Решение № 14320 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2010 г.

Решение № 14320 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Михайлов Атанасов чрез адвокат Стефан Лалов от САК против решение от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав по адм. дело № 0771/2006 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД - 15 - 330/02.11.2005 г. на Областния управител на област София в частта относно имот № 14831.6106.64 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ местност "Терасите", с. Герман, Столична община, като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не задължил администрацията да представи доказателства за факти от съществено значение за решаване на спора - трансформирано ли е правото на ползване в право на собственост и относно идентифициране на имота му по ПНИ с имота на наследниците на Лафадинови. Съдът в нарушение на задълженията си за служебно събиране на доказателствата не изяснил делото от фактическа страна, не указал на страната събирането им, вследствие на което извел необосновани изводи в нарушение на материалния закон. Ответникът, Областният управител на област София чрез юрисконсулт Ангелов взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни: Владка Александрова, Людмила Александрова, Марияна Борисова, Косена Младенова, Антоанета Александрова, Теменужка Дочева, Георги Липов, Незабравка Найденова, Филатка Младенова, Ангелина Гетовска-Костова, Василка Младенова и Росица Мичева, редовно призовани, от тях се явяват Росица Мичева, Георги Липов и Теменужка Дочева и вземат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно и обосновано Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Атанасов срещу Заповед № РД-15-330/2.11.2005 г. на Областния управител, с която е одобрен план за новообразувани имоти в м. Терасите, с. Герман. Не са налице по делото доказателства, даващи основание за вписването на жалбоподателя като ползвател или собственик в кадастралния регистър към ПНИ. Към датата на издаване на административния акт жалбоподателят не е имал признати права за ползване или собственост върху процесния имот. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба от касатора срещу заповед на областния управител, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Първоначално жалбата е съдържала фактическо основание свързано с признаване правото му на собственост за имот, върху който е било предоставено ползване преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, впоследствие уточнена с идентифициране на имота с ПНИ който е одобрен с обжалваната заповед, и че са неправилно вписани за имот № 64 от ПНИ други собственици вместо него. Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил, че жалбоподателят не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост поради което е извел извод за неоснователност на жалбата, тъй като в регистъра към ПНИ се вписват собственици. При недоказано качество за жалбоподателя като ползвател с преобразуване на право на ползване в право на собственост за него няма правно основание да иска от органа да впише него, вместо бившите собственици. При тези фактически и правни съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането на доказателствата от съда в рамките на служебното начало. Тези доводи са неоснователни. В съдебното производство жалбоподателят е този който от фактическа страна е имал претенцията, че е следвало да бъде вписан в ПНИ като собственик на имот № 64 от ПНИ тъй като му било предоставено ползването върху него преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Тези доказателства за трансформирано право на ползване в право на собственост са актовете административния орган в процедури по § 5 от ПЗРППЗСПЗЗ /отменен/ и сега действащите § 61 и сл. ПЗРППЗСПЗЗ. По делото няма представени протоколи за оценка по реда на отменения § 5 ПЗРППЗСПЗЗ, нотариален акт за собственост или заповед издадена по реда на § 62, ал. 3 ПЗРЗСПЗЗ за признаване на правото на собственост. Ако тези доказателства не са в притежание на жалбоподателя, той не може да обоснове от фактическа и правна страна искането си в жалбата в производството по § 4к, ал. 6 ПЗРЗСПЗЗ. В случая доказателствената тежест е върху жалбоподателя, който следва да установи твърденията си съгласно чл. 170 АПК. Доводите за нарушения на съдопроизводствените правила от съда свързани със събирането на доказателствата са неоснователни. Съдът служебно назначава експертиза, оглед и освидетелстване съгласно чл. 171, ал. 2 АПК, а всички останали по искане на страните. Искането от съда да задължи административния орган да установи издал ли е заповед с която признава правото на собственост на жалбоподателя няма доказателствен ефект в полза на жалбоподателя. Той сам твърди, че такава заповед не е получавал което означава, че и да е била издадена тя не е влязла в сила към момента на издаване на обжалваната заповед за одобряване на ПНИ поради което право на собственост по отношение на имот в терен по § 4 не може да му бъде признато и зачетено с отреждане на имот от ПНИ. Съгласно § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Съгласно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ С ПНИ по § 4к, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ при условията на § 4а и § 4б и § 4з. Съдържанието на помощния план е според чл. 28, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а конкретните изисквания към ПНИ са посочени в чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ като съдържание на техническото задание. Част от него е информацията за списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 3, списък на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия от протокола и заповедта по § 62, ал. 2 и 3 от ПЗРППЗСПЗЗ, също и копия на издадени нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства с такъв предмет. При цитираната уредба за ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост с предимство се отрежда имот от ПНИ след което от остатъците се формират имоти за бившите собственици при спазване на техническите изисквания на чл. 28 ППЗСПЗЗ. В настоящият случай жалбоподателят не установява, а и не твърди, че е станал собственик на имот предоставен му за ползване, тъй като не му е връчван акт за това от кмета на общината. Поради това липсва основание той да бъде вписан в регистъра на собствениците към ПНИ и да му бъде отреден имот според ПНИ с което жалбата му се явява неоснователна и правилно е била отхвърлена. Неоснователни са възраженията му за допуснати нарушения при съставяне на ПНИ за липса на помощен план тъй като от доказателствата по делото се установява наличието на такъв, който е бил обявен и по него жалбоподателят твърди, че имал възражения, които не били взети предвид от административния орган. Неоснователни са възраженията за нарушения относно идентифицирането на имота му с имота от ПНИ, тъй като по делото не се установява жалбоподателят да е собственик на имот намиращ се в местността "Терасите" в землището на с. Герман, поради което тези въпроси са без значение за правилното решаване на спора. При отсъствие на основанията за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение