Решение № 5388 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 183/2021 г.

Решение № 5388 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 183/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Габрово, чрез председателя инж. К. К. против решение № 211/10.11.2020 г. на Административен съд – гр. Ловеч, постановено по адм. дело № 348/2020 г., с което е отменена разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово, приета с решение № 220/18.12.2018 г., изм. с решение № 118/03.05.2019 г., изм. с решение № 69/30.04.2020 г. на Общински съвет Габрово. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, както и поради противоречието му с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – И. Г., чрез адв. Р. – М. Х., в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и сочи основания за недопустимост на оспорването. Претендира присъждането на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши преценка на атакувания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира, че обжалваното съдебно решение e недопустимо и следва да бъде обезсилено, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на И. Г. от град Габрово против разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово, приета с решение № 220/18.12.2018 г., изм. с решение № 118/03.05.2019 г., изм. с решение № 69/30.04.2020 г. на Общински съвет Габрово ("Наредбата"). За да отмени оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт съдът е приел, че е приета от компетентен орган, при спазване на процедурата, регламентирана в чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актова (ЗНА), но в противоречие с нормативни актове от по – висок ранг – чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ, чл. 8, ал. 5 и чл. 9 от ЗМДТ и чл. 30, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП). В мотивите си съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредбата е регламентирана "постоянна такса" за детски ясли и градини, която е различна от "дневната такса", определена в ал. 1 и ал. 2 от същия член. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ППЗНП в детските градини посещението на децата може да бъде прекъсвано и подновявано по всяко време с предварително уведомяване от родителите или настойниците, като за времето, през което детето не е посещавало детската градина, не се заплаща такса. В нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. На това основание, съдът е приел, че оспорената разпоредба е приета при превишаване предоставената на Общинския съвет дискреционна власт по чл. 141, ал. 4 КРБ да приема подзаконови нормативни административни актове, тъй като разполага единствено с правомощие да определя размера на таксите, но не и да въвежда нови, неустановени от специалния закон, видове такси. В решението са изложени съображения, че понятието "постоянна такса", представлява възмездна форма на потребление на публична услуга в общ интерес, т. е таксата се заплаща срещу извършване на услуга, като регламентирането на "постоянна такса" е незаконосъобразно, тъй като, ако детето не е посещавало детската градина или ясла поради молба от родителя/настойника за прекъсване или поради заболяване, удостоверено със съответен медицински документ, то за периода на отсъствието не е ползвана услугата. В тази връзка и с оглед разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 ЗМДТ съдът е приел, че определяните от общинските съвети размери на такси винаги са обвързани с предоставяне на услуги от страна на общината, което съставлява и основание да се изисква плащане на съответната такса в определен размер. Въвеждането на публично задължение от вида на местните такси, но за случаи извън изрично предвидените в ЗМДТ – при отсъствие на дете от детската градина и ясла, според решаващия състав не влиза в понятието за предоставена услуга по смисъла на специалния закон. Обоснован е краен извод, че оспорената разпоредбата е приета в противоречие с чл. 15, ал. 1 ЗНА, съгласно която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен и като материално незаконосъобразна е постановил отмяната й. В хода на касационното производство, с молба от 24.03.2021 г. и в представеното по делото писмено становище, процесуалният представител на ответника по касация посочва, че Наредбата за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово е изменена с решение № 17/28.01.2021 г. и с решение № 45/25.02.2021 г. на Общински съвет Габрово, влезли в сила съответно на 1.01.2021 г. и на 15.03.2021 г. и оспорената разпоредба на чл. 23, ал. 3 от Наредбата е оттеглена по смисъла на чл. 156 АПК, което обуславя основанието за недопустимост на оспорването по чл. 159, т. 3 АПК. След проверка в интернет сайта на Общински съвет - Габрово (https: //gabrovo. bg/files/OBS/np/nar-taksi. pdf), се установи, че с решение № 45/25.02.2021 г., в сила от 15.03.2021 г. разпоредбата на чл. 23, ал. 4, предишната ал. 3, изм. с решение № 17/28.01.2021 г. е отменена и вместо нея е приета нова разпоредба, с друго съдържание, която урежда размерът на таксата за ползване на детски ясли и детски градини с 50 % намаление. Със същото решение на Общинския съвет - Габрово е прието изменение и в приложение № 2 към Наредбата, което не се отнася до размера на местните такси за детски ясли и градини, а последният е определен в чл. 23 от Наредбата. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, в редакцията, изменена с решение № 45/25.02.2021 г., размерът на месечната такса за детски ясли и детски градини е определен на присъствен ден. От изложеното е видно, че оспорената разпоредба на чл. 23, ал. 3 от Наредбата, която предвижда постоянната такса за детски ясли и детски градини да се заплаща целогодишно, е отменена изцяло от Общинския съвет Габрово. Правните последици от отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт от неговия издател, са идентични с правните последици на оттегляне на индивидуален или общ административен акт. В резултат на отмяната на оспорената разпоредба следва да се приеме, че липсва годен предмет на оспорване в производството по чл. 186 АПК. Налице са основанията по чл. 159, т. 1 и т. 3 АПК във връзка с чл. 196 АПК за недопустимост на оспорването. Отмяната на оспорената разпоредба е влязла в сила след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, в хода на касационното производство, поради което и на основание чл. 221, ал. 4 АПК обжалваното съдебно решение следва да се обезсили и делото да се прекрати. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 2 АПК в полза на И. Г. следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 730 лева. Страна по делото е Общинския съвет – Габрово, който не е юридическо лице, поради което и на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени на община Габрово, която съгласно чл. 14 от ЗМСМА е юридическо лице. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,