Решение № 657 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г.

Решение № 657 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 67 от 13.01.2009 г. по гр. д. № 3112/08 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 99 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 3259/07 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба по отношение на следните недвижими имоти: оризище от 16.380 дка в м. "Долапка" в землището на [населено място], лозе от 16.547 дка в м. "Говедарски път" в землището на [населено място], нива от 24.095 дка в м. "Орешака" в землището на [населено място] и имот част № 8 от имот № 72 по плана на м. "М. ачла" в [населено място], /[жк]/ с площ 6.923 дка между Д. Д. С., К. М. Т., И. М. К., И. М. Д., Р. М. Б., С. М. М., П. Л. Г., Е. Л. Г., Х. И. Д., Н. С. Д. - И., Т. С. Д. и С. Х. П. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от адв. М. Б. - П. в качеството й на пълномощник на И. М. Д. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Ответникът по касация Д. Д. С. чрез своя пълномощник адв. А. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид навадените в касационната жалба доводи, приема следното: В подадената от И. М. Д. касационна жалба са релевирани конкретни доводи за неправилност на въззивното въззивното решение в само в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд в частта, с която е допусната делба на имота по п. 9 от исковата молба - имот от 14 дка в строителните граници на [населено място]- север, м. "Отдих и култура", съставляващ част от имот № 72 по коригирания план за земеразделяне, съставляващ имот № 114 с площ 6 923 кв. м. и имот № 113 с площ 6 923 кв. м. по кадастралния план от 2001 г. Тезата на касатора, поддържана и пред настоящата инстанция, е била, че имот № 114 към момента на предявяване на иска за делба не е бил съсобствен между страните, тъй като по силата на нотариален акт № 54, т. I, нот. дело № 47/09.02.2007 г. е придобит от трето неучаствуващо по делото лице- [фирма] със седалище в [населено място]. От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 494 от 22.11.1994 г. на ПК - [населено място], е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на наследници на И. Х. Д., С. И. Д., М. Х. Д., Д. М. Д., Г. И. Д., И. И. Д., Р. Х. Д., Х. С. Д. и А. С. Д. върху нива с площ 55.029 дка в м. "М. ачла", имот № 1072. С договор за доброволна делба от 31.08.1998 г. Х. С. Д., Д. Г. Д., С. И. Д., наследниците на Р. Х. Д. - Р. Р. С., С. Р. Д., С. Р. Ш. и Г. Р. Д., В. И. Д., Р. К. Д., действуващ лично за себе си и като пълномощник на брат си И. К. Д., И. Г. Д., наследниците на А. С. Д. - С. А. Д., действуващ лично за себе си и като пълномощник на брат си С. А. Д., наследниците на М. Х. Д. - И. М. Д., действуващ лично за себе си и като пълномощник на Е. М. П., К. М. Т. и И. Малинова К., И. Х. Д., И. Д. Д., С. Д. Д., наследниците на С. Д. П. - Г. З. П. и И. З. П., и А. Д. Д., си поделили възстановения с посоченото по-горе решение имот, като наследниците на М. Х. Д. получили в дял при равни права част № 7 с площ 6.923 дка, а И. Х. Д. - част № 8 също с площ 6.923 дка. С нотариален акт № 67, т. I, дело № 365/28.10.1998 г. И. М. Д., Е. Малинова П., К. Малинова Т. и И. Малинова К. били признати за собственици на част 7 от имот 72 в м. "Мелич ачла" с площ 6.923 дка. С помощта на съдебно техническа експертиза е установено, че получената в дял от И. Х. Д. част № 8 от имот № 72 съставлява имот № 113 по сега действуващия кадастрален план, одобрен през 2001 г., а частта на наследниците на М. Х. Д. - имот № 114. С нотариален акт № 54, т. I, дело № 47/09.02.2007 г. К. Т., И. К., И. М. Д. и наследниците на Е. П. -Р. М. Б. и С. М. М., продали на "Ивека - Текстил" ПИ № 114. Установено е също, че с решение № С1011 от 08.02.2007 г. Общинска служба по земеделие и гори [населено място] е възстановила на наследниците на Х. М. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху имот от 14 дка, находящ се в строителните граници на [населено място] - север, в м. "Отдих и култура", част от имот № 72 от кадастрален план, изработен през 2001 г. Решението е постановено въз основа на влязлото в сила решение № 34 от 06.03.2002 г. по гр. д. № 3876/01 г. на Пловдивския районен съд, с което по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е било установено по отношение на Е. М. П., К. М. Т., И. М. К., И. М. Д. и И. Х. Д., че описаните в диспозитива на решението земеделски земи, в това число и нива от около 14 дка, представляваща част от нива с площ 55.037 дка в м. "М. ачла" в землището на [населено място], към момента на образуване на Т. в [населено място] през 1951 г. са били собственост на Х. М. Д.. Х. М. Д. е починал през 1978 г. и е оставил за наследници 4 деца - наследодателят на касатора М. Х. Д., поч. през 1989 г., Стойка Х. С., поч. през 2002 г., И. Х. Д., поч. през 2006 г. и С. Х. П. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че извършената през 1998 г. доброволна делба и последващите разпоредителни сделки, извършени от И. Х. Д. и от наследниците на М. Х. Д. са непротивопоставими на останалите наследници на общия наследодател Х. М. Д. Съсобствеността между тях не е прекратена и следва да се допусне извършването на съдебна делба при права, каквито наследниците притежават по закон. С определение № 369/10 от 03.05.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване относно приложението на чл. 76 ЗН. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В цитираното тълкувателно решение е прието, че актът на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен - сделката е валидна в отношенията между страните по нея, както между тях и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя. Недействителността по чл. 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена. Сънаследниците, упражнили правото си по чл. 76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върната същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права, поради което в отношенията между сънаследниците сънаследникът - прехвърлител е съсобственик на вещта и делбата следва да се извърши с неговото участие под страх от нищожност - чл. 75, ал. 2 ЗН. Прието е също, че когато правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено по предвидения за това ред, като главни страни в процеса следва да участвуват както сънаследникът - прехвърлител, така и третото лице - приобретател, които имат качеството на необходими другари. В случая въззивният съд е приел, че извършените прехвърлителни сделки от ответниците по иска за делба са непротивопоставими на останалите наследници на Х. Д., поради което делбата, в това число и на описания в п. 9 от исковата молба недвижим имот, следва да се извърши между неговите наследници по закон. Въпреки че основанието за непротивопоставимост на сделката по отношение на останалите сънаследници не е изрично посочено, очевидно съдът е приложил разпоредбата на чл. 76 ЗН, предвид заявеното в съдебно заседание на 27.02.2008 г. от пълномощникът на ищеца оспорване на нотариалния акт за извършената сделка от 2007 г. и нейните вещноправни последици. При това положение се налага извод, че въззивният съд е разгледал възражение по чл. 76 ЗН без участието на надлежна страна - третото лице - приобретател, което ще бъде обвързано от постановеното решение. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд в частта, с която е допуснат до делба имота по п. 9 от исковата молба - имот от 14 дка в строителните граници на [населено място]- север, м. "Отдих и култура", съставляващ част от имот № 72 по коригирания план за земеразделяне, съставляващ имот № 114 с площ 6 923 кв. м. и имот № 113 с площ 6 923 кв. м. по кадастралния план от 2001 г. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с конституиране на третото лице приобретател като страна по него. Тъй като съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основание и доколкото в случая в нея не са наведени оплаквания срещу въззивното решение в останалата му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за допускане на делба по отношение на останалите имоти: оризище от 16.380 дка в м. "Долапка" в землището на [населено място], лозе от 16.547 дка в м. "Говедарски път" в землището на [населено място], нива от 24.095 дка в м. "Орешака" в землището на [населено място], то в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът