Решение № 5992 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2020 г.

Решение № 5992 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ – гр. Кърджали и от К. Н. срещу решение № 304 от 18.12.2019 г., постановено по адм. д. № 206/2019 г. на Административен съд – Кърджали. С обжалваното решение е отменен АУПДВ № 09/06/3/0.0.2091/3/01/04/01 от 30.05.2019 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали, в частта с която на К. Н. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.2091 от 27.04.2017 г. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявката. С втори диспозитив, АС – Кърджали е отхвърлил жалбата на К. Н. срещу същият АУПДВ, в частта му, с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по гореописания договор и е присъдил разноски и на двете страни съгласно уважената част на жалбата. Директорът на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали обжалва решението в частта, с която е отменен постановен от него акт, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявката подадена от К. Н. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Счита, че изложените от съда мотиви, в отменителната част на решението са неясни, като не може да установи какво точно се има предвид по решение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба № 10/2016 г. Излага доводи, че ако решаващият състав е имал предвид решение за финансова корекция, то неправилно е приел, че след като мярка 6. 3 не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, то същата попада в обхвата на т. 2 от цитирания член, с оглед на което, приложим за установяване на публичните държавни вземания е ЗУСЕСИФ. По подробно изложени доводи в касационната жалба, претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу издадения АУПДВ. К. Н., обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против процесния АУПДВ. Излага доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част и отмяна на обжалвания АУПДВ, ведно с присъждане на разноски за две инстанции. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ – Кърджали и неоснователност на жалбата подадена от К. Н. И двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ – Кърджали е основателна, а касационната жалба на К. Н. е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ № 09/06/3/0.0.2091/3/01/04/01 от 30.05.2019 г. издаден от директора на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали, с който на К. Н. е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляващо второ плащане по Договор № 09/06/3/0.0.2091 от 27.04.2017 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договора. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК във връзка с нарушения на чл. 14, ал. 1, т. 2, буква "а", чл. 19, ал. 5 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата, във вр. с чл. 15, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 7 и чл. 6, ал. 1 от договора. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при правилно приложение на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях и от органите по приходите фактическа обстановка, като е приел, че оспорения АУПДВ е издаден в съответствие с приложимия материален закон в частта, с която е отказано изплащането на финансова помощ по сключения между бенефициента и ДФЗ договор. Изложени са мотиви, че ползвателят не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 19, ал. 5 и чл. 41, т. 5 от Наредба № 10/10.06.2016 г., да поддържа в съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проекта през целия период, както и че не е изпълнен коректно одобрения бизнес план, като не е увеличен икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро. Съдът е обсъдил изложените от жалбоподателя причини довели до неизпълнение на договора, като е приел, че проливни дъждове или некачествен разсад не могат да бъдат определени като непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 4 от Наредбата. За да отмени АУПДВ, в частта, с която на К. Н. е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по сключения договор, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден след проведена процедура по чл. 166 от ДОПК, относим за производствата по установяване на публични вземания, която е неприложима по отношение на отказите за плащане на одобрена финансова помощ, имащи характер на решение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от наредбата. Прието е, че сумата в размер на 9 779 лв. не е изплатена и не подлежи на възстановяване, каквато е функцията на АУПДВ. Предвид тези правни изводи, решаващият състав на първоинстанционният съд е отменил АУПДВ в тази му част и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на ОД на ДФЗ – Кърджали: Жалбата е основателна. При постановяване на решението, административният съд неправилно е приложил материалния закон в частта, с която процесния АУПДВ е отменен и преписката е върната на административния орган. Видно от самият съдебен акт, мотивите на съда за частична отмяна на оспорения АУПДВ са кратки и неясни. Ако в случая, първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган с мотиви за издаване на решение по ЗУСЕСИФ по отношение на второто плащане, то тези изводи на съда са неправилни. Неправилно е прието, че е нарушена процедурата по издаването на процесния АУПДВ, като по отношение на второто плащане не може да бъде приложен чл. 166 от ДОПК. Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., каквато е и мярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства", се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая К. Н. е подал заявление № за подпомагане на 05.08.2016 г. с приложен към него бизнес план за подпомагане по подмярката 6. 3. от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 27.04.2017 г. на основание чл. 27, ал. 5. Сумата в размер на 19 558 лв. е изплатена на 12.05.2017 г. съгласно подадена заявка за плащане и решение на директора на ОД на ДФ "Земеделие". След извършени проверки във връзка с второто плащане административният орган издава писмо за откриване на производство по издаване на АУПДВ, срещу което Н. е подал възражение. Възражението не е уважено и е издаден оспореният АУПДВ. Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. и чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, съответно ЗУСЕСИФ, към който той препраща, не намира приложение. Настоящият касационен състав споделя изцяло като правилно приетото от друг тричленен състав в постановеното от него решение № 10325 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 3263/2019 г., че от значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 10/10.06.2016 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, производството по тази наредба относно договора на К. Н. е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициер е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Процесният АУПДВ съдържа две волеизявления, които са в условия на комулативност. Посочените в оспорения акт правни основания за издаването му са по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Тези норми предвиждат, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ и не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване. Другото правно основание за издаване на акта е по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора, които предвиждат, че при същите условия като тези по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и Ползвателят няма право на второ плащане, или по силата на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. отказът за извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението за възстановяване на полученото първо плащане. В случая, след като е констатирал неизпълнение на договорни и нормативни ангажименти от страна на бенефициера, административният съд е следвало да отхвърли изцяло жалбата срещу издадения АУПДВ съгласно регламентираното в разпоредбата на чл. 37 от Наредбата. След като не е сторил това, решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му част. По касационната жалба на К. Н.: Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение счита, че административния съд правилно е отхвърлил жалбата на К. Н. срещу оспорения АУПДВ. В тази част, решението е правилно постановено и не страда от пороците посочени в касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Следва да се споделят изводите на съда, че при съвкупен анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че поетите от бенефициера задължения във връзка със сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ не са изпълнени, като са нарушени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 19, ал. 5 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 10/2016 г., респективно чл. 15, ал. 1 и чл. 14, ал. 1, т. 7 от сключения договор. От извършената проверка в стопанството на жалбоподателя на 15.06.2018 г. в с. Поповица, общ. Садово, отразена в контролен лист е установено, че процесния терен е имало само конструкция на оранжерия, без същата да бъде покрита трайно с найлон. Културите обект на инвестицията били засадени, но не била спазена схемата на засаждане, същите били обрасли в плевели, като също така не била спазена гъстотата на засаждане, като имало множество незасадени места и неприхванати растения. В тази връзка съдът е извел правилен извод, че К. Н. не е изпълнил задължението си да подържа в съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проекта му през целия период, респективно не е изпълнен коректно одобрения бизнес план и не е увеличен икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро. Фактът, че в контролния лист от извършеното на място посещение, бенефициера е декларирал, че до 20.07.2018 г ще възстанови процесната оранжерия и насажденията от домати, не освобождава същият от задължението му по чл. 19, ал. 5, респективно чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора, да поддържа в съответствие със всеки един от критериите на които отговаря проекта през целия период. Също така следва да се допълни, че в Наредба № 10/2016 г. няма нормативно задължение, административния орган да извършва повторна проверка при констатирани нередности. Неоснователни са и твърденията, за наличие на извънредни обстоятелства. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща параграф единствен, т. 16 от приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В изброените обстоятелства, визирани в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. в б. "в" е посочено тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, но от събраните доказателства по делото такова не може да бъде установено. В този контекст, разпоредбата на чл. 37, ал. 5 от Наредба № 10/2016 г. предвижда, че ползвателят или изрично упълномощен от него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, което в конкретния случай не е сторено. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издаденият АУПДВ № 09/06/3/0.0.2091/3/01/04/01 от 30.05.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. Кърджали е законосъобразен административен акт. Като е достигнал до други правни изводи и е отменил процесния АУПДВ в частта за второ плащане, първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени в тази му част. С оглед изложеното, решението на АС – Кърджали е неправилно и в частта на присъдените в полза на К. Н. разноски. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,