Решение № 13502 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2020 г.

Решение № 13502 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1031/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез процесуалния й представител юрк. Д. Цекова против решение № 7014 от 18.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6267/2019 г. по описа на Административен съд – София град в частта му, с която Столична община е осъдена да заплати на М. Кондов от [населено място] на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. - глоба наложена с Наказателно постановление № 257452 от 06.10.2015 г. на зам. кмета на СО, в размер на 133, 20 лв. - такси и разноски по образуване и водене на изпълнително дело № 20188380401079 и в размер на 900 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство по НАХД № 6524/2018 г. по описа на Софийски районен съд и КАНД № 10746/2018 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва от 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 30 лв. за държавна такса и 380 лв. адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Столична община, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, М. Кондов, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му адв. С. Сачански по делото са депозирани писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки по същество с подробно развити в тях съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на съдебното решение в атакуваната с жалбата част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С решението в обжалваната му част Административен съд – София град е осъдил Столична община да заплати на М. Кондов от [населено място] на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. - глоба наложена с Наказателно постановление № 257452 от 06.10.2015 г. на зам. кмета на СО, в размер на 133, 20 лв. - такси и разноски по образуване и водене на изпълнително дело № 20188380401079 и в размер на 900 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство по НАХД № 6524/2018 г. по описа на Софийски районен съд и КАНД № 10746/2018 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва от 25.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 30 лв. за държавна такса и 380 лв. адвокатско възнаграждение. Със същото съдебно решение е отхвърлен иска на М. Кондов за заплащане на лихва за забава върху глобата от 100 лв., считано от 08.02.2016 г. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с НП № 257452 от 06.10.2015 г. на Кондов е наложено административно наказание - глоба в размер на сумата от 100 лева на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. НП е обжалвано от ответника в настоящото производство и с Решение № 459191/27.07.2018 г., постановено по НАХД № 6524/2018 г. по описа на Софийски районен съд, същото НП е отменено. Решението на съда е обжалвано пред касационната инстанция и с Решение № 1223/25.02.2019 г. постановено по КНАХД № 10746/2018 г. по описа на Административен съд –София град същото е оставено в сила. В производството по оспорване на НП ищецът е бил представляван от адв. С. Сачански, видно от договор за правна защита и съдействие (л. 62), представен по НАХД № 6524/2018 г. по описа на СРС, като същият е заплатил в брой при подписване на договора сума за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В производството по КНАХД № 10746/2018 г. по описа на АССГ, Кондов отново е представляван от адв. С. Сачански, видно от договор за правна защита и съдействие (л. 16), за което е договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение от 300 лв. Установено по делото е, че със запорно съобщение изх. № 31362/26.03.2018 г. (л. 20) по изп. дело № 20188380401079, частен съдебен изпълнител М. Бъзински, ищецът е уведомен за образуваното изп. дело въз основа на НП № 257452/2015 г., за заплащане на парично задължение в общ размер на 233, 20 лв., (от които 100 лв. главница и 133, 20 лв разноски по изпълнителното дело). На основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 512 ГПК ЧСИ е наложил запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника по посоченото изп. дело № 20188380401079., като на 26.04.2018 г. (л. 21), той е заплатил задълженията си по него. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платеното в административнонаказателното производство по отмяна на наказателното постановление адвокатско възнаграждение съставлява имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Уговорeните суми за адвокатско възнаграждение са реално заплатени от ищеца в рамките на съответната фаза от редовния съдебен административнонаказателен процес, за което своевременно по съответните дела са представени надлежни писмени доказателства. АССГ е приел за доказани и основателни и претенциите на М. Кондов за заплащане като обезщетение по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ и на сумите от: 100 лв глоба по отмененото НП, както и 133, 20 лв разноски по образуваното за целта изпълнително дело. За да стигне до този извод, АССГ е заключил, че тези суми следва да се претендират по ЗОДОВ и са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. По горните съображения АССГ е уважил предявените от М. Кондов обективно съединени искове и е осъдил Столична Община да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. – глоба, наложена с НП № 257452 от 06.10.2015 г. на зам. кмета на СО, в размер на 133, 20 лв. - такси и разноски по образуване и водене на изпълнително дело № 20188380401079 и в размер на 900 лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство по НАХД № 6524/2018 г. по описа на Софийски районен съд и КАНД № 10746/2018 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва от 25.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 410 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдебното решение е правилно в частта относно присъдените суми за имуществени вреди във вид на платеното в двете фази на съдебния административнонаказателен процес адвокатско възнаграждение и недопустимо в частта, в която със същото в полза на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди във вид на платената глоба от 100 лв, определена с отмененото НП и събрана по съответния ред преди предявяване на исковата молба, както и във вид на платени разноски по изпълнителното дело за събиране на глобата в размер общо на 133. 20 лв. В частта на съдебното решение, с която е присъдено обезщетение за заплатени в рамките на съдебното производство по отмяна на НП адвокатски възнаграждения, АССГ не е допуснал нито един от твърдените в касационната жалба пороци, които да водят до неправилност на съдебния акт. ВАС, трето отделение споделя в тази част всички фактически и правни изводи на АССГ, обосноваващи основателността на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е заплатено, като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на едноличния търговец вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неправилен обаче е изводът на АССГ за това, че исковите претенции за възстановяване на предварително заплатената глоба по отмененото впоследствие НП, както и сумите, заплатени от ищеца за разноски по изпълнителното дело за събиране на глобата в размер общо на 133. 20 лв следва да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ. За всяка една от тези претенции е налице специален ред за претендирането им, който изключва приложението на ЗОДОВ по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Възстановяването на сумата от 100 лв платена глоба се извършва по реда за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чийто бюджет е постъпил паричният приход- т. е. по реда на особеното производство по чл. 128 – чл. 132 от ДОПК. Претенцията за платени суми за разноски в рамките на изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ с цел събиране на глобата по издаденото НП, следва да се претендират по специалния ред по обжалване и отмяна действията на ЧСИ по чл. 266-269 от ДОПК, а не по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Доколкото за събиране на горните суми е налице специален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, претендирането им по чл. 1 от ЗОДОВ се явява недопустимо. Съдебното решение в частта му, в която в полза на ищеца са присъдени горните суми, се явява недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по отношение тези две искови претенции – прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение