Решение № 805 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2020 г.

Решение № 805 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "М. Михов 88" срещу решение № 33 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 391/2019 г. на Административен съд – Сливен. С обжалваното решение Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на ЕТ "М. Михов 88" срещу уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/1514 от 11.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. по заявление с вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г. за кандидатстване по цитираната схема за държавна помощ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и пледоария по същество, се иска отмяна на оспореното решение и да се постанови нов акт по същество, с който да бъде уважена жалбата на ЕТ "М. Михов 88" срещу постановения от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) отказ за финансово подпомагане по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанции. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител представя писмено становище, в което поддържа, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на ЕТ "М. Михов 88" срещу уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/1514 от 11.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20, т. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и т. 13. 15, във връзка с т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. (Указанията) е постановен пълен отказ за финансиране на проект по заявление с вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г. за кандидатстване по цитираната схема за държавна помощ. Отказът е мотивиран с неизпълнение на едно от условията за допустимост на кандидата за подпомагане - изискването по т. 4 от Указанията, съгласно което помощта се предоставя на земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3/1999 г.) за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този периода трябва да са развивали дейност, свързана с растениевъдство. Съдът е установил от фактическа страна, че ЕТ "М. Михов 88" е депозирал в определения срок за прием заявление вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г. по Схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция". По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка за допустимост на кандидата. На 14.05.2019 г. са извършени административни проверки в регистри Лоши вземания, Инвестиционни и краткосрочни схеми за подпомагане – държавни помощи, както и проверка на място в присъствието на упълномощено лице на кандидата, за която е съставен констативен протокол от проверка на място от 14.05.2019 г. от служители на ОД на ДФ "Земеделие" – Сливен. На 17.05.2019 г. е изготвено становище по описа на ОД на ДФ "Земеделие" – Сливен по подадено заявление за държавна помощ с вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г., със заключение, че след направени справки и от представените документи не е ясно дали кандидатът за период от най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, се е занимавал с растениевъдство, като е приложена справка от регистър "Земеделски производители", воден от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), видно от която, на 10.01.2018 г. земеделският производител ЕТ "М. Михов 88" е посочил дейност растениевъдство с култура: домати – оранжерийни и краставици – оранжерийни. Приложени са справки за наличие или липса на просрочени задължения към бюджета, както и за предоставяне на информация за подадени от кандидата или одобрени проекти по други схеми и мерки за подпомагане, включващи инвестиции по заявлението за кандидатстване или сходни инвестиции. В процеса на оценка на административното съответствие и допустимост на проектното предложение е установено, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 4 от Указанията, въз основа на което е издаден и оспорения отказ за държавна помощ. В хода на съдебното производство пред административния съд са приложени писмо изх. № 11-602 от 20.12.2019 г. по описа на дирекция "Идентификация на земеделските парцели" към МЗХГ, видно от което, ЕТ "М. Михов 88" е регистриран земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като за първи път през стопанската 2017/2018 г. същият е посочил в таблица 2 на анкетния формуляр, че извършва дейност в сектор растениевъдство, като към писмото е приложена справка за дейността на ЕТ "М. Михов 88" към 10.01.2018 г., в която е отразено: дата на регистрация/заверка: 10.01.2018 г., култури: домати – оранжерийни и краставици – оранжерийни. С цел да се установи за какъв период от време преди датата на кандидатстване се е занимавал с растениевъдство от жалбоподателя по делото са представени: писмо изх. № КОС-01-1026 от 18.03.2015 г. по описа на Регионална инспекция по околна среда и водите – Стара Загора (РИОСВ – Стара Загора), адресирано до ЕТ "М. Михов 88", относно уведомление за инвестиционно предложение: "Изграждане на оранжериен комплекс – ниско застрояване (?10 м) за производство на зеленчуци в УПИ III, кв. 15, с. Баня – Вилна зона, община Нова Загора, област Сливен; 2. Предварителен договор за присъединяване обект на клиент към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД от 21.08.2015 г. с предмет на договора: определяне необходимите условия за присъединяване на обект: "Оранжериен комплекс" с местонахождение с. Баня, УПИ III, кв. 15, ЕКАТТЕ: 02734, към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, КЕЦ Нова Загора, със срок за изграждане на съоръженията за присъединяване и изграждане на обекта, а именно: сроковете за присъединяване се определят в окончателния договор за присъединяване, а срокът за въвеждане на обекта в експлоатация, съгласно искането за проучване, заявен от клиента е 31.12.2017 г.; 3. Квитанция за прием на заявление за подпомагане по Мярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ДФ "Земеделие" – РА, отдел "Прилагане на мерките за развитие на селските райони" с дата на издаване: 3.06.2015 г.; и 4. Договор № 20/04/1/0.0.2482 от 20.04.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен между ДФ "Земеделие" и ЕТ "М. Михов 88". При тези фактически установявания, съдът е приел, че уведомителното писмо не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК, поради което жалбата е неоснователна. Съдът правилно е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Правилно също е приел, че в акта се съдържат достатъчно фактически и правни основания, с което покрива законовите изискванията за форма и съдържание. Съдът е достигнал до верен извод, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в Указанията. В тази насока е посочил, че в изпълнение на предвидените изисквания в чл. 13 от Указанията, след входиране на заявление за кандидатстване с вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г. по Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" в ОД на ДФ "Земеделие" – Сливен са извършени административни проверки в регистри Лоши вземания, Инвестиционни и краткосрочни схеми за подпомагане – държавни помощи, както и проверка на място в присъствието на упълномощено лице на кандидата, за което е съставен констативен протокол от служители на ОД на ДФ "Земеделие" - Сливен. Изготвено е и становище по заявление вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г. за предоставяне на помощта от ОД на ДФ "Земеделие" – Сливен, като в процеса на оценка на проектното предложение са извършени и проверки за регистрацията и дейността на земеделския стопанин, за наличие или липса на негови просрочени задължения към бюджета, както и за подадени от кандидата или одобрени проекти по други схеми и мерки за подпомагане, включващи инвестиции по заявлението за кандидатстване или сходни инвестиции. Правилни са и изводите на съда за материална законосъобразност на обжалвания акт. Спорът по делото се свежда до тълкуването на т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., издадени от ДФЗ, на основание чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25.06.2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията. Нормата на т. 4 от Указанията въвежда седем изисквания, като спорно е първото от тях. Съгласно същото помощта се предоставя на земеделски стопани и на признати групи, или организации на производители в сектор "Растениевъдство", отговарящи на условието да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. Съгласно нормата това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4-годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавната помощ. В спорното първо условие по т. 4 от Указанията, в хипотезата на нормата се съдържат два фактически елемента, изискуеми в условията на кумулация - на първо място, заявителят да е регистриран като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, и на второ място, в този период да се е занимавал с растениевъдство. От данните по делото е видно, че жалбоподателят - кандидат за държавна помощ е регистриран като земеделски производител на 14.04.2015 г., т. е. същият отговаря на първото изискване от двете кумулативни условия - да е регистриран като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, която в случая е 13.05.2019 г., но същият не отговаря на второто кумулативно изискване - през посочения период от три години да се е занимавал с растениевъдство. Вложеният смисъл в понятието "занимавал с растениевъдство" следва да бъде извлечен при съвместното тълкуване на нормите на Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията, Наредба № 3/1999 г. и издадените на основание чл. 14 от Регламента Указания за прилагане на схемата за държавна помощ. В член 2 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията са дефинирани понятията в Регламента за неговите цели, като в § 3 се съдържа определението на понятието "селскостопански сектор", определен като всички предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, преработка и търговия със селскостопански продукти. Селскостопанските продукти са тези, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета, като продуктите, за производството на които е реализирана оранжерията на кандидата, несъмнено са такива. Съгласно § 5 "първично селскостопанско производство" означава производството на растителните и животинските продукти, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на тези продукти. Съгласно § 8 "земеделско стопанство" означава единица, състояща се от земя, помещения и съоръжения, използвани за първично селскостопанско производство. Съгласно член 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., § 1 помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства във връзка с първичното селскостопанско производство е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него, ако изпълнява условията, определени в параграфи 2—14 от настоящия член и в глава I, а съгласно § 3 с инвестициите се преследва най-малко една от следните цели: а) подобряване на общата производителност и устойчивост на земеделското стопанство, по-специално чрез намаляване на производствените разходи или подобряване и пренасочване на производството (относима към проекта на кандидата); б) подобряване на природната среда, хигиенните условия или стандартите за хуманно отношение към животните, при условие че въпросната инвестиция надхвърля изискванията на действащите стандарти на Съюза; в) създаване и подобряване на инфраструктурата, свързана с развитието, приспособяването и модернизирането на селското стопанство (включително достъп до земеделска земя, комасация и мелиорация на земята), доставката и спестяването на енергия и вода; г) изпълнение на целите в областта на агроекологията и климата, включително природозащитния статус на видовете и местообитанията, свързан с биологичното разнообразие, както и увеличаване на привлекателността на зоните по "Натура 2000" или други системи с висока природна стойност, определени в националните или регионалните програми за развитие на селските райони на държавите членки, доколкото инвестициите са непроизводствени; д) възстановяване на производствения потенциал, засегнат от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните и вредители по растенията и предотвратяване на щетите, причинени от горепосочените събития. Според цитираните норми, подпомагането по Схемата цели подпомагане и стимулиране на действащи земеделски стопанства, извършващи дейност в селскостопанския сектор, т. е. субектите, занимаващи се с първично селскостопанско производство, преработка на такава и търговия със селскостопански продукти, както от сектор растениевъдство, така и от сектор животновъдство. Ключово е субектите да са действащи, което намира отражение и в изискването за регистрация по реда на Наредба № 3/1999 г. В нормите на наредбата е закрепено това изискване на Регламента. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3/1999 г. регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Съгласно чл. 3 на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Ежегодно в изпълнение на чл. 5, ал. 3, в посочения срок, земеделските производители подават актуална информация за дейността си чрез анкетни карти и анкетни формуляри. Въз основа на тази информация ОД "Земеделие" заверява регистрационна карта на съответния стопанин и издава справка, генерирана от регистъра за декларираната от него дейност. Тази регистрационната карта и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции, по аргумент от чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3/1999 г. Смисловото и граматично тълкуване на цитираната нормативна база сочи, че терминът "занимавал се с растениевъдство" означава през периода от три години преди кандидатстването заявителят да е стопанисвал земеделска земя и/или да е произвеждал земеделска продукция, като подчинявайки се на режима на регистрация, в това число и на необходимостта от регистрация на произведената продукция да е манифестирал тази дейност. В случая не се установява в периода от три години преди кандидатстването заявителят да е осъществявал дейност по растениевъдство. Такава дейност, свързана с растениевъдство е осъществена едва в стопанската 2018/2019 г., което се установява от извършената първа регистрация на земеделска продукция на 10.01.2018 г. Дейността е в резултат на реализирането на оранжерията за производство на домати и краставици, която е изградена също чрез помощ по мярка № 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014-2020 г., но посоченото не е достатъчно и не покрива изискването на т. 4 от Указанията, дейността свързана с растениевъдство да обхваща периода от три години преди кандидатстване за държавната помощ по процесната схема. В касационната жалба се анализира понятието "растениевъдство", в контекста на член 14, т. 10 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията, визиращ понятието като отрасъл, а не като конкретна дейност по отглеждане на растения или реколта, от което се извежда извод, че цялостната дейност по подготовка и обезпечаване на икономическата реализация се включва в понятието "растениевъдство". Безспорно е, че подготовката за производство на селскостопанска продукция следва да бъде включена в предметния обхват на понятието "занимавал се с растениевъдство", но изискването на т. 4 касае целия период от три години преди подаване на заявлението за кандидатстване, а в случая такава дейност за по-голямата част от периода не е установена. Трудно може да се възприеме като дейност, свързана с производството на земеделска продукция, сключването на договора с ДФЗ за финансово подпомагане по цитираната мярка, съответно подготвителните дейности за експлоатация на обекта. Видно от договора за отпускане на безвъзмездна помощ същият е сключен на 20.04.2016 г., а Удостоверение №АГ-14-34/18.12.2017 г, издадено от главния архитект на община Нова Загора за въвеждане в експлоатация на строеж: Пета категория "Оранжериен комплекс", находящ се в УПИ III, кв. 15 по ПУП на с. Баня – Вилна зона, община Нова Загора, с възложител ЕТ "М. Михов 88" е издадено на 18.12.2017 г., т. е. едва след посочените моменти, най-рано през следващите стопански години 2018/2019 г. е било възможно развитието на дейност по растениевъдство. Дори да се приеме възражението направено с касационната жалба по даденото от първоинстанционния съд тълкуване, че т. 4 от Указанията изисква непрекъснатост на дейността за целите календарни години от три годишния период преди кандидатстването, с оглед сезонния и цикличен характер на отглеждането на едногодишни растения, каквито са доматите и краставиците, то в случая за част от тригодишния период не е установено извършването на никаква дейност, пряко свързана с растениевъдство. При тези съображения съдът обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспореното уведомително писмо и е отхвърлил жалбата на оспорващия ЕТ "М. Михов 88". Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявеното искане от касационния ответник за присъждане на разноски, касационният жалбоподател ЕТ "М. Михов 88" следва да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,