Решение № 11368 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 387/2013 г.

Решение № 11368 от 16.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 387/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Химремонстрой Враца" ООД - гр. Враца срещу решение № 583 от 20.11.2012 г., постановено по адм. д. № 422/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 04251100085/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, при ЦУ на НАП, с решение № 159/27.03.2012 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 4329,45 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и в постъпили писмени бележки от процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Георги Гайдов се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ирена Русева, я оспорва и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е бил процесния ревизионен акт, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 169 960 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 24 012,96 лв. за данъчни периоди м. 06 и 07.2010 г., по фактури, издадени от "ИНДУСТРИАЛ ТРЕЙД" ЕООД, с предмет посредническа услуга по договор и "ХАЙ ЛЕВЪЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, с предмет по договор за изработка, като основанието за отказ е поради недоказана реалност на доставките. На доставчиците е направена насрещна проверка, уведомени са по реда на чл. 32 от ДОПК и не са представили документи в законоустановения срок. По отношение на "ИНДУСТРИАЛ ТРЕЙД" ЕООД ревизираното лице е представило копие на фактура 683/30.06.2010 г., договор за посредничество от 3.06.2010 г. и тристранно споразумение от 31.07.2010 г., сключено между него, доставчика и "МАЙКРОМЕТ" ООД. По отношение на "ХАЙ ЛЕВЪЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД ревизираното лице е представило копие на фактури № 134/2.07.2010 г. и № 182/29.07.2010 г., както и договор за изработка от 8.06.2010 г. При така установените фактически констатации, органът по приходите е приел, че не са налице доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на фактурираните услуги от страна на доставчиците, както и че същите не установяват надеждно доказани и отчетени разходи за тяхното извършване и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 9 и чл. 25 от същия закон. Съдът е анализирал данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод, че липсват убедителни доказателства за реално извършени доставки, което е основополагащ елемент от състава, правопораждащ правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че неговото установяване е в тежест на жалбоподателя. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесната фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, от които да е видно, че процесните доставки са реално осъществени. Наличието само на данъчни фактури, включването им в дневник за продажби и в СД за съответния данъчен период не представлява основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. След извършване на насрещна проверка на доставчиците не са събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод за наличие на реално осъществени доставки по процесните фактури. По отношение на "ИНДУСТРИАЛ ТРЕЙД" ЕООД е установено, че касаторът е сключил договор като възложител с доставчика като посредник, с предмет проучване на условията и подготовка на сключване на договор за реклама, рекламни материали и презентации с цел реклама на дейността на трето лице - посочено от възложителя. Срокът на изпълнение на договора е 30.09.2011 г. За изпълнение на договора не са представени никакви доказателства, както и недоказано е останало третото лице. В случая не се установяват и направени разходи, свързани с услугата. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че към момента на сключване на договора и съответно към датата на издаване на процесната фактура в "ИНДУСТРИАЛ ТРЕЙД" ЕООД няма назначени лица по трудови правоотношения, нито има данни за наети лица по извън трудови правоотношения, поради което липсват доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика да извърши процесната посредническа услуга. По отношение на "ХАЙ ЛЕВЪЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД е установено, че касаторът е сключил договор като възложител и доставчика като изпълнител с предмет изготвяне на проектно - техническа документация по проект за обект "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК - 1" - проектиране и монтаж на метална конструкция по проект на възложител - ALSTOM POWER GENERATION. Срокът на договора е до 31.07.2010 г. Правилни са изводите на първоинстанционния административен съд, че в хода на административното и съдебно производство не са представени годни доказателства и документи, които да удостоверяват реално приемане и предаване на услуги между жалбоподателя и издателя на фактурите, както и извършване на разходи по тях. При извършена проверка в информационната система е установено, че към момента на сключване на договора и съответно към датите на издаване на процесните фактури в "ХАЙ ЛЕВЪЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД има назначени 12 лица по трудови правоотношения, като всички са на длъжност - работник строителство. Няма доказателства за изработване на проектно-техническа документация и чертежи, което води до извода за липса на материална и кадрова обезпеченост от страна на доставчика. В този смисъл, правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на реално осъществена доставка по процесните фактури. Съдът правилно, въз основа на обективно установените фактически данни по делото е преценил жалбата като недоказана, а оттам и като неоснователна, и я е отхвърлил. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 4329,45 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,