Решение № 9032 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15574/2014 г.
ВАСV отделение24.07.2015 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6143/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 10594/2013 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Ангел Димитров Джоргов да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София сумата 400 /четиристотин/ лева разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9032 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15574/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Димитров Джоргов от гр. София, против решение № 6143/17.10.2014 г., постановено по адм. д. № 10594/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Джоргов против Заповед № 803/11.10.2013 г. на изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИАА/. С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен експерт" в отдел "Психологически подбор", в дирекция "ППС и водачи". Недоволен от решението, Джоргов го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по жалбата изпълнителния директор на ИААА, чрез своя процесуален представител-юрк. Лакова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на АССГ за законосъобразност за заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено е, че Джоргов е назначен за първи път като държавен служител със Заповед 944/11.09.2012 г. на изпълнителния директор на ИААА на длъжност "главен експерт" в отдел "Психологически подбор", в дирекция "ППС и водачи", с последвала заповед от 12.11.2012 г. е преназначен на длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено. С обжалваната Заповед № 803/11.10.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА, е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 14.10.2013 г. Спорът по делото е за приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на органа по назначаването при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Джоргов е назначен за първи път на държавна служба, а прекратяването на служебното му правоотношение е станало преди изтичането на едногодишния срок съгласно ЗДСл от първоначалното назначаване. Доводът на касатора за допуснато нарушение на материалния закон е, че съда, в разрез с ал. 3 на чл. 12 ЗДСл приел, че едногодишният срок е удължен с времето, през което Джоргов се е намирал в платен годишен отпуск, включително и такъв в нетрудоспособност, смърт и даване на кръв за 2012 и 2013 г., общо в размер на 32 дни. Изводът на първоинстанционния съд е, че възникналото на 11.09.2012 г. служебно правоотношение, което е назначение за първи път на държавна служба за Джоргов, законосъобразно е прекратено на 11.10.2013 г., в едногодишния срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, удължен с времето на отпуск. Джоргов отрича да е ползвал отпуск през всичките 32 дни, оспорвайки издадени от органа по назначаване заповеди за отпускането му. Ценейки събрания доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, АССГ законосъобразно е установил, че от датата на назначаването /11.09.2012 г./, до датата на прекратяване на служебното правоотношение /11.10.2013 г./ - Джоргов се е намирал сумарно 32 дни законоустановен отпуск. В съответствие със събраните гласни доказателства съда е приел, че по силата на оспорените от касатора заповеди /№ № 2151/13.11.2012 г. и 641/5.04.203 г. на изпълнителния директор на ИААА/ - Джоргов се е намирал в платен годишен отпуск, за сочените в заповедта дни. Същите са издадени от компетентния оран, разрешаващ ползването на отпуск. Анализа на събраните гласни доказателства, в съвкупност с представените данни от електронната справка от технологичната система за контрол на достъп до административната сграда на ИАА - обуславя правилния извод на АССГ, че Джоргов в дните сочени в оспорените заповеди се е намирал в платен годишен отпуск, независимо, че заявлението за разрешаване на отпуск не е подписано от него, а от негов колега /свид. Драганова-Коева/, съгласно обичайна практика в администрацията. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 103
- чл. 12, ал. 1