Решение № 8648 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2012 г.

Решение № 8648 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Радостин Георгиев Сербезов лично и като управител на "РАДИ-ГАРД" ЕООД, с адрес за призоваване гр. София, жк "Младост" 2, бл. 234, вх. 2, ет. 5, ап. 12, подадена чрез процесуалният си представител адв. Тамара Николова Николова от САК, против решение № 3537 от 25.06.2012 г., постановено по адм. дело № 10241 по описа за 2011 г. на Административния съд - София - град, второ отделение, 33 състав. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуален представител юрк. Стратиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203-207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди понесени от фирмата за периода 19.05.2003 г. до 15.07.2010 г., в размер на 2714,80 лв. и неимуществени вреди, лично за Радостин Георгиев Сербезов, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, които ищецът твърди, че са в причинна връзка от незаконосъобразни действия на длъжностни лица извършени в процедура по подновяване на разрешение за носене и съхраняване на оръжия и боеприпаси по ЗКООВВБ /отм. ДВ, бр. 73/17.09.2010 г./, както и от отмяна на наказателно постановление № 35/26.10.2007 г. Имуществената обезвреда била последица от незаконосъобразно отнемане на огнестрелно оръжие /2 бр. пистолети "Байкал" на обща стойност 584 лв. 1 бр. пушка "Маверик" за 540 лв./ и невъзможността за използването им поради неправомерно неиздаване на разрешение за това, както и 700 лв. изплатен адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 7422/2008 г. на СРС, с решението по което е отменено наказателно постановление № 35/26.10.2008 г. на началника на Осмо РУ на СДВР и 30 лв. за техническа експертиза по делото, както и заплатени такси за: тест за психическа пригодност - 85 лв.; 3 лв. за бележка от НСлС, 105 лв. за държавна такса; 2,80 лв. за свидетелство за съдимост и 200 лв. за транспортни разходи. Претенцията за неимуществени вреди е мотивирана с твърдения за унизително и подигравателно отношение на служители на ответника, лишаване от лична карта за 4 часа и непредставяне на информация относно хода на подаденото заявление за издаване на разрешение по ЗКВВООБ (отм.) Неимуществените вреди са определени като накърняване на достойнството на човек и гражданин на РБългария, спазващ закона и морала. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Съдът е приел, че всички действия предприети от служителите на СДВР във връзка с отнемане на разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси са основани на ЗКВВООБ (отм.), а дейността по ангажиране на административно наказателната отговорност не представлява чист вид административна дейност и поради това не се дължи обезщетение по ЗОДОВ след отменяване на наказателното постановление № 35/26.10.2007 г. Съдът е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди поради недоказаност на твърдяното арогантно поведение на служителите на ответника и липса на основания за негативни изживявания. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на незаконосъобразно действие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и пълна липса на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая няма спор, че Радостин Георгиев Сербезов, е притежавал разрешение № 549 от 19.05.2000 г. за съхранение и носене на 2 бр. пистолети "Байкал" и 1 бр. пушка "Маверик", със срок на действие до 19.05.2003 г. Данни за продължаване на срока на разрешението до 28.09.2007 г., когато е съставен протокол за приемане на оръжията липсват, както и данни за приключване на процедурата по депозираното на 1.08.2003 г. от управителят на търговското дружество искане с вх. № К-1336/1.08.2003 г. до началника на служба "КОС" - Осмо РПУ за продължаване на срока на разрешението. При изземване на оръжията на 28.09.2007 г. е съставен АУАН по чл. 26 ЗКВВООБ (отм.) на Сербезов и е издадено наказателно постановление № 35/26.10.2007 г., което в последствие е отменено с решение на СРС по н. а. х. д. № 1510/2010 г. При тази безспорна фактическа установеност обосновано претенциите за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени като неоснователно, защото съгласно императивната норма на чл. 17, ал. 1 от ЗКВВООБ (отм.). взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, за които е отказано подновяването на разрешения, се изземват от полицейските органи с документ и се съхраняват по установения ред. В настоящият случай изземването е направено поради липса на разрешение за носене и съхранение на оръжия и боеприпаси, респ. липса на разрешение за продължаване на срока на разрешението от 2000 г., № 549. Следователно отнемането на оръжията е в изпълнение на законова норма и не е последицяа от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, както се твърди от касатора и в касационната му жалба. Законосъобразно е отхвърлена и претенцията му за имуществени вреди обоснована от отмененото наказателно постановление № 35/26.10.2007 г. защото дейността по ангажиране на административнонаказателната отговорност посредством налагане на административно наказание не е административна дейност и поради това не се дължи обезщетение по ЗОДОВ. Правилно е било отхвърлена и претенцията за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от заплатени държавни такси тъй като извършването на тези разходи, не произтичат от действия на ответника, а от искания на самия касатор. Тези такси се дължат на законово основание за поискана от гражданите услуга. Видно от данните по делото заплатените такси за във връзка с снабдяване на документи, необходими съгласно ЗКВВООБ (отм.) за получаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие и боеприпаси. При липса на доказателства за твърдяното от касатора пренебрежително и унизително отношение на служители на ответника спрямо него правилно е отхвърлена и претенцията за заплащане на неимуществени вреди. Основният спор по делото е дали има причинна връзка между търпените от ищеца вреди и отнемането на оръжията, от неиздаването на разрешение за носене и съхранение на оръжия и от отмененото наказателно постановление административен акт. Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая няма причинна връзка между отмененото наказателно постановление и действията по приемане на оръжията, тъй като приемането е в резултат на липсата на разрешение за носене и съхранение на същите, а не от съставения акт за установяване на административното нарушение по чл. 26 от ЗКВВООБ (отм.). Това е така, защото твърдяната реална вреда /стойността на оръжията/, както и невъзможността да се носят същите не се дължи на АУАН, а на липсата на разрешение. При това данни за отменен незаконосъобразен отказ за получаване на разрешение за носене и съхранение на оръжие и боеприпаси няма. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,