Решение № 8006 от 18.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. О. - гражданин на Сирия срещу решение 3161/01.04.2025 г., постановено по адм. дело 529/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, чрез назначения по чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ процесуален представител адв. Д. Димова, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1690/14.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет на Република България за отказан статут на бежанец и на хуманитарен статут. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Неправилно според касатора първоинстанционният съд е преценил, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на статут на бежанец, както и че няма основание да се приеме, че в страната на произход на жалбоподателя - Сирия са настъпили преследвания на лица. В касационната жалба се сочи, че съдът неправилно се е позовал само на справки, дадени от самия ответник, което противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към Европейската комисия, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут. В тази връзка се твърди, че административният орган е нарушил правилото, че оценката на фактите и обстоятелствата от бежанската история на кандидата следва да се извърши съобразно чл. 4 от Директива 2011/95/ЕС и чл. 75, ал. 2 ЗУБ, а съдът не бил разгледал личните обстоятелства на лицето към общите условия и ситуацията в Сирия, като по този начин е допуснал същите процесуални нарушения като административния орган, довели от своя страна до нарушения на съдопроизводствените правила. Въпреки, че жалбоподателят е заявил пред административния орган, че е бил в затвор, има военна книжка и е бил принуден да постъпи в армията, както и, че към датата на интервюто се е водел дезертьор. Според касатора той изпитва основателен страх от военна мобилизация и евентуална принуда да убива свои сънародници, като този му страх остава и след падане на режима на Башар Асад. В касационната жалба са развити доводи за изпълнение предпоставките по чл. 8 ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС. Изразява се несъгласие от касатора и с решението на съда в частта за хуманитарния статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка се сочи решение по дело С - 465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от цитираната Директива относно преценката за степента на безогледно насилие, като се твърди от касационния жалбоподател, че административният орган, а впоследствие и съда не са извършили правилна преценка на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и неправилно съдът е потвърдил отказа на административния орган. По изложените съображения в касационната жалба се излага довод, че всичко описано по - горе обуславя най - малкото предоставяне на международна закрила чрез хуманитарен статут. По изложените оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение със законните от това последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касационния жалбоподател Д. Д. О., който иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. А. Георгиева, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. В съдебно заседание се представя актуални справки, вх. МД - 02 - 262/19.05.2025 г. и МД - 02 - 160/14.03.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура по изложени съображения в писмено заключение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт - решение на председателя на ДУБ за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което актът не се явява нищожен по смисъла на чл. 168, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 146, т.1 АПК. В частта за отказ за предоставяне на статут на бежанец, съдът е приел, че Д. Д. О. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал.1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Според съда не е констатирано по делото, че на жалбоподателя са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Посочено е в обжалваното решение, че жалбоподателят не е бил политически ангажиран, нито е осъждан и това не може според съда да обуслови извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. или действия по преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В обжалваното решение съдът е установил че липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Въпреки, че чужденецът е твърдял, че е напуснал Сирия заради войната и защото не искал да влезне в казармата, съдът е посочил, че семейството му е останало да живее в Ливан, а майка му, братята и сестрите му са останали да живеят в Сирия. Съдът е приел напускането от жалбоподателя на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Изложено е от съда, че от твърденията на чужденеца, че освен войната, в Сирия е лошо икономическото положение. В този смисъл според съда целта на чужденеца е постигане на по - добро бъдеще. Според съда, доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то съдът е приел, че толкова по - висок би следвало да е интензитета на безогледно насилие в страната му и в този смисъл е цитирано решение по адм. дело 6477/2020 г. на ВАС, Пето отделение.. Според съда не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход - чл. 9, ал. 3 ЗУБ (решение по адм. дело 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение). Първоинстанционният съд в решението си подробно е описал положението в Сирия от различни информационни източници, като БТА, в. "24 часа", Novini.bg, БНР, Факти.бг и др. и е направил извод, че редица страни като САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др. осъществяват контакти с новата власт и предстои някои от държавите да отворят посолства в Сирия, вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. Съдът е ценил и посоченото в представените от ответника по делото справки за положението в Сирия, както и, че от бюлетините на ВКБООН е установил, че повече от 125 000 сирийци са се завърнали в Сирия, вкл. и 52 000 души от Турция, 5 000 от Йордания и 2 000 от Ирак. Направен е в тази връзка извод в решението, че ситуацията в Сирия е овладяна до степен да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, както и е налице възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. В този смисъл от справките на ДАБ съдът е установил, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани на Сирия. Направен е извод от съда, че не се установява да е налице реална заплаха от тежки посегателства за жалбоподателя, поради което е приел за неоснователна жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ и за отказа от бежански статут, както и за отказа за хуманитарен статут. Относно военната служба съдът е посочил, че макар жалбоподателят да твърди, че е отбил военната си служба и не иска да воюва, то той не е бежанец по смисъла на глава 5 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН. Прието е, че е настъпила съществена промяна в Сирия в политическата и икономическа обстановка от началото на месец декември 2024 г. и се очаква завръщане на 1 000 000 сирийци през първите шест месеца на 2025 г.. Предвид изложените мотиви първостепенният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразно и е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Д. О.. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно в обжалваното решение е прието, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационният жалбоподател. За преценката им, както правилно е прието и в обжалваното решение са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. Относно неговото лично положение в Сирия, в интервюто е заявено от него, че в държавата си по произход той не е преследван поради раса, националност, нито за политическо убеждение или принадлежност. В интервюто касаторът е посочил, че е [етническа принадлежност] [вероизповедание], но не е имал проблеми с това, както и че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Не съобщава, че са го заплашвали. Според касатора в Сирия са останали родителите му, а жена му и двете му деца, които са родени в Ливан и според касатора сега живеят там, където първоначално са живели с него, след като са напуснали Сирия. Основният мотив, посочен от касатора пред административния орган и пред първостепенния съд е, че е напуснал Сирия, тъй като там има война, а и за да не го вземат в казармата. Иска да остане в България, за да живее спокойно. Правилно съдът в решението си е обсъдил представените в съдебното производство от ответника актуални справки за обществено политическото положение в Сирия, както и различни информационни български и международни източници, като при съвкупната им преценка е направен извод, че в Сирия е настъпила съществена промяна и ситуацията там е овладяна, много сирийци се завръщат след смяната на властта (падането от власт на Башар Асад), работи се в Сирия за съставяне на правителство и възстановяване на реда. При положение, че е установено, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане на смъртни наказания или изтезания и нечовешко, унизително отнасяне, са налице положителни тенденции в развитието на тази страна. При положение, че се увеличават хуманитарните мисии и макар и на места в крайбрежните райони ситуацията да е по сложна, в останалите райони тя се подобрява. Това се установява от представените и пред първоинстанционния съд справки от ДУБ и в настоящето касационно производство от 19.05.2025 г., като е посочено, че на 18.02.2025 г. след провеждане на преговори, Сирийските демократични сили са се съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. При наличие на промяна в обществено политическата обстановка в Сирия правилно първостепенният съд е приел, че след като жалбоподателят не е твърдял за обстоятелства, свързани с изтезание, нечовешко и унизително отнасяне, не е изложен и на смъртна опасност, затова за него няма основание да се приеме, че напускането му на държавата по произход е поради тежка заплаха за живота му, поради което по отношение на него не са налице предпоставките за получаване на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл. 9, ал.1 ЗУБ. Правилно съдът е обосновал решението си и с решение на СЕС по дело С 465/07 и С 285/12 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.) и същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕС. В подкрепа на установеното от представените справки пред съда и пред настоящата касационна инстанция, се установява,че много сирийци вече се връщат в родината си и след като липсват каквито и да било сигурни данни, че ако касаторът се завърне в Сирия, там не е опасно за него, или в Ливан, където е семейството му. Обосновано съдът се е позовал и на относима национална съдебна практика на Върховния административен съд. При така изложеното настоящият касационен състав счита, че са законосъобразни изводите, направени в обжалваното решение, не е доказано от касатора той да е бил обект на преследване, основано на раса, националност, религия, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и да е изложен на реална опасност от тежко посегателство по смисъла, вложен в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ и е обосновано, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение