Решение № 3566 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11057/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Алиева, гр. Хасково, [улица], за отмяна както е посочено в него и множеството му уточнения на основание чл. 237 ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 238 ал. 1 от АПК и чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила Решение 6957/26.06.2023 г., постановено по адм. дело 860/2023 г. по описа на Върховния Административен съд. Изложените в искането, относими към отмяната на конкретно посочения съдебен акт и към хипотезата на чл. 239 т. 5 от АПК, съображения са, че страната не приема постановения правен резултат, както счита че всъщност оспорването на Решение 633 от 06.10.2022 г. е било основателно и доказано, доколкото е представила Решение 397/23.07.2020 г., постановено по адм. дело 1033/2019 г. на Административен съд - Хасково с което счита, че е доказала предпоставките на предявения иск по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ; твърди че е била лишена от справедлив съдебен процес в следствие на нарушения на съответните правила. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение 6957 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело 860/2023 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение 633 от 06.10.2022 г., постановено по адм. дело 245/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което са отхвърлени предявените от А. Алиева, гр. Хасково, срещу Националната експертна лекарска комисия гр. София, искова претенция за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане 22.08.2019 г., за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконен административен акт Експертно решение 1659 от зас. 139 от 26.07.2019 г. на Национална експертна лекарска комисия гр. София, отменен по съответния ред с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по адм. дело 1033/2019 г. по описа на Административен съд Хасково. Искането за отмяна, както е посочено в него, е на основание чл. 239 т. 5 АПК, и по същество е неоснователно. Що се касае до посочените норми на чл. 237 ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 238 ал. 1 от АПК, то те касаят допустимостта на настоящия процес, а същата бе възприета от този състав. Съгласно чл. 239 т. 5 от АПК Актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Нито едно от формулираните в искането фактически твърдения не може да обоснове наличието на посочената хипотеза /а и не покрива която и да е от останалите хипотеза на чл. 239 от АПК/ които да я обосновават, нито са представени доказателства, които да я установяват. Следва да се посочи, че отмяната е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, поради което и въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга силата на присъдено нещо и стабилитета на влезлите в сила решения, които са израз на принципа на правната сигурност. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Формулираните от подателя на искането оплаквания по съществото си не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото в това производство съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава и съдът не разполага с правомощията да се произнася по основателността на предявените искови претенции, нито по основанията за неправилност на съдебни актове, посочени в чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. В настоящето производство по отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат обсъдени по същество многобройните оплаквания на А. Алиева, свързани с твърдяната от нея на практика неправилност на съдебния акт, тъй като неправилността не е отменително основание по чл. 239 АПК. Или като краен резултат искането за отмяна, депозирано от А. Алиева, на основание чл. 239 т. 5 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 244, ал. 1 АПК