Решение № 6639 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 773/2009 г.

Решение № 6639 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 773/2009 г., I о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник митница Кюстендил, чрез процесуалния представител, против Решение № 1235 от 28.11.2008 г., постановено по адм. дело № 5172 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, I отделение, с което е отменено Решение № 9400 - 0078 от 24.07.2007 г. на началника на митница Кюстендил и потвърждаващото го решение № 4405-0090 от 17.07.2008 г. на директора на РМД - София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие със закона, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу атакуваните административни актове. Ответниците по касационна жалба - Латинка Евтимова, Йордан Йотов и Сашо Йорданов, чрез процесуалния представител изразяват писмено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Адм. С - София-град е приел, че наследодателят на ответниците - Панчо Кастрев е оформил за режим внос лек автомобил на 28.06.2004 г. с митническа декларация (ЕАД) № 5500/4-7963. Не се спори, че при този внос е ползвана преференцията за безмитен внос на автомобил за инвалид по чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 ППЗМ и чл. 721 ППЗМ, както и че вносителя е починал на 10.10.2004 г. Съдът е изложил доводи за противоречие с нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ на атакуваното ППСПДВ и потвърждаващото го решение, според които облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска с оглед лична употреба, след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение. Не е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ППЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно според настоящия съдебен състав. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, както твърдят касаторите, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на универсалния правоприемник на инвалида, поради което за ответника по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил. Предвид изложеното решението не е постановено в нарушение на цитираните материалноправни разпоредби и няма основания за отмяната му, визирани в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, първо отделение