Решение № 9190 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на община Куклен, чрез процесуалния му представител адв. Недева, и на Спектър - Дентал ООД със седалище с. Руен, общ. Куклен, чрез процесуалния му представител адв. Курдов, против решение 186 от 07.02.2022г., постановено по адм. дело 3116/2019г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено разрешение за строеж /РС/ 68 от 05.10.2018г. на главния архитект на община Куклен, с което на Спектър - Дентал ООД и община Куклен е разрешено строителството за обект: "Водоснабдяване на ПИ 014135, м. "Свети Георги", землището на с. Руен, общ. Куклен" - уличен водопровод РЕ -НD Ф63, с дължина = 189,65м. и местонахождение ПИ 014141 от КВС на с. Руен. В касационната жалба на Главния архитект на община Куклен се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопоризовдствените правила отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че по делото не е безспорно установено и не са събрани доказателства дали строежът, предмет на оспореното разрешение за строеж засяга имота на жалбоподателите в първата инстанция, като съдът се е позовал само на определение на ВАС без да събере допълнителни доказателства. Навежда и съображения за противоречие на решението със закона, тъй като твърди, че разрешението за строеж е влезнало в сила и като такова по аргумент на чл. 156 ал. 8 ЗУТ не подлежи на отмяна. Най накрая твърди, че само отмяната на заповед 312 от 22.05.2018г. на кмета на община Куклен за учредяване в полза на трето лице на право на прокарване на уличен водопровод през ПИ 014141 общинска собственост не е достатъчно основание да се приеме разрешението за строеж за незаконосъобразно, както е прието в оспореното решение. Иска същото да бъде отменено със законните последици. Претендира разноски. В касационната жалба на Спектър - Дентал ООД се навеждат съображения за неправилност на оспореното решение, както и за недопустимост на същото, като постановено по недопустима жалба, тъй като посочва, че към момента на издаване на разрешението за строеж имота, през което е предвидено преминаването на водопровода, не не са били собственост на жалбоподателката Лапкова, поради и което същата не е била уведомявана за издаденото РС. В тази връзка твърди, че жалбоподателката пред първата инстанция не е имала качеството заинтересовано лице, за което е възникнало право на жалба. Ответникът А. Лапкова, чрез процесуалния си представител адв. Ангелов, изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Претендира разноски. Ответникът Община Куклен не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че жалбата на А. Лапкова е допустима предвид постановеното в тази връзка определение 665 от 15.01.2020г. по адм.д. 208/2020г. на ВАС, с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, но и по изложени съображение, че от доказателствата по делото, включително приобщеното към настоящото дело адм.д. 1160/2019г. на АС гр. Пловдив, се установява, че разрешения строеж по оспореното РС 68 от 15.10.2018г. засяга жалбоподателката, тъй като е предвидено водопровода да премине през собствените й имоти. По тази причина е приел, че за нея е налице правен интерес и тя попада в кръга на лицата по чл. 149 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се установява, че стар имот 014141 общинска собственост е бил разделен на три имота, както следва имот 014196 с площ 15,141 дка собственост на община Куклен, имот 014194 и 014195, които са образувани от имот 014141, като за имоти 014194 и 014195 с решения 24167 - 1 от 28.03.2018г. и 24132А 1 от 28.03.2018г. на Общинска служба Земеделие Пловдив е възстановено правото на собственост във възстановими реални граници на наследниците на Г. Иванов и А. Шопов, чиито наследник е жалбоподателката Лапчева. Поради това е приел, че към датата на издаване на оспореното РС 15.10.2018г. имот 014141 въобще не е съществувал, като е посочил, че това е достатъчно основание за незаконосъобразност на разрешението за строеж. Приел е и че предпоставка за надлежно извършване на строителството е наличието на право на прокарване по чл. 193 ЗУТ. Посочил е, че от доказателствата е установено, че заповед 312 от 22.05.2018г. на Кмета на община Куклен, с която на П. Курдов, чиито правоприемник е Спектър - Дентал ООД, е учредено право на прокарване на уличен водопровод през имот 014141, е била отменена с влезнало в сила решение по адм.д. 1160/2019г. на АС гр. Пловдив, потвърдено с решение по адм.д. 3813/2021г. на ВАС. Приел е, че при приложението на чл. 142 ал. 2 АПК, след отмяната на посочената заповед е отпаднала и една от задължителните предпоставки за законосъобразно издаване на разрешението за строеж, поради липса на надлежно учредено право на прокарване. Приел е и че такова не е съществувало и към момента на издаване на РС, тъй като правото на прокарване е било одобрено по отношение на несъществуващия към този момент имот 014141. В тази връзка е приел нарушение на императивна норма на чл. 182 ал. 2 ЗУТ и е отменил оспореното разрешение за строеж. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е възражението на касатора главния архитект на община Куклен, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът не е бил изяснен от фактическа страна. Основателно е възражението, че за да постанови решението съдът се е позовал на съдебно техническа експертиза и установявания, направени по друго дело, а именно адм.д. 1160/2019г., което е по оспорване на съвсем различен акт. Макар и адм.д. 1160/2019г. да е било присъединено към настоящото производство е недопустимо и в противоречие с процесуалните правила позоваването на доказателства, включително съдебна експертиза, събрани по друго дело, без да е непосрествено изслушано вещото лице и без да е предоставена възможност на страните да му зададат въпроси, евентуално да оспорят заключението и установяванията и да поискат ангажиране от своя страна на доказателства. Така допуснатото нарушение от съда е съществено, тъй като се е отразило на правото на защита на касаторите, включително и във връзка с това, че съдът е отхвърлил искане на касатора главния архитект на община Куклен за допускана на съдебно техническа експертиза в настоящото производство. Оспореното решение е постановено и при неизяснена фактическа обстановка, не само относно посоченото по горе, че не е допусната съдебно - техническа експертиза, а и във връзка с това, че от доказателствата по делото е видно, че за прокарване на водопроводното отклонение през имотите на Лапчева, същата е дала нотариално заверено съгласие от 03.08.2018г. /65 от делото/. Това съгласие не е взето предвид от съда и не обсъдено с оглед нормите на чл. 182 ал. 2 ЗУТ в относимата редакция към момента на издаване на РС от ДВ бр. 107/2003г., както и във връзка с чл. 193 ал. 1 ЗУТ. Представената в производство декларация с нотариална заверка от 12.04.2019г., с която е оттеглено даденото съгласие от Лапчева е неотносимо към законосъобразността на оспореното разрешение за строеж, предвид разпоредбата на чл. 142 ал. 1 АПК. Най накрая от доказателствата по делото може да се направи предположение, че разрешеният с разрешението строеж е реализиран към момента на оспорването на РС. Този въпрос не е изяснен от съда също в нарушение на съдопроизводствените правила. Това е от значение, тъй като при реализиране на строежа, предмет на РС, административният акт придобива само удостоверителен характер. По изложените съображения оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Пловдив. При новото разглеждане съдът следва при спазване на съдопроизводствените правила да събере всички относими към спора доказателства, включително с използването на специални знания и да ги обсъди съобразно приложимите разпоредби. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение