Решение № 9890 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2016 г.

Решение № 9890 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7552/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н., от с. Д., област П. против решение № 214/16.05.2016 г. по адм. дело № 168/2016 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 214/16.05.2016 г. по адм. дело № 168/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил оспорването по жалба на Д. А. Н., от с. Д., област П. срещу решение № 5712273860/22.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 5712273860/06.01.2016 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че органите на НОИ са отказали да отпуснат на Д. А. Н. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО поради липса на изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 към момента на подаване на заявлението. Назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е потвърдила фактите досежно придобития от осигуреното лице осигурителен стаж в размер на 19 г., 01 м. и 28 д. от втора категория труд и 05 г., 00 м. и 14 д. от трета категория труд. Спорът между страните касае категорията труд на жалбоподателя за осигурителния стаж за периода 01.01.2000 г. до 02.01.2003 г. придобит в "М. П." ЕАД и "Мини открит въгледобив" ЕАД на длъжност "автомонтьор" и времето на наборната военна служба 29.09.1976 г. - 11.10.1978 г. Правилно съдът е зачел военната служба за осигурителен стаж от трета категория. Съгласно чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Осигурителният стаж на лицето за времето от 01.01.2000 г. до 02.01.2003 г. по представените от него удостоверителни документи (трудова книжка № 16/13.04.1976 г. и удостоверение обр. УП-3 № 689-3/2/ от 29.10.2003 г. обосновано и законосъобразно е зачетен от трета категория труд съгласно чл. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (в сила от 01.01.2000 г.). Съгласно актуалната редакция на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО до 31.12.2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и100 за мъжете. Фактите по спора сочат, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят не е отговарял на едно от кумулативно изискуемите основания по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Притежавал е минимално изискуемия осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд, навършил е изискуемата възраст от 57 години и 8 месеца за мъжете, но не е имал изискуемия сбор от стажа и възрастта 100 за мъжете, за да придобие правото на ранно пенсиониране. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение