Решение № 126 от 5.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите/ИД на НАП/, чрез процесуален представител, против решение 3858 от 10.06.2022 г. по адм. д. 7795/2021 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменено писмо, без номер и дата, издадено от ИД на НАП, обективиращо отказ на В. Витанова от гр.София да бъдат изплатени средства за допълнително възнаграждение за постигнати резултати за трето тримесечие за 2020г. по подадено заявление вх.93-00-1234/18/25.05.2021г., и делото е върнато като преписка на АО за ново произнасяне по подаденото от Витанова заявление вх.93-00-1234/18/25.05.2021г., в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване на дадените в мотивите му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът навежда доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 и т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се прогласи недопустимост и се прекрати производството. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски и не прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът В. Витанова, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбата срещу оспореното писмо е допустима, като същото е издадено от компетентен орган във вр. с правомощията му по чл. 32, т. 2 от Вътрешните правила за работна заплата в НАП, вр. с §2, ал. 1, т. 1 ПЗР НЗСДА, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Решаващият съд е счел, че с оглед приетите правила за работна заплата и поради наличие на наложено дисциплинарно наказание на Витанова, към датата на издаване на Заповед ДВПР-9 - 20.10.2020г., не е било налице основание за определяне на ДВПР за третото тримесечие на 2020г. но след отмяната на това наказание съдебното решение е заличило същото с обратна сила и следва да се приеме, че такова не е било наложено, тъй като заповедта за налагането му не е влязла в сила, поради отмяната й, поради това след отмяната на наказанието, ДВПР за предходния период се дължи. АССГ е приел, че заповедта, с която ИД на НАП е определил ДВПР на служителите не е била оспорена от жалбоподателя, поради което е влязла в сила, но е налице последваща молба от служителката, която има характера на искане за възобновяване на административното производство по издаването й. Според съда в случая са налице предпоставките на чл. 99, т. вр. чл. 102, ал. 2 АПК, като при липсата на наложено дисциплинарно наказание жалбоподателят отговаря на другите изисквания за получаване на ДВПР заложени в ЗДСл и възпроизведени във Вътрешните правила. АССГ е достигнал до извод, че след отмяната на наложеното дисциплинарно наказание, ДВПР се дължи за периода, за който не е било определено такова, поради наложеното дисциплинарно наказание като липсата на регламентация по въпроса във вътрешните правила не може да бъде във вреда на правоимащия служител. Това според АССГ налага отмяна на писмото и връщане преписката на органа с указания за определяне и изплащане ДВПР на В. Витанова за третото тримесечие на 20202г., определено съобразно вътрешните правила за работна заплата в НАП. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. По отношение възраженията в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, следва да бъде обърнато внимание на касатора, че този въпрос е разрешен с влязъл в сила съдебен акт- определение 2436/16.03.2022г. по адм.д.10798/2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, като допълнителните възнаграждения са: 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/, а съгласно ал.8 допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 5 се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Предвид нормата на §2, ал.1 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, определянето на индивидуалните размери на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати и получаването на средства за ДВПР на служителите в НАП е регламентирано в утвърдените от ИД на НАП Вътрешни правила за работната заплата (в сила от 01.03.2020г.). Според чл. 34, ал. 2 от Вътрешните правила, служителите, на които е наложено дисциплинарно наказание по ЗДСл или КТ, не получават средства за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати за тримесечието, в което е връчена заповедта за наказание. В процесния случай е безспорно установено, че Витанова е полагала труд по служебно правоотношение за процесния период, на служителката е наложено дисциплинарно наказание на 17.07.2020г. което е отменено с влязло в сила на 17.05.2021г. решение 3184 на АССГ по адм.д. 8058/2021г. При тези данни предпоставките за осъществяване материалното право на държавния служител да получи допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за третото тримесечие на 2020г. са налице. Това материално право по отношение на служителката трябва да се реализира в отделно административно производство по реда на Глава седма, чл.99 и сл. АПК, както правилно е приел първостепенния съд. Противно на тезата на касатора, заявлението на служителката за изплащане на ДВПР от 25.05.2020г. е с характер на документ, иницииращ производството по възобновяване по см. на чл.100, вр. чл.99, т.2 АПК, при което извода на АССГ, че оспореното писмо следва да бъде отменено, а преписка се върне на органа провеждане на административно производство по определяне и изплащане ДВПР на В. Витанова за процесния период е законосъобразен. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на АССГ трябва да бъде оставено в сила като постановено при липса на посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съобразно изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.07.2022 г. с адвокатско дружество Вълев и Лимберов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение