Решение № 15352 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15430/2012 г.

Решение № 15352 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15430/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по жалба на "Хипо Консулт" ЕООД - гр. София, срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 37 от 30.08.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Към жалбата не се представят доказателства и не се правят искания за събиране на допълнителни доказателства. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок жалба е неоснователна предвид следните съображения. С обжалвания АУПДВ № 37 от 30.08.2012 г., издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 от ДОПК във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗЕС и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, Комисията за регулиране на съобщенията (наричана за краткост "комисията") е констатирала, че дружеството жалбоподател и с издадена лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна подвижна мрежа (PMR) № 120-03047 от 10.03.2005 г. има непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС - такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода от 1.01.2007 г. до 15.01.2009 г., възлизащи в размер на 1598,88 лева. В мотивите на оспорения АУПДВ са изложени съображения, че таксите за ползване са дължими с оглед разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - РМR. Посочени са и правните основания за дължимите такси - т. 3.1 и 3.2 от индивидуална лицензия № 120-03047 от 10.03.2005 г. и т. 3 от приложение № 3 към лицензията във връзка с т. 2.3 от разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. във връзка и с т. 1 и 2 от приложение № 2 към разрешението. Размерът на дължимата такса е определен по действащите тарифи за таксите, които се събират от комисията, като в диспозитива на акта (констатации) детайлно са посочени размерите на задълженията за процесните периоди. При така извършените правни констатации съдът приема, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, при спазване на установената писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователен е доводът в жалбата, че разрешение № 01080 от 29.08.2008 г. е издадено незаконосъобразно предвид изискването на § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС. Съгласно посочената разпоредба на операторите, които към влизането в сила на закона извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии, каквато жалбоподателят притежава. Същият не представя доказателства за липса на осъществена дейност. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,