Решение № 9240 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2018 г.

Решение № 9240 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Б. Тодоров е подал касационна жалба срещу решение № 8091/28.12.2017 г. по адм. дело № 8842/2015 г. по описа на Административния съд – София - град, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Министерството на правосъдието иск за заплащане на обезщетение в размер на 4700 лева за неимуществени вреди, понесени от него по време на престоя му в Затвора-София, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано до бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи. Министерството на правосъдието е поискало отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд – София-град е образувано по исковата молба на Б. Тодоров, с която е предявил срещу Министерство на правосъдието иск в размер на 4700 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него страдания вследствие на лошите условия, при които пребивавал в Затвора - София за времето от 1.09.2015 г. до 6.30 сутринта на 3.09.2015 г. В исковата молба се твърди, че в обитаваната от Тодоров килия № 13 б не достигала дневна светлина, имало плъхове и се усещала силна миризма, тъй като не се осигурявали препарати за почистването на вътрешната тоалетна. На леглото нямало спално бельо. Храната била малки количества, поради което ищецът загубил апетит и тегло. Тези условия увредили здравословното състояние на ищеца и унизили човешкото му достойнство. От фактическа страна по делото е установено, че Б. Тодоров е бил настанен в Затвора - София по "чужда делегация" от Затвора – Враца в специално пригодените за това помещения на територията на 8-ма група. Лишеният от свобода пребивавал в тези помещения за времето от 1.09.2015 г. до 3.01.2015 г. Съдът обсъдил представената от ответника справка за битовите условия в килията, в която е бил настанен ищецът, както и данните за графика за достъп до общата баня и престоя на открито. По искане на страните по делото били разпитани свидетели. Административният съд приел, че исковата молба е неоснователна, защото липсвала пасивна процесуална легитимация по отношение на ответника Министерството на правосъдието. Посочено е, че надлежна страна в процесния случай следвало да бъде Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Въпреки тази преценка съдът обсъдил всички, събрани по делото, доказателства и направил извод за недоказаност на твърденията по исковата молба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Административният съд законосъобразно е приел, че искът подлежи на отхвърляне само поради това, че Министерството на правосъдието не е юридическото лице, което следва да отговаря по исковата претенция за обезщетяване на вреди от лоши битови условия в Затвора - София. Съгласно чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чиято администрация има задължение да осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените лица. Тъй като искът се основава на твърдения за вреди, причинени на ищеца от неблагоприятна жизнена среда в Затвора-София, Министерството на правосъдието не е легитимирано да отговаря по него. Административният съд е следвало да отхвърли иска само на това основание, без да излага други фактически и правни съображения. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, каквото не е предвидено в приложимата разпоредба на чл. 10 на специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд