Решение № 7332 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2016 г.

Решение № 7332 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10390/2016 г., V о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощник, срещу решение № 1138/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 92/27.01.2016 г., с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на О. В. К., началник на отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Б., ранг II младши, при Д. фонд "Земеделие". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - О. В. К., чрез пълномощник, ангажира становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отменил като незаконосъобразна заповед № 92/27.01.2016 г. на главния секретар на Д. фонд "Земеделие", с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на О. В. К. началник на отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" в Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Б., ранг II младши, при Д. фонд "Земеделие". За да постанови съдебния акт съдът е приел, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Не е изпълнено законовото изискване, преди да бъде наложено наказанието, служителят да бъде изслушан, като постъпилите писмени обяснения не са приети и обсъдени в заповедта от дисциплинарно-наказващият орган, като по този начин е нарушено правото му на защита. Крайният извод на съда е, че издадената заповед е незаконосъобразна. В хода на производството пред Административен съд - Б. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи на решаващия съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. На основание заповед № 03-РД/119/20.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е разпоредено образуването на дисциплинарно дело № 3 от 2016 г., срещу О. В. К., поради нарушение на ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, изразяващо се в неупражнен контрол по прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". С последваща заповед 03-РД/120/20.01.2016 г., е наредено оспорващият да представи подробни писмени обяснения за неизпълнение на служебните задължения, неспазване кръга на служебни правомощия. Неизпълнението на служебните задължения е констатирано с доклад от 14.12.2015 г., от назначена със заповед от 30.11.2015 г. проверяваща комисия, за нередовности и пропуски в работата на служители от областната администрация, сред които е и О. К.. Служителят е изслушан на 22.01.2016 г. от 10:40ч. във връзка с пропуски в работата, а не по повод образуваното дисциплинарно производство, на 22.01.2016 г. от 11:45ч. е бил изслушан и от дисциплинарния съвет по повод заповед № 03-РД-120/20.01.2016 г. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че проведеното изслушване не дерогира задължението на дисциплинарно-наказващия орган, произтичащо от разпоредбата на чл.93, ал. 1 от ЗДСл. Производството по налагане на дисциплинарни наказания по реда на чл. 93 от ЗДСл представлява съвкупност от задължителни за административния орган процедурни действия. Тези действия трябва да бъдат извършени без възможност за алтернативното прилагане на някои от тях. Императивни са установените в тази разпоредба кумулативни задължения на наказващия орган да изслуша държавния служител и да определи срок за изготвяне на писмените му обяснения. Тези именно действия на наказващия орган са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Нарушението на това задължение като законова гаранция за ефективното упражняване правото на защита на служителя винаги е съществено. Целта е в най-голяма степен да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. Законът е предоставил на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не, докато за административния орган остава задължението да осигури тези възможности. В случай, че той не изпълни тези свои императивни задължения, следва да се приложи разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл., като съдът, без да разглежда спора по същество, трябва да отмени дисциплинарното наказание, което и в случая е сторил първоинстанционният съд. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд намира, че решението на административен съд - Б. е съобразено с разпоредбите на материалния закон, постановено е при липса на съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила. Съдът намира възражението на касационния жалбоподател, за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Искането за разноски е направено своевременно, разноските са доказани по своя размер, съгласно приложен списък и писмени доказателства за извършено плащане. При този изход на делото в полза на О. В. К. следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000/хиляда/ лева адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,