Решение № 850 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2008 г.

Решение № 850 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Добричкия окръжен съд от 21.11.2007 г. по гр. д. № 677/2007, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд от 11.06.2007 г. по гр. д. № 2004/2004, с което са отхвърлени предявените установителнителни искове за собственост. Недоволен от решението е касаторът Ю. Р. Х., Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон като счита, че неправилно съдът е приел, че не е придобил собствеността върху построените след 1956 г. сгради. Върху същото общинско място е признато право на строеж на друго лице, което е могло да застроява целия имот. Придобитото право на строеж не може да бъде погасено и чрез последващото разрушаване на сградите. Давността се претендира не срещу общината, а срещу частното лице суперфициарен собственик. Ответникът по жалбата О. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните сгради са построени в общинско място след 1956 г., поради което ищецът не може да ги придобие по давност. Трето, неучастващо в делото лице, е завзело преди 1956 г. дворно място от 245 кв. м., съставляващо реална част от имот пл. № 1064, като е построило сграда, за която му е признато право на строеж. От незастроената част с площ 122 кв. м. през 1978 г. е образуван имот пл. № 1* който е идентичен с процесния имот пл. № 4* където ищецът е построил процесните сгради. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Ищецът е завзел незастроената част от общинско място и е построил в него процесните сгради след 1956 г., поради което не е могъл да ги придобие по давност. Дали и кога от заетата от ищеца реална част е образуван отделен имот е без правно значение. Придобивна давност за построените от него сгради той може да противопостави само срещу собственика на земята - общината, но не и срещу друг суперфициар. Тежест върху един имот не може да се придобие по давност с владение срещу притежателя на друга тежест върху същия имот. Тежестта може да се придобие по давност само с владение срещу собственика на имота. Правото на строеж не се погасява с разрушаването на сградите (суперфициарят има право да ги възстанови), но ищецът не е придобил от собственика на земята - общината, такова право преди разрушаването на процесните сгради. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение