Решение № 9383 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2015 г.

Решение № 9383 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8702/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. В. П., с адрес Затвора - гр. Б. срещу решение № 440/09.03.2015 г., постановено по адм. дело № 953/2014 г. на Административен съд - Б. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като присъди претендираното обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - редовно призована за съдебно заседание се представлява от юрк. Николова, която оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Решението е валидно и допустимо, но е постановено и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. В производство по чл. 203 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд - Б. е отхвърлил предявения от Д. В. П., с адрес Затвора - гр. Б. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ - гр. С., с който ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 29.11.2011 г. - 23.04.2014 г., причинени от администрацията на Затвора - гр. Б. и изразяващи се в неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждания между него и неговите близки, в размер на 9 000 лева, като неоснователен. Ищецът е твърдял, че в процесния период бездействието на затворническата администрация в Затвора - гр. Б., се е изразявало в неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждане между него и близките му, поради което той се е отказал от правото си на свиждане или евентуално го е използвал много рядко, за да не тормози възрастните си и болни родители. За да изясни обстоятелствата по делото, съдът е събрал гласни и писмени доказателства - свидетелски показания на лица, изтърпяващи наказание "лишаване от свобода" в същия затвор, от които се е установило, че в помещението за свиждане на Затвора - гр. Б. (с размери 7.50 м дължина, 4 м ширина и 3 м височина), се провежда едновременно свиждане на около минимум 10 човека, като пространството между лишените от свобода и техните посетители е разделено по охранителни съображения от два реда решетки, изпълнени с телена мрежа с отвори, които не позволяват да се провеждат разговори и да се осъществи нормален визуален контакт между същите. По делото са представени и медицински епикризи, установяващи здравословното състояние на майката на Д. В. П. При тези доказателства, съдът е приел, че условията в помещението, в което се провеждат свижданията на лишените от свобода, не са съответни на изискванията на разпоредбите, Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Приел е също, че доказването на твърдените факти, въз основа на които касаторът претендира обезщетение за настъпили неимуществени вреди, в процесния случай не води до основателност на неговата претенция. Направил е извод, че в случая лошите условия, при които се провеждат свижданията, наложени на лишените от свобода в Затвора - гр. Б. и в частност на касационния жалбоподател, сами по себе си не са до такава степен тежки, че последиците от тях да са довели за касатора до изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, в каквато насока е и практиката на Съда по правата на човека в Страсбург. Решението е неправилно. С исковата молба по делото, ищецът е твърдял незаконосъобразност на бездействия на служителите на Затвора - гр. Б., при и по повод на изпълнение на техните служебни задължения. От събраните по делото факти и обстоятелства безспорно се установява, че е налице бездействие на длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора - гр. Б., които са подчинени на ответника по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., което се изразява в неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждане между Д. В. П. и неговите близки в процесния по делото период. В производствата по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е обвързан с фактическите основания на исковата претенция, които очертават предмета на доказване. В решението си административният съд не е посочил кои от твърденията на ищеца е изяснявал с приетите доказателства и прилагайки хипотезата на относимата правна норма, кои приема за установени и защо. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е изложил твърде общи и некореспондиращи с конкретните твърдения и приетите доказателства правни изводи. Не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, а също така не е посочил каква фактическа обстановка по спора приема за установена, от кои представени доказателства и по какви съображения и правни изводи не приема за установени част от твърденията на ищеца. Поради противоречивите изводи на първоинстанционния съд по отношение на установената фактическа обстановка и изводите направени от него в мотивите на обжалваното решение, настоящата съдебна инстанция не може да осъществи касационен контрол върху съдебният акт. Административен съд - Б. е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва решението да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,