Решение № 15975 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2012 г.

Решение № 15975 от 13.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4435/2012 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от "Софтрикс" ЕООД против решение № 740/15.02.2012 г., постановено по адм. д. 3632/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 011008419/25.01.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП -София, потвърден с Решение № 537/25.03.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на съдебното решение са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централното управление на Националната агенция за приходите - София оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение № 740/15.02.2012 г., постановено по адм. д. 3632/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Софтрикс" ЕООД срещу РА № 011008419/25.01.2011 г. на ТД на НАП -София, потвърден с Решение № 537/25.03.2011 г. на ДД "ОУИ", с който за данъчни периоди от 1.02.2009 г. до 31.05.2009 г. на ревизираното лице са определени данъчни задължения в резултат на отказ да бъде признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Еуро Дорс" ЕООД, "Слейт" ЕООД, "Дениз Дизайн" ЕООД и "Алек Инженеринг" ЕООД. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е въобще не е формирал фактически изводи, а просто е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства, след което е посочил, че това е приетата за установена фактическа обстановка. В останалата част на съдебното решение също се съдържа препращане към предходно фактическо установяване, каквото на практика в съдебния акт липсва. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение