отменил първоинстанционното решение е уважил предявения от К. К. К.,, Т. К. В., Г. К. Т., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Я. А. Т., К. Г. К. и Т. Г. К., К. Д. К., Д. Л. Д., П. Л. Д., И. Н. П., Н. Н. А., починал в хода на делото и заместен от наследниците си М. Д. А., Р. Н. Б. и Н. Н. И., Д. Т. Я., Ж. Т. А., Ф. Т. И. и С. Т. И. срещу Б. Г. Б. и Б. Ж. Б. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на 652/1252ид.части от процесния недвижим имот: имот пл. № 516 по КП "Т", находящ се в землището на гр. В., кв. "В", м. "М", целият с площ от 1252 кв.м и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която ревандикационният иск е отхвърлен за останалата част от 600/1252 ид.части от имота. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за доказано възстановяването на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ в лицето на ищците и за трансформирано правото на ползване на Б. Б. в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600/1252 ид. части от имота. Решението е правилно. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ищците са претендирали, че са собственици на имота, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници като наследници по закон на К. Т. К., починал през 1969 г. Поддържали са, че на ответницата не е било предоставено правото на ползване по надлежния ред, както и че в имота не е имало изградена сграда към влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ответниците са оспорили иска, като са претендирали, че законно учреденото право на ползване на ответницата е трансформирано, по време на брака й с ответника, в право на собственост върху имота Установено е, че на ищците в качеството им на законни наследници на бившия собственик на им. пл. № 10941 от КП от 1956 г. с площ от 8 162 дка К. Т. К., починал през 1969 г., е възстановена собствеността в стари реални граници върху земята с решение № 518/15.06.1998 г. на ПК-Варна. В диспозитива нарушението на ПК е посочено, че се признава право на собственост, но независимо от тази формулировка, правилно е прието от въззивния съд, че решението е за възстановяване правото на собственост в стари граници, тъй като според действащата към датата на постановяването му редакция на ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 59 от 26.05.1998 г., поземлената комисия е била компетентна да възстановява собственост по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, а признаване правото на собственост за имоти, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПК извършва в по-късен момент - след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ - ДВ, бр. 68/99 г. в сила от 30.07.1999 г. Имотът е възстановен в стари възстановими граници и е представена скицата, изготвена за издаване на решението, поради което имотът може да бъде идентифициран на място. В решението са посочени и имотите по КП които се включват във възстановения имот. Въз основа на тези данни и заключение на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че процесният имот е част от възстановения на ищците земеделски имот-нива от 6,213 дка. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ответниците, че съдът е основал изводите си за идентичността на притежавания от наследодателя и заснетия в кадастралния план от 1956 г. имот, въз основа на предположение на вещото лице. Вещото лице е обосновало извода си за идентичност въз основа на записването на имота в разписния лист към плана на името на наследодателя на ищците и на констатациите си за съвпадане на три от описаните граници на имота в нотариалния акт за собственост на наследодателя на ищците, издаден по обстоятелствена проверка - н.а. № 168/1941 г., с тези по плана, като по отношение на един от съседите по нотариалния акт К. Д. К. и този по плана - Д. К. К. е направил обоснован с оглед на имената и отдалечеността във времето извод, че става дума за наследник на лицето, посочено като съсед в нотариалния акт. С оглед изложеното правилно е прието за установено, че в полза на ищците е възстановена собствеността върху земеделски имот, част от който представлява процесният имот. Правилни са и изводите на въззивния съд, че ползването е валидно учредено по реда на ПМС 11/82 г., за построяване на сграда в имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и за заплащане на стойността на земята на собствениците чрез общината в законовия срок. Съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява. За бившия ползвател е предвидена правната възможност - при наличие на предпоставките по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобие собствеността върху земята, върху която е построил до 1.03.1991 г. сграда и след като заплати стойността на земята на нейния собственик. Правилни са изводите на съда, че на ответницата Б ползването върху хавра с площ от 1 дка е предоставено не с удостоверението (за които оспорването на подписа на издателя му по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) е доказано, а с решението на ИК на ОНС - Варна за одобряване на приложените списъци за утвърждаване по ПМС № 11/82 г. на раздадени земи в землището на селищна система гр. В. на работници, служители и пенсионери. Името на ответницата фигурира под № 164 в списъка към решението за предоставяне на ползването на земи по реда на ПМС № 11/82 г. Правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството, че в описаните граници на предоставената за ползване земя като съсед фигурира лице, на което не е учредено право на ползване, не се отразява на валидността на предоставянето на правото и на индивидуализацията на имота, а също и на неговата идентификация на място. Правилни и съответни на събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице са изводите на съда, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в предоставената за ползване земя е имало построена сграда - вила, построена през 1984-1985 г. Правилни са изводите на въззивния съд за неоснователност на доводите на ищците, че по издадената оценката на имота не е могъл да бъде изкупен, тъй като е подписана от кметския наместник, а не от кмета на общината. Изводите са правилни по съображения, че правото на ползване се трансформира при сбъдване на законовите условия, между които и заплащането на цената на имота. Безспорно е, че цената е платена от ответниците в срок, че общината е приела платената цена. По делото няма спор и относно това, че цената е законосъобразно формирана и изчислена. С оглед на това настоящият състав приема, че са се осъществили условията на закона за трансформиране правото на ползване в право на собственост върху земята до размер на 600 кв.м от предоставения за ползване имот, с оглед ограничението на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно което гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно § 4, ал. 1, придобиват собствеността на земята до 600 кв. С оглед изложеното правилно е прието с обжалваното решение, че на ответницата е било валидно предоставено по реда на ПМС № 11/82 г. право на ползване върху имот, че е налице втората предпоставка за придобиване на собствеността върху земята от ползвателката съгласно § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по време на брака й с ответника са построили сграда до 1.03.1991 г., както и че са заплатили стойността на имота на собствениците чрез общината в законовия срок. Поради изложеното ответниците по иска за ревандикация успешно са оборили пасивната си легитимация по иска в тази част, установявайки, че упражняват фактическата власт върху част от имота на противопоставимо на ищците правно основание. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.