Решение № 6194 от 9.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на В. Стефанов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. В. Симеонова против решение 743/26.05.2022 г. по адм. дело 2467/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответниците Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Национален осигурителен институт /НОИ/, Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, Агенция за социално подпомагане /АСП/, Агенция за хората с уврежданията /АХУ/, Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ Света Марина ЕАД и Театър Българска армия не изразяват становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на В. Стефанов против Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК 1726 от заседание 160/23.09.2021 г. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че процентът на трайно намалена работоспособност /ТНР/ е определен правилно и административният акт е законосъобразен, тъй като е бил издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при липсата на нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕР 2455 от заседание 086 от 15.06.2021г. на ТЕЛК към УМБАЛ Св.Марина Варна ЕАД е било определено на В. Стефанов 30 % ТНР поради общо заболяване [заличен текст] с двегодишен срок до 01.06.2023г., с водеща диагноза [заличен текст]. От ранна детска възраст лицето страдало от [заличен текст], без хоспитализации и посещения в спешен център през наблюдавания едногодишен период; [заличен текст]. След проведени във времето тестове е била установена [заличен текст]. Било е провеждано лечение с [заличен текст]. Болестта е съпътствана от [заличен текст]. Решението на ТЕЛК е било обжалвано от Стефанов пред НЕЛК. То е било потвърдено като правилно. За последната година след освидетелстването са били приложени етапна епикриза от наблюдаващия пулмолог и амбулаторен лист от 29.03.2021г. Представен е амбулаторен лист от алерголог от 01.04.2021г. Провеждано е контролиращо лечение с [заличен текст], [заличен текст], отразени в копието на рецептурната книжка. В представена консултация с алерголог от 01.07.2021г. е било вписано, че лицето е получавало [заличен текст]. Пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по вътрешни и белодробни болести, високоспециализирана дейност Медицина на съня , заключението на която правилно е кредитирано от съда като безпристрастно, обективно и даващо отговор на всички релеванти за спора въпроси. Вещото лице е посочило, че според тежестта, [заличен текст] се класифицира на [заличен текст], а според контрола, БА се класифицира на контролирана, частично контролирана и неконтролирана. Констатациите на експерта са, че към момента на издаване на обжалвания пред Административен съд Варна акт е била налице [заличен текст]. Заболяването [заличен текст] е заболяване на [заличен текст] и същото е включено и нормативно за оценяване в част [заличен текст], раздел IV [заличен текст] от Приложение 1 към чл. 63., ал. 1 на НМЕ. Видно от съдържанието на [заличен текст] са с основни кодове от [заличен текст]. Същевременно с кодове от[заличен текст], са обозначени [заличен текст], като с основен код [заличен текст] е обозначена [заличен текст] а с подкод на този основен код - [заличен текст] е обозначена - "[заличен текст]." Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от НМЕ, която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на В. Стефанов обосновават прилагането на част шеста [заличен текст] на НМЕ. При [заличен текст] с дневни симптоми по-малко от един път седмично и нощни симптоми по-малко от 2 пъти месечно се определя степен на ТНР 30 %. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд е назначил съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачите й, като вещото лице е определено със специалност в областта, към която се отнася заболяването на освидетелстваното лице. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице /амбулаторни листи, епикризи, резултати от различни изследвания, експертни решения и др./, както и извършените прегледи. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно заключението на експертизата и обосновано е приел, че е компетентно изготвена и законосъобразно е изградил изводите си въз основа на нея. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,