Решение № 5814 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12276/2008 г.

Решение № 5814 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12276/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Лазар Ангелов Милев от Асеновград, против решение по адм. д. № 31/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответната страна - Общински съвет - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалбата на Милев против Решение № 513 взето с протокол № 22/18.12.2007 година на Общински съвет - Пловдив, в частта по пункт II. В, с която е определена такса за битови отпадъци за 2008 година за нежилищните имоти на граждани в регулационните граници - застроени, използвани за стопански цели, неподали декларации по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на Община - Пловдив. Преди да разгледа спора по същество, съдът излага законовите предпоставки за определяне на таксата за битови отпадъци, дължима от задължените лица, съгласно разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чийто размер (на таксата) се определя съобразно всяка конкретно предоставяна услуга по сметосъбиране; сметоизвозване; за поддържане на депа за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането на битови отпадъци; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи се, че е определяна в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрен план сметка за всяка сочена по-горе дейност. След това съдът е констатирал, че в решението си, предмет на оспорване, размерът на таксата за нежилищни имоти на граждани, застроени и използвани за стопански цели, каквито са на Милев, е разграничена следствие факта подадена ли е от задълженото лице - декларация по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община - Пловдив. При неподаване на такава - размерът на таксата за битови отпадъци е в размер общо на 6 промила върху данъчните оценки на имотите. Анализът на законовите разпоредби обусловили изводът на първоинстанционният съд съгласно чл. 67 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количествата на битовите отпадъци (основен способ), а когато количествата не могат да бъдат установени размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основата, определена от Общинския съвет. Установено е, че жалбоподателят Милев е собственик на имоти в централната част на град Пловдив, които не са жилищни и са подробно описани, т. е. явява се задължено лице, като същият не е подал декларация по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Ценейки фактите първоинстанционния съд достига до решението, че възраженията на Милев, разгледани по отделно, срещу атакуваният акт са неоснователни. Именно по силата на закон, единствено компетентен да определи таксата за битови отпадъци е общинския съвет; решението е взето в рамките на предвиденият за това срок. Също така, съдът приема, че таксата за битови отпадъци, дължима от жалбоподателят, правилно е определена пропорционално върху данъчната оценка, доколкото същият не е подал декларация за количеството отпадъци. Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението на Общинския съвет, касаещо размерът на таксите за битови отпадъци, е израз на конституционно закрепеното право на самоуправляващите се териториални общности, каквито са общините - изрично Конституцията сочи в чл. 141, ал. 3 , че Общинските съвети определят размерът на местните данъци, като редът и границите са определени в закон - ЗМДТ. И след като решението в оспорената му част, касаещо конкретният размер на таксата за битови отпадъци, е съобразено със закона, жалбата на Милев се явява неоснователна и съдът правилно я отхвърлил. Неотносимо към спора е възражението на касатора, че дължимата от него такса е прекомерно завишена, поради неоснователно завишената данъчна оценка на притежаваните от него моменти. Размерът на данъчната оценка не е предмет на настоящото производство. Правилен е изводът на съда, че решението на Общинския съвет да разграничи таксата за битови отпадъци за жилищните и нежилищни имоти не противоречи на законова разпоредба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение.