Решение № 6538 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2016 г.

Решение № 6538 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Хари - 3 - Ц. Х.", чрез адв. А. срещу решение № 95/17.12.2015 г. на Административен съд С. по адм. д. № 151/2015 г. Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Намира за неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки за отнемане на притежавания от превозвача лиценз, съгласно чл. 104, ал. 13 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, което да отмени заповед РД-01-476/17.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез юрисконсулт Нерезова, оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд С. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на касатора в тази насока са общи и не сочат конкретни нарушения. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд С. е Заповед № РД - 01 - 476/17.09.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Със същата, на ЕТ "Хари - 3 - Х. Х." с правоприемник ЕТ "Хари - 3 - Ц. Х.", са прекратени правата произтичащи от лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р. Б., на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, буква "в" и чл. 104, ал. 13, предложение второ от Закона за автомобилните превози. Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от същия закон, превозвачът трябва да организира дейността си, спазвайки разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. Разпоредбата на чл. 10, § 2 от същия предвижда транспортното предприятие да организира работата на водачите, по такъв начин, че те да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. При извършването на проверка от контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", се установило, че превозвачът не е организирал работата на водачите съобразявайки се с нормата на чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. На 21.10.2013 г. са съставени актове за установяване на административни нарушения, въз основа на тях на 06.11.2013 г. са издадени наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции в размер на 1000 лв, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАвП. Постановленията са влезли в сила с решения на Административен съд С. на 24.04.2014 г. и на 25.04.2014 г. С наказателно постановление № 39-0000274/18.07.2014 г., влязло в сила с решение № 65 от 16.06.2015 г. на Административен съд Р., на превозвача е наложена имуществена санкция съгласно чл. 104, ал. 13 ЗАвП за повторно нарушение от същия вид. Разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР от ЗАвП, предвижда повторност на нарушението когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Административен съд С. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията му и в изискващата се форма с посочени фактически и правни основания. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за издаване на процесната заповед. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд относно приложението на чл. 26 и чл. 34 АПК в хода на административното производство. Обосновано съдът е приел, че липсата на изрично уведомяване за започване на производството не е съществено нарушение, тъй като по този начин не е ограничено правото на защита. Възможността за възражения на жалбоподателя е налице в хода на последващото оспорване на акта. В хода на процедурата жалбоподателят не е ограничен да представи възражения или доказателства, оборващи приетото от административния орган. Освен това не може да се приеме, че по този начин административният орган би достигнал до друг извод, тъй като релевантните за спора доказателства са представени. Настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че Административен съд В. правилно е приложил материалния закон: Неотносими към настоящото производство са оплакванията на касатора относно производството по издаването на наказателните постановления, евентуалните пороци, от които могат да страдат и формираната в тях воля на органа. Обжалването им е предмет на отделни, вече приключили с влезли в сила съдебни решения производства. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че нарушението е извършено в условията на повторност, изпълнявайки фактическия състав на разпоредбата на т. 27 от ДР на ЗАвП. В рамките на една календарна година, превозвачът е санкциониран за извършването на едни и същи по вид нарушения, изразяващи се в неорганизирането на работата на съответен водач, по начин, който да му позволява използването на междуседмична почивка, нарушавайки разпоредбите на чл. 10, § 2, изр. 1, пр. 2 на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. Един ден след влизането в сила на първите наказателни постановления - 24.04.2014 г. и 25.04.2014 г., на 26.04.2014 г. превозвачът повторно извършва нарушение от същия вид, за което е съставено наказателно постановление № 39-0000274/18.07.2014 г., влязло в сила на 16.06.2015 г. Неоснователни са твърденията на касатора, за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като не се позовавала на нарушаването на законови и подзаконови актове, свързани с издаването на лицензията. Лицензопритежателят твърди, че нарушенията са обективирани след издаването на лицензията и съответно са ирелевантни за законността на процедурата по издаването й. С настоящата заповед се прекратяват права произтичащи от вече издаден лиценз, в следствие от неспазването на законовите изисквания от превозвача. Правното основание, на което се е позовал органът не е свързано с процедурата по издаването му и нейната законност. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б "в", предл. първо, предвижда прекратяване на лицензията когато при осъществяване на дейността си, превозвачът нарушава ЗАвП. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАвП предвижда имуществена санкция при неспазване на законовоустановените работно време и почивки. Нарушението е извършено от превозвача, като е обективирано в актове за установяване на нарушения, съответно с последващи влезли в сила наказателни постановления. След повторното му извършване и влизането в сила на наказателно постановление на 16.06.2015 г., административния орган е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 13 и е издал заповед за отнемане на притежавания от превозвача лиценз. При правилно установени фактически обстоятелства, съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на акта. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд С. То е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат претендираните за тази инстанция разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд