Решение № 7413 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Д. Димитрова. Жалбата е срещу решение 1471 от 07.03.2023г., постановено по адм. дело 10214/2022г. от Административен съд София град, в частта му, с която по жалба на Петросян С., гражданка на Армения, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Петросян С. и Петросян А., е отменено решение 14702 от 03.10.2022г. на настоящия касатор, в частта му, с която на Петросян С. и нейните деца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата, подадена от Петросян С., в частта по искането за предоставяне на хуманитарен статут, при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че представената бежанска история е обсъдена подробно в издадения индивидуален административен акт. Излагат се твърдения, че в хода на административното производство безспорно са събрани доказателства, от които безспорно се установява липса на основания по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на международна закрила на арменската гражданка и малолетните й деца. Иска се отмяна на обжалваната част от съдебния акт. Ответникът Петросян С., гражданка на Армения, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Петросян С. и Петросян А., в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Гайдажиев, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Петросян С., гражданка на Армения, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Петросян С. и Петросян А., против решение 14702 от 03.10.2022г. на заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл.76, ал.1, т.2 във вр. с чл.8 и чл.75, ал.1, т.4 във вр. с чл.9 от ЗУБ е отказано на Петросян С. и нейните деца предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решение 14702 от 03.10.2022г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която на Петросян С. и малолетните ѝ деца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне, след изпълнение на указанията, дадени с мотивите на решението. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Петросян С. и нейните деца срещу решението на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, както и че, съдържа фактически и правни основания за постановения отказ за предоставяне на международна закрила. При произнасянето относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут обаче съдът е приел, че административният орган не е изяснил и обсъдил всички относими факти и обстоятелства. Прието е, че не са установени всички относими факти и обстоятелства във връзка с искането за предоставяне на хуманитарен статут, в т.ч. предоставен ли е хуманитарен статут на родителите на Петросян С., какво е здравословното им състояние, могат ли да се грижат са себе си самостоятелно, на каква възраст са те. Съдът е приел също, че не е обсъден социален доклад изх. ДП/Д-С-СК/3720-001/12.01.2022г., а вместо това административният орган е изложил общи и формални мотиви по отношение на най-добрия интерес на децата, кандидати за закрила. Според съда решаващият орган не е установил значими за правото на хуманитарен статут факти и обстоятелства, а липсата на фактически установявания и на мотиви във връзка с горепосочените обстоятелства ограничава правото на защита на Петросян С. и до голяма степен препятства съдебния контрол за съответствие на решението, в частта, с която е отказан хуманитарен статут, с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Обосновано административният съд е приел, че не са събрани наличните по случая доказателства, както и не са изяснени всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното й положение, което представлява допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Преценката за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут административният орган е следвало да извърши след като събере и обсъди всички относими към личното положение на молителката факти и свързаните с него обстоятелства. В решението на административния орган е прието, че предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 от ЗУБ не се установяват, тъй като чужденката не е заявила член на семейството й да има предоставена закрила. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, при условие, че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл.12, ал.2. В процесния случай обаче още по време на проведеното интервю с Петросян С., същата е заявила като причина за търсената закрила предоставения хуманитарен статут на родителите й, тяхната възраст и влошено здравословно състояние на баща й. В тази връзка правилно административния съд е съобразил легалната дефиниция на членове на семейство, дадена в §1, т.3, б. в от ДР на ЗУБ. Същата гласи, че членове на семейство са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Административният орган в своето решение не е установил, дали родителите на Петросян С. са с предоставен хуманитарен статут, нито дали спрямо тях са налице предпоставките по §1, т.3, б. в от ДР на ЗУБ. В случая с разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗУБ законодателят извежда отделно, самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател неправилно се позовава на разпоредбата на чл.34 от ЗУБ, който гласи, че чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, твърдейки, че изводите на административния съд са неотносими към настоящия случай, тъй като се касае за производство по чл.68 от ЗУБ, а не на такова по чл.34 от ЗУБ. Нормата чл.34 от ЗУБ урежда друг вид правоотношения, които не са свързани с производството по предоставяне на статут, а твърдението, че само в него се обсъжда наличие на обстоятелствата по §1, т.3, б. в от ДР на ЗУБ, е неоснователно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че във връзка с висшия интерес на детето административният орган е изпълнил задължението си и подробно е обосновал в издадения индивидуален административен акт, че в интерес на децата е да живеят в държавата си по произход заедно със своите родители. Преценката относно най-добрия интерес на детето следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и по-конкретно да се съобрази, че в т.11 от §1 ДР на ЗУБ е предвидено, че Най-добрият интерес на детето е понятие по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца да спазват и стриктно да изпълняват императивните норми на ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай обаче, независимо от твърдението на касационния жалбоподател, че в случая в хода на административното производство е изготвен социален доклад, настоящият съдебен състав приема, че административният орган следва не само формално да предприеме изпълнението на разпоредбите на ЗЗДет., но и да обоснове актовете си по отношение на представените доказателства от специализираните органи на закрила на детето. От представения социален доклад за двете деца, изготвен от директор на Дирекция Социално подпомагане Сердика за настоящото административно производство, се установява, че семейството е добре интегрирано в обществото; децата живеят в страната освен с родителите си, така и с баба си и дядо си, а в България пребивават и братът, и сестрата на Петросян С.; имат подкрепа на роднините си и децата се чувстват сигурни. Отбелязано е, че е в техен интерес да са заедно, не само с родителите си, но и с роднините си, за да се запази семейната и културна идентичност. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсва каквото и да е обсъждане на констатациите, изложени в изготвения в хода на административното производство социален доклад. С касационната жалба се твърди, че не е допуснато нарушение на процесуалните изисквания при събирането на доказателствата, касаещи тежестта на доказване и осъществяването на правата на жалбоподателката, както и задълженията на административния орган. Изложеното не следва да се обсъжда, тъй като не е послужило като основание за отмяна на административния акт, в частта му, с която на Петросян С. и нейните деца, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, след съобразяване на дадените в решението задължителни указания. Мотивите на съда за били, че от компетентния орган не е извършена преценка на всички факти, сочени от молителката като причина за търсената закрила. Не са обсъдени всички изложени от жалбоподателката факти и не е извършена преценка на тяхната достоверност, което е довело до необосновани и взаимоизключващи се изводи. Правилно е констатирано от Административен съд София град, че в самото си решение административният орган заявява, че Петросян С. не е заявила член от семейството й да има предоставена закрила и непосредствено след това заявление посочва, че търсещата закрила е посочила, че родителите й пребивават в Република България с предоставен хуманитарен статут . Не е обсъдил и становище рег. 6167/18.05.2022 г. на главен експерт в РПЦ София, в което е посочено, че родителите на жалбоподателката са с предоставен хуманитарен статут. Ако органът беше обсъдил всички относими факти и обстоятелства, то тогава формираните от него изводи биха били въпрос на правилна преценка на доказателствата и относими към материалната законосъобразност на решението. В случая, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, административният орган е взел решението си без да прецени всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая. Не е изложил и мотиви във връзка с описаните по-горе обстоятелства. Изложеното правилно е преценено от съда, че ограничава правото на защита на жалбоподателката и до голяма степен препятства съдебния контрол за съответствие на решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут, с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,