Решение № 14776 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2020 г.

Решение № 14776 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8089/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Гергова, действаща като ЕТ "Столичани- Д. Гергова", [населено място], [община] срещу Решение № 512/08.06.2020 г., постановено по адм. дело № 837/2019 г. на Административен съд – София област. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд не е ценил в съвкупност всички представени доказателства, а е възпроизвел мотивите на административния орган. Акцентира, че съдът не е съобразил, че наложените с акта санкции са определени въз онова на прогласената за нищожна Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ по ПРСР 2007 - 2013 г. с влязло в сила Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. по описа на ВАС. Счита, че неправилно съдът е приел, че не е приложим редът по ЗУСЕСИФ, който именно регламентира при кои нарушения се отменя финансовата подкрепа. Подчертава, че единствено ЗУСЕСИФ съдържа термина "финансова корекция", а и всички посочени в процесния АУПДВ нарушения обосновават издаването на акт за налагане не финансова корекция. Аргументира тезата, че изводите на първостепенният съд са необосновани и не са изложени мотиви коя правна норма е нарушена, за да се наложи 100% финансова корекция за частично неизпълнение на бизнес плана. Липсва и диференциация за кое нарушение каква санкция следва да бъде наложена. В подкрепа на изложеното развива подробни доводи, представя писмени доказателства и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба- Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –София област е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ с № 23//311/00589/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/931/09.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ " Земеделие", с който на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 30/, както и на т. 8. 1 от договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на чл. 2, чл. 16, ал. 2, 46, ал. 3, т. 1, предл. трето от Наредба № 30/2008 г., както и т. 4. 12; т. 4. 4. буква "е" и т. 4. 18 от договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г. и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ на ЕТ"Столичани - Д. Георгиева" е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган съгласно § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП / ДВ., бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./. Счел е, че правилно не е приложен чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като § 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП предвижда довършване по досегашния ред на започналите производства до влизането в сила на този ЗИД на ЗПЗП. Решаващият състав е счел, че актът е издаден при спазване на установената форма за валидност и при съблюдаване на административно-производствените правила. По аргумент от чл. 27, ал. 5, изр. първо ЗПЗП той е приел, че вземането, предмет на установяване, е възникнало въз основа на подзаконов административен акт - нормата на чл. 46 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посочил е, че алинея 3, т. 1 от визираната новела сочи, че Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата, бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В тази връзка е преценил, че по делото не е установено, че тези цели са постигнати. Приел е за безспорно неизпълнението на заложеното в бизнес плана и т. 4. 12 от Договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи, както и на т. 4. 18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години. Счел е, че е установено изкуственото създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката в нарушение на т. 4. 4, буква "е" от Договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г., с оглед на което е достигнал до извод, че законосъобразно с оспорения АУПДВ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 100 % от получената субсидия по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности". Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, то той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изр. първо /в приложимата към датата на издаване АУПДВ - 09.05.2019 г. редакция/, вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нито в чл. 27, нито в чл. 20а ЗПЗП, в действащата към 09.05.2019 г. редакция /преди изменението с ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, е определен органът, който издава АУПДВ по реда на ДОПК, но по аргумент от чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и § 1, т. 13 ДР ЗПЗП Разплащателната агенция е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно ДОПК, а нейн ръководител съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП е Изпълнителният директор на фонда. Със ЗИД ЗПЗП, обв. ДВ, бр. 51/2019 г., към разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП е добавена нова алинея пета, която изрично предоставя на Изпълнителния директор на фонда правомощието да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. С визираната разпоредба е придадено обратно действие на разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП, с оглед на което правилно първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Законосъобразен е и изводът на решаващия състав, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Несподелими са доводите на касатора, че дължимостта на процесното публично държавно вземане е следвало да бъде установена с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процесната безвъзмездна финансова помощ е отпусната по мярка "Разнообразие към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г., предоставяна при условия и ред, регламентирани с Наредба № 30/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ЗИД ЗПЗП. Тъй като именно в акт по прилагането на ЗПЗП, какъвто е посочената Наредба № 30, е предвидено друго по смисъла на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, то условията и редът на последния закон са неприложими. Същият извод налага и разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР ЗИДЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./, съгласно която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Същият не е изтекъл към датата на издаване на оспорения АУПДВ, с оглед на което за установяването на публичното държавно вземане не е приложим редът по ЗУСЕСИФ, а досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че продължителността на срока за писмени възражения, определен с писмото от 22.02.2019 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3 АПК сочи, че административният орган се е "ръководил от ЗУСЕСИФ". В уведомлението еднозначно е посочено както правното основание за изпращането му, така и предметът на производството – издаване на АУПДВ. Поради това не може да се приеме, че е осуетена възможността на касатора да реализира правото си на защита в пълен обем. Това заключение не се променя от цитираната в касационната жалба докладна записка от 17.11.2018 г., тъй като тя предхожда инициирането на административното производство, а и правните основания, посочени в нея, не сочат към допуснато в хода на процесното административно производство смесване на две отделни процедури, регламентирани съответно в ДОПК във вр. с Наредба № 30 и в ЗУСЕСИФ. Действително, в своята практика ВАС многократно се е произнасял по законосъобразността на решения за финансови корекции след изплащане на финансова помощ за "къща за гости", но и изрично е посочвал, че за връщане на изплатени суми по мярка 311 "Разнообразие към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони 2007- 2013 г. не е приложим редът по ЗУСЕСИФ, а по Наредба № 30/2008 г. Подмяната на приложимия ред чрез издаване на решения за финансови корекции е възприета от съдебните състави като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като наред с посочените правни основания по ЗУСЕСИФ, решенията са били обосновани и с приложимите разпоредби на Наредба № 30/2008 г. Визираният подзаконов нормативен акт предвижда специален ред за контрол по изпълнение на дейностите по проекта. В него са уредени и условията, при които РА може да иска връщане на вече изплатени суми. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 сочи, че когато ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно мотивите на оспорения АУПДВ, същият е издаден на основания: чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30, т. 8. 1 от договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на чл. 2, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 3, т. 1, предл. трето от Наредба № 30, както и т. 4. 12; т. 4. 4. буква "е" и т. 4. 18 от договор № 23/311/00589 от 03.10.2014 г. и чл. 59, ал. 1 и 2 АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. При тези многобройни правни основания първоинстанционният съд не е съобразил, че в хода на административното производство са констатирани три отделни нарушения /за четвъртото в АУПДВ е прието, че е допусната техническа грешка и не подлежи на санкциониране/, всяко от които има за последица налагането на финансова "санкция" в различен размер, но с оспорения АУПДВ Изпълнителният директор на ДФЗ е изискал връщане на цялата изплатена финансова помощ само за най-тежкото от констатираните неизпълнения, а именно: изкуствено създадени условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да се извлече облага в противоречие с целите на Наредба № 30. За останалите нарушения липсва волеизявление на издателя на акта в неговата разпоредителна част. За тях не е определено по размер подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, поради което относимите към тези нарушения факти и обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор. За пълнота на изложението следва да се посочи, че както за първото нарушение, изразяващо се в реализиране на приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани и пълни финансови години под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период и времетраене на изпълнението от две финансови години, така и за второто- неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение санкциите / посочени само в мотивите/ са определени без да са съобразени критериите по чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30. Те са установени въз основа на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ, която е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС - петчленен състав - I колегия. По аргумент от чл. 193, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК това решение има действие по отношение на всички, с оглед на което санкциите за горепосочените две нарушения са определени въз основа на нищожен акт и при липса на валидно правно основание. След като в разпоредителната част на оспорения АУПДВ няма волеизявление на Изпълнителния директор на ДФЗ за подлежащи на установяване публични вземания въз основа на неизпълнение на задълженията по т. 1 и т. 2 от мотивите, то основният спор между страните се концентира върху въпроса налице ли са изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 31 от ДР на Наредба № 30. Последният препраща към всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент № 65 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, предвиждащ, че без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Понятията "изкуствено създаване" на условията, необходими за получаване на плащане и " облага в противоречие с целите по смисъла на чл. 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011" са разяснени от СЕС в решенията по дела С- 515/03 и С-434/12. В тях изрично се подчертава, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от ЕЗФРСР само по себе не позволява да се изключи, че представеният от кандидата проект ще допринесе за постигане на целите на подпомагане, като е необходимо установеното желание за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с максималния размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за постигане на целите за подпомагане. Уточнява се, че не може да бъде отказано финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват по друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се постанови отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като от всички обективни елементи по делото следва да се установи, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Въз основа обективните обстоятелства следва да може да се направи извод, че в конкретния случай целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 30 сочи, че при определяне размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, РА взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Така очертаният нормативен регламент и тълкувателно приложима практика на СЕС мотивират извода, че не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми, още по-малко цялостното им връщане. В този контекст първоинстанционният съд е следвало да прецени изложените в акта фактически основания за наличието на изкуствено създадени условия по чл. 46, ал. 3, т. 1, предл. последно от Наредба № 30, идентичен с чл. 8 от договора между страните, като анализира изискуемият се обективен и субективен елемент на нарушението. Вместо да стори това, той безкритично е възприел всички фактически и правни изводи на административния орган, в резултат на което е достигнал до необосновани и неправилни заключения. По аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административният орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С тази доказателствена тежест той не се е справил, а съдът е игнорирал липсата на доказателства и мотиви в АУПДВ относно субективния елемент на нарушението, посочено в чл. 46, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 - с цел да се извлече облага в противоречие с целите на тази наредба, респективно - на мярката. Първото фактическо основание, обосноваващо извода на ответника за изкуствено създадени условия е установеният идентитет на одобрения консултант по договора за подпомагане, на проектанта по проектите и на счетоводителя, ползван от касатора и от други ползватели на помощта. Независимо, че в АУПДВ не е уточнено в кое населено място са реализирани проектите на другите ползватели - ЕТ "С. -М. Симеонова", "ЕТ "Еко 2012- В. Николов" и "Брейн комерс" ООД, то е логично да се допусне, че обектите им са изградени на територията на Община Сливница. В този малък район ползването на едни и същи доставчици на услуги, за извършването на които са изискват специални знания, е в голяма степен предопределен поради липсата на конкуренция и на избор. Поради това констатираният идентитет на консултанта, проектанта и счетоводителя на различни ползватели на помощта не обуславя пряк извод, нито индикира функционална свързаност между посочените търговци или изкуствено разделяне на процеси в различни проекти. Без да е установено, че между ползвателите по отделните проекти или между тях и съконтрагентите им съществува умишлена координация с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката не би могло да се приеме, че тези фактически основания обосновават извод за наличие на изкуствено създадени условия. /така и Решение № 14410 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. дело № 829/2019 г./ Втората група доводи касаят изтъкнатата от издателя на акта "регулярна цикличност" при регистрацията на едни и същи лица в три различни къщи за гости и констатираното дублиране на туристите, което е предмет на изследване и по проведената СЕ. Фактическите изводи на органа в тази връзка, както и на вещото лице, са формирани въз основа на съпоставка на вписванията в регистрите за настаняване на трите изследвани къщи за гости, без да са извършени насрещни проверки на посочените туристи, за да се установи в коя от трите къщи те действително са гостували. При липсата на данни, че именно касаторът, а не другите двама търговци, фиктивно е регистрирал вписаните гости, наред с липсата на изложени мотиви относно субективния елемент, обуславящ наличието на злоупотреба с цел да се получи предимство, настоящият състав намира, че посочените индикатори не сочат към изкуствено създадени условия с цел да се реализира предимство. Ирелевантно за дължимата преценка е и обстоятелството, че касаторът е получил безлихвен заем от физическо лице, заемащо длъжност в община Сливница, както и, че вземането на заемодателя е обезпечено с договорна ипотека върху построената къща за гости. Наредба № 30 не съдържа забрана след получаването на помощта ползвателите й да сключват договори за заем, както и да учредяват ипотека за обезпечаването му. Нормата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30 задължава ползвателя в срок от 5 години след сключването на договора да не продава, дарява и да преотстъпва ползването на активите- предмет на подпомагане, но не включва забрана за сключване на договор за ипотека. Действително, самото й учредяване по законоустановения ред предоставя право на кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, но не установява, че заемодателят действително ще упражни това право. Поради това изложените от ответника доводи, че заемодателката ще придобие къщата за гости след изтичането на мониторинговия период по същество представляват предположение за настъпването на бъдещо несигурно събитие, за което към датата на издаване на АУПДВ обективно не биха могли да съществуват каквито и да е доказателства. Към 09.05.2019 г. не е изтекъл нито мониторинговия период, нито срокът за връщане на заема, уговорен между страните, а от факта, че част от заема не е погасяван през 2016 г. и 2017 г. не следва извод, че получената сума няма да бъде върната. /в този смисъл и Решение № 10742 от 05.08.2020 г. на ВАС по адм. дело № 13173/2019 г./ Несподелими са и аргументите на ответника, че предоставеното от касатора на А. Иванова пълномощно да го представлява пред банкови институции, ДФЗ, ЧЕЗ, ВиК, общински и данъчни служби, както и назначаването й за управител на хотела на ЕТ "Столичани – Д. Гергова" за период от осем месеца са улики за тайно съглашение между тях, което да има потенциал да приеме формата на умишлена координация за прикриване на реалния инвеститор по процесния проект и по проекта на ЕТ "Еко 2012- В. Николов". Констатирано е, че предприятието на ЕТ "Еко 2012- В. Николов" е било собственост на дъщерята на А. Иванова, което от една страна обяснява личната връзка между упълномощената и ползвателя по този проект, а от друга - евентуалния мотив на касатора да упълномощи същото лице предвид опита му в дейността на този вид обекти. Не е установено обаче, че основаната цел на касатора за упълномощаването е да се извлече облага в противоречие с целите на мярката. Същите по аргумент от чл. 2 на Наредба № 30 са насърчаване на разнообразието към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. В случая не е спорно, че одобреният проект на касатора е реализиран и функционира по предназначение като къща за гости, както и, че настанява туристи, като за обслужване на дейността си има назначени по трудови договори две лица, с което насърчава възможностите за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Следва да се посочи, че насърчаването на развитието на интегриран туризъм в селските райони не се осуетява от посочения от ответника факт, че от електронния адрес на А. Иванова са подавани от името на ЕТ "Столичани – Д. Гергова" справки- декларации до Кмета на Община Сливница по чл. 116, ал. 4 от Закона за туризма. В качеството си на пълномощник на касатора А. Иванова е разполагала с правомощието да изпрати приложените справки- декларации, а тези нейни действия не са в колизия нито с нормативни, нито с договорни задължения на ЕТ "Столичани – Д. Гергова". В административната преписка липсват доказателства, подкрепящи твърдението на ответника, че А. Иванова е била назначена за период от 8 месеца за управител на къщата за гости на касатора, както и, че в периода 2017 - 2018 г. е продължавала да заема длъжността "секретар" на Община Сливница", с оглед на което мотивът на ответника, че не се насърчава заетостта в района е необоснован. Последната група доводи на издателя на акта, подкрепящи констатацията за изкуствено създадени от ползвателя на помощта условия са основани на проверката на предоставени от касатора фактури за дейността му в периода 2016- 2017 г. Прието е, че същите "в голяма част" не съответстват на реално установените факти и отчетените нощувки, с оглед на което ползвателят фиктивно е отчитал приходи с цел симулиране на дейност и усвояване на отпуснатата финансова помощ. В тази връзка към касационната жалба е представено писмо от главния счетоводител на Община Сливница с изх. № 08-00-464/11.06.2020 г., съгласно което Община Сливница е ползвател на услуги по издадените фактури от касатора във връзка с настаняване и изхранване на участници в провеждани от Общината мероприятия. Сумите по фактурите са преведени по банков път, като за извършените плащания са приложени заверени копия на РКО, платежно нареждания и банкови извлечения. Изложеното в писмото е подкрепено от приложения протокол за извършена насрещна проверка от ТД на НАП и опровергава верността на констатацията в акта, че издадените фактурите са фиктивни. При липсата на извършена насрещна проверка на професионалните гимназии, училища и дружества, на които са предоставяни нощувки в къщата за гости през месец март 2017 г., включително и на "Консултстрой 2014" ЕООД, не може да се приеме, че издадените им фактури не са обективират реално осъществени доставки само поради това, че нощувките не са отразени в регистъра за настаняване. Регистрирането на по- малък брой нощувки не би могло да цели облага на ползвателя, тъй като пряко рефлектира върху изпълнението на неговия бизнес план. Аналогично, отчитането с нулева стойност на фактурата, издадена на "Ц. 1932" ЕООД, в регистъра за продажби на касатора не симулира извършването на дейност, а редуцира приходите от дейността, както и показателите, релевантни за изпълнението на бизнес плана. Тъй като в АУПДВ липсват други мотиви, обосноваващи извода за фиктивно фактуриране, както и досежно евентуални връзки между касатора и получателите по фактурите, които да индикират неправомерна цел, то следва да се приеме, че не е установено, че доставките по фактурите не са реално извършени, а от там, че са налице изкуствено създадени от ползвателя на помощта условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката. За пълнота на изложението следва да се посочи, че излагането на нарочни мотиви досежно нарушенията на посочените в акта разпоредби на сключения между страните договор за предоставяне на помощта е безпредметно, тъй като същите са идентични по съдържание с горепосочените и обсъдени норми от Наредба № 30. Горното мотивира крайният извод на настоящия състав, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон. Като е достигнал до друго заключение, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва се отмени и вместо него да се постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което обжалваният АУПДВ се отмени. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 14 329. 92 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение