Решение № 298 от 18.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 224/2010 г.

Решение № 298 от 18.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 224/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е по искане на осъдения Б. Л. С., от гр. С., за възобновяване на ВНЧД № 711/2009 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, отменяване на постановеното същото дело определение № 473 от 21.12.2009 г., и допускане на кумулация на наказанията му, по приетия от първоинстанционния Софийски градски съд начин. От лаконичното и твърде общо съдържание на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от осъдения С. и неговия служебен защитник в съдебно заседание пред настоящата инстанция, с уточнението, че се иска включване на кумулативната група и на наказанието по НОХД № 4335/2007 г., на СРС, както и отмяна на приложението на чл. 24 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като няма допуснато нарушение на закона, а въззивният съд е приел най-благоприятното за осъдения съчетание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Б. Л. С. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определение от 28.09.2009 г., постановено по НЧД № 3891/2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 3 състав, е групирал наказанията, наложени на осъдения Б. Л. С., от гр. С., както следва: Определил му е едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, между тези, наложени му по НОХД № № 2617/09 г., на СГС, 4335/07 г., 4800/07 г., 12 114/08 г., всички на СРС, 2430/08 г. и 2096/08 г., двете на СГС. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с шест месеца. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение "задържане под стража". Сезиран с протест на Софийска градска прокуратура за проверка на цитирания първоинстанционен съдебен акт, с определение № 473 от 21.12.2009 г., по ВНЧД № 711/2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2 състав, го е отменил изцяло, и вместо него е постановил ново, с което: На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание - десет месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД № № 49/06 г., на РС - Царево, 9417/02 г., 9817/03 г., 11019/02 г. и 1445/04 г., всички на СРС, като на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 500 лв., наложено по НОХД № 7894/05 г., на СРС. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС е определил общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение "задържане под стража". На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание - девет месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД № № 4335/07 г. и 4800/07 г., двете на СРС. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение "задържане под стража". На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения С. едно общо наказание- една година и шест месеца лишаване от свобода, измежду тези, наложени му по НОХД № № 12114/08 г., на СРС, 2430/08 г., на СГС, 2096/08 г., 13689/06 г., двете на СРС, и 2617/09 г., на СГС. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с шест месеца. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение "задържане под стража". Постановил е отделното изтърпяване на наказанието шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 91/01 г., на РС - Царево, и на наказанието пет месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 2518/08 г., на СРС. Определил е, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на всяко от тях. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните присъди и по изпълнявани мерки за неотклонение "задържане под стража". Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила, и не е било проверено по касационен ред. Макар проверяваният съдебен акт да е наименован "определение", съобразно своето съдържание и реквизити, то има характера на въззивно решение, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК, и е постановено при законосъобразно проведена от САС процедура по чл. 341, ал. 1 НПК. Тази констатация обаче не променя извода, че второинстанционният съд е решил законосъобразно всички въпроси по предмета на делото, определяйки точно подлежащото на изтърпяване от осъденото лице наказание. Решаващият съдебен състав прецизно е диференцирал кои от наложените на молителя, с отделните присъди наказания, подлежат на групиране, и кои- на отделно изтърпяване. Верен е изводът на апелативния съд, че цялостната оценка на осъжданията на Б. С. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. В този смисъл са съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 г., на ОСНК на ВКС. Липсва основание да се удовлетвори искането за отмяна на въззивния съдебен акт, и допускане на групиране на наказанията от настоящата инстанция, по начина, приет от СГС. Това е така, защото в случая не всички престъпления, включени в общата кумулативна верига, се намират в съотношение на съвкупност помежду си, както неправилно е счел първостепенният съд, без да отчете, че някои от тях се оказват в отношение на рецидив. Именно констатациите на втората инстанция за допуснато нарушение на закона в изтъкнатия аспект, са предпоставили отмяната на протестираното определение и произнасянето й по същество. Така, във формираната от първостепенния съд съвкупност неправилно е включено и престъплението по НОХД № 2617/09 г., тъй като то се намира в отношение на рецидив с тези, по НОХД № 4335/07 г. и 4800/07 г. от същата група- към датата на извършването му, присъдите по цитираните две дела вече са били влезли в сила. При тези данни, очевидно е, че наказанията по тях не могат да бъдат групирани по възприетия от СГС начин, тъй като липсват материалноправните предпоставки, регламентирани с нормите на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК - безспорно е, че при наличните данни, престъпленията, предмет на описаните дела, не са извършени в съвкупност. Въззивният съд подробно и аргументирано е изложил съображенията си да формира три отделни групи, определяйки по едно общо наказание, в размер на най- тежкото за съответната група, и да постанови отделното изтърпяване на наказанията по НОХД № № 91/01 г. и 2518/08 г., които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което преповтарянето им е безпредметно. Така, престъплението, предмет на НОХД № 91/01 г. се намира в отношение на съвкупност с всички останали от първата формирана група, с изключение обаче на това по НОХД № 9417/02 г. - към датата на извършването му, присъдата по НОХД № 91/01 г. е влязла в сила. По този начин, при алтернативата да бъде отделено наказанието от девет месеца лишаване от свобода, по НОХД № 9417/02 г., вместо това, по НОХД № 91/01 г., със срок на наказанието - шест месеца, очевидно е, че решаващият съдебен състав е приел по-благоприятния за осъдения вариант. Аналогично е положението и с престъплението по НОХД № 2518/08 г., което е в съвкупност с всички, включени в третата кумулативна група, с изключение обаче на водещото и най-тежко в нейния състав - по НОХД № 2617/09 г., а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Последното е извършено на 19.11.2008 г., т. е. след като присъдата по НОХД № 2518/08 г. е влязла в сила. По този начин, като стриктно е спазил правилата на съвкупността, въззивният съд е постановил отделното изтърпяване на онези наказания, които са с най-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. Напълно законосъобразно САС е увеличил наказанието на С. с шест месеца, на основание чл. 24 НК, като е отчел многобройните му осъждания, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу него осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Извършените от молителя престъпления в голямата си част са тежки, умишлени и преимуществено насочени срещу собствеността. Поради това, като е отчел всички релевантни обстоятелства, съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК, второинстанционният съд е увеличил размера на определеното общо наказание в законосъобразен и справедлив размер. Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения Б. Л. С. за възобновяване на ВНЧД № 711/2009 г., по описа на САС и отменяване на влязлото в сила определение, постановено по него, е изцяло неоснователно, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК прие, че същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение