Решение № 3876 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2013 г.

Решение № 3876 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15933/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Общински съвет гр. Варна, срещу решение № 2447/09.10.2013 г., постановено по адм. д. № 178/2013 г. на Административен съд - гр. Варна, в частта му, с която е отменено решението на общинския съвет, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението в посочената част, касаеща югоизточната граница на имот 1820, както и в частта му за присъдените разноски, да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Славейко Георгиев Коприваров и Славка Георгиева Петрова, двамата от гр. Варна, срещу решението на общинския съвет в частта му, касаеща югоизточната граница на имот 1820. Ответниците, Славейко Георгиев Коприваров и Славка Георгиева Петрова, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Славейко Георгиев Коприваров и Славка Георгиева Петрова, Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, с което одобрен ПУП- план за улична регулация /ПУР/ на СО "Ваялар", СО "Траката" и СО "Горна трака", в частта му за поземлен имот с 1820, от който се предвиждат площи попадащи в уличната регулация в югоизточната му част и върнал делото на административния орган за ново произнасяне. За да постанови решението си първоинстанционният съд приел, че е административният орган е нарушил чл. 108, ал. 5 ЗУТ и поради това върнал за ново произнасяне по отношение на процесния имот, тъй като съществува по-благоприятен вариант, с отнемане на по-малка площ от имота. Решението е неправилно. По делото безспорно е установено, че поземлен имот № 1820 се засяга от одобрения ПУР, като част от него с площ от 100 кв. м. попадат в две улици, като 87 кв. попадат в проектирана улица, VI-ти клав, минаваща в югоизточната му част. Установено е също така, че имотът остава с площ 760 кв. м. и лице 29 кв. м. към улицата на север, поради което при бъдещо регулиране на имота, са налице нормите за площ и лице на УПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗУТ, както и е налице възможност на предвиждане на съответно застрояване. Безспорно установено е също така, че оспорената проектирана улица е предвидена да обслужва и други имоти. Тази фактическа обстановка е приета от съда, но изведените правни изводи не кореспондират на нея. В случая е налице икономично осъществяване на плана и даване възможност за целесъобразно устройство на имота при урегулирането му, както и възможност на предвиждане на съответно строителство съобразно предвижданията на ОУП и СПНУЗТ, за вилно застрояване за зоната. Намиращата се в имота вилна сграда, която се засяга от улицата е незаконно построена, тъй като има разрешение за изграждане на стопанска постройка до 12 кв. м., а нотариалният акт, в който е описана сградата не обосновава закоността й, поради което правилно административният орган не се е съобразил с нея. Освен това приетото решение от общинския съвет е в условията на оперативна самостоятелност и съдът проверява дали административния орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт. В конкретния случай тези условия са налице - общинският съвет е разполагал с оперативна самостоятелност, както и не е нарушил чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6 АПК. Като се има предвид изложеното решението е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон и на принципа на съразмерност, основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Следва решението да се отмени в обжалваната му част, включително и за присъдените разноски, като се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното решение в същата част. Общинският съвет е претендирал с касационната жалба да му се присъдят направените разноски по делото, но такива не е установено с доказателства да са направени в касационната инстанция, поради което искането е недоказано. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК