Решение № 1954 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2016 г.

Решение № 1954 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5952/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Б. и И. П. Д., подадена чрез адв. Н. И. от САК срещу Решение № 1645 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3130/2015 г. по описа на Административен съд С.- град (АССГ). В жалбата се посочва, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и норми. Касационните жалбоподатели излагат аргументи, че в случая тяхната имуществена вреда произтича от неправилните действия на ответника, който в качеството си на административен орган отчуждил имота има задължение да разпредели сумите за обезщетяване на отчуждените собственици съобразно техните идеални части, съобразявайки се със Закона за наследството. Същите молят да се уважи касационната жалба и отмени решението на АССГ и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции и да се осъди Столична община да заплати обезщетение в размер от 49273 лева на всеки един от тях, за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административен орган на Столична община, изразяващи се в неправилно разпределение на присъденото обезщетение за отчужден недвижим имот. Касационните жалбоподатели в съдебно заседание, чрез адв. Н. И. поддържат жалбата и искането за отмяна на решението. Молят да се намали присъденото юрисконсултско възнаграждение, което е в рамките на трикратния размер на адвокатските възнаграждения, тъй като са присъдени три хиляди и четиристотин лева разноски по делото в полза на Столична община. Ответникът: Столична община в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Боянска моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди оспорения съдебен акт. Оспорва изложените в жалбата твърдения, като счита, че същите са относно незаконосъобразност на проведеното административно производство, а не такива, във връзка със законосъобразността на съдебното решение, което е предмет на настоящото производство. Подробни аргументи за оставяне в сила на съдебното решение са изложени в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обосновано съдът е заключил, че не е налице отменен акт, нито незаконосъобразно бездействие. Действията на кмета по повод издаване на заповед за отчуждаване на имот не могат да бъдат приети за незаконосъобразни при положение, че административният акт е влязъл в сила. Счита, че от страна на ищците не е доказано съществуването на основен елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което са без правно значение твърденията за настъпила вреда и наличието на причинно- следствена връзка между действието и претендираната имуществена щета. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 1645 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3130/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба, подадена от Ц. П. Б. и И. П. Д. и двамата от гр. С. против Столична община с искане за присъждане на обезщетение в размер на 98 546 лева (по 49 273 лева на всеки един от тях) за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на административен орган на Столична община, изразяващи се в неправилно разпределение на присъденото обезщетение за отчужден недвижим имот- поземлен имот № 1270, с площ от 9083 кв. м., находящ се в гр. С., кв. 9, м. "Гробищен парк", между отчуждените собственици, съобразно техните идеални части, за периода от 15.01.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Със същото решение са ОСЪДЕНИ Ц. П. Б. и И. П. Д. и двамата от гр. С., да заплатят на Столична община сумата в размер на 3486 /три хиляди четиристотин осемдесет и шест/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат АССГ приема, че със Заповед № СО-РД-40-1 от 15.01.2013 г. Кметът на Столична община, на основание чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 25, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е наредил отчуждаването на поземления имот № 1270 с площ от 9 083 кв. м. по кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-44/04.03.1996 г. на Главен архитект на С., попадащ в обект: "Разширение на гробищен парк "Малашевци", кв. 9, местност "Гробищен парк "Малашевци", съгласно влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение № 655 по Протокол № 49/15.10.2009 г. на СОС, предвиждащ изграждане на обект, публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. С този акт е определен размерът на сумата на паричното обезщетение, възлизащ на стойност от 340 340. 00 лева. За ищците Ц. П. Б. и И. П. Д. е определена сумата от 42 542.50 лева, а за Л. С. А. сумата от 85 085.00 лева. С Решение № 7157 от 19.11.2013 г. на Административен съд С. - град по адм. д. № 1888/2013 г., е изменена Заповед № СО-РД-40-1 от 15.01.2013 г. на Кмета на Столична община, в частта относно определеното парично обезщетение в размер на сумата от 340 340.00 лева, като е увеличен в размер на сумата от 1182 546.05 лева. Предвид установената фактическа обстановка от АССГ се приема, че в случая не са налице установени по безспорен начин всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Разгледани са подробно твърденията на ищците и обстоятелствата, при които се е развило административното производство по Закона за общинската собственост. Анализирани са приложимите разпоредби от ЗОС. Обърнато е внимание, че в случая със Заповед № СО-РД-40-1 от 15.01.2013 г. на Кмета на СО е определено, че Л. С. А. има 1/4 ид. ч., И. П. Д. - 1/8 ид. ч. и Ц. П. Б.- 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху имота и това действие не е фактическо действие по смисъла на закона. Предвид изложеното АССГ приема, че така предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен. Решаващият съд по отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, приема, че на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 3486 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ в тази част е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Не е налице противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая твърденията за незаконосъобразност на проведеното административно производство по ЗОСОИ, са неотносими и не могат да обуславят основателност на претенцията. Безпредметно е обсъждането на правилността на дяловото разпределение на обезщетенията, тъй като тези въпроси са неотносими и не може ретроспективно да се анализират в настоящото производство по ЗОДОВ. Въпросите относно определянето на дяловете на дължимото обезщетение са решени при обжалването на административния акт. Лицата са притежавали процесуални способи да искат промяна или изменение на определените в административния акт дялове- чл. 62, чл. 99 от АПК. Административният акт е влязъл в сила и съответно предвидените в него правни последици подлежат на изпълнение. Не може твърдения за неговата неправилност да се пренасят в производството по ЗОДОВ, което има за предмет обезвреда на причинени вреди. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претърпените от имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на отменен адм. акт или незаконни действия на администрацията. Фактическият състав на чл. 250 от АПК предвижда извършване на фактически действия, противоречащи на административен акт или на закона. Ищците нито твърдят, нито доказват отмяната на административен акт. Законът предполага извършването на фактически действия, които не са в съответствие с правната норма или издаден административен акт. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. Предвид извършеният подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 250 от АПК, тъй като не е установено твърдяно незаконно действие на административния орган. Фактически действия по чл. 250 от АПК, са такива действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закон. Посочената хипотеза в случая не е налице. Визираните от ищеца, като незаконосъобразни действия/ бездействия на адм. орган не са с фактически, а с правен характер. Процесните действия на администрацията са част от административното правоотношение, което се финализира с издаването на административен акт, като в случая е издадена Заповед № СО-РД-40-1 от 15.01.2013 г. на Кмета на СО, с която е определено, разпределението на обезщетението между собствениците на имотите. Действията, които са предприети от компетентния орган, са процесуалноправни действия, извършвани въз основа на закон- ЗОСОИ. С това не е налице изискването дължимото действие да има фактически характер. Липсата на първата предпоставка от посочената норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията. При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ. Решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция следва да бъде оставено в сила. Спрямо него не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК. Касационната жалба срещу решението в частта, с която се присъждат разноски на ответника- Столична община от 3486 лева за юрисконсулстко възнаграждение е основателна и същата следва да бъде уважена. Решението в тази му част за разноските е неправилно, защото съдът не е съобразил обема, фактическия материал, правната сложност на спора и характера на процесуалното представителство. В производството по делото Столична община се е представлявала от юрисконсулт. В съдебното заседание пред адм. съд не е представен списък на разноските, нито доказателства за тяхното извършване и липсва дори конкретно изявление за размера на претендираните разноски. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и с оглед на това, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е висок и следва да се определи на 300 лева. Поради това решението на АССГ в частта за сумата от 300 лева до пълния присъден размер от 3486 лева следва да бъде отменено. В останалата част, с която са присъдени разноски за сумата до 300 лева решението следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,