Решение № 2175 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2018 г.

Решение № 2175 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Желязкова срещу решение № 728/13.04.2018 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 2802/2017 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-02000217001535-091-001/18.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърден с решение № 229/25.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, относно установени задължения на "Веронели" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2014 г. -31.12.2014 г.; 01.01.2015 г. -31.01.2015 г.; 01.02.2015 г. - 28.02.2015 г.; 01.07.2015 г. -31.07.2015 г. и 01.08.2015 г. -31.08.2015 г., ведно с лихви за забава и задължения по ЗКПО за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. и 01.01.2015 г. -31.12.2015 г., ведно с лихви за забава. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че ССЕ е приета без възражения от страните с мотиви, че горното не кореспондира на отразеното в протокола от съдебно заседание от 14.02.2018 г., в което експертизата е оспорена от касатора. Според същия избраната от ревизираното лице счетоводна политика не оставя надеждна одитна следа, противно на приетото от съда, като същият не е изложил мотиви как може да се проследи дали процесните доставки на стоки и материали, действително са изписани впоследствие само въз основа на изготвени в края на годината инвентаризационни описи. Навеждат се твърдения за противоречия в мотивите на съда като от една страна е прието, че само наличието на фактура, не е достатъчно доказателство за реално осъществена доставка, а от друга страна счита, че и двете страни по доставката трябва да притежават и доказателства за това изпълнение. Според касатора по отношение на доставчиците "Мел БГ" АД и "Еврогруп" ЕООД не са представени доказателства, както от тяхна страна, така и от ревизираното лице за извършен превоз на стоките и материалите, за предаване на същите и реално изпълнение на услугите. Оспорват се изводите на съда за наличието на реални доставки на стоки по фактури, издадени от "Мел БГ" АД за възникнали облигационни отношения по представен договор, финализирани с издаването на фактурите, както и мотивите на съда, че самата фактура е достатъчна да удостовери получаване на стоката, след като съдържа всички реквизити и подпис на ревизираното лице. Твърди се, че в отчетните регистри на доставчика не са декларирани покупки и продажби за данъчен период м. 12. 2014 г., издадените касови бележки са с дати, различни от тези на фактурите, а представеният договор за покупко-продажба на стоки е доказателство само за възникнали облигационни отношения между страните, но не и за реалното му изпълнение. По отношение доставчика "Еврогруп" ЕООД касатора твърди, че решението е постановено при липса на мотиви, а препраща единствено към мотивите по отношение на първия доставчик. В обобщение излага в жалбата, че не са представени изисканите доказателства за предаване на стоките, тяхното транспортиране, товарене, разтоварване и необходимите документи, доказващи извършване на тези действия, както и такива за финансов и материално-технически ресурс, складова база и транспорт. Липсата на доказателства за извършена реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, според касатора обуславя извода на органите по приходи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице на осн. чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и РА незаконосъобразно е отменен от съда, както и в частта по ЗКПО. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Веронели" ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител и управителя на дружеството в проведеното съдебно заседание оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени обжалваният ревизионен акт в частта, относно непризнато на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по 16 броя фактури, издадени от "Мел БГ" АД София с ново наименование "Агро Мел 2009" АД гр. Разград с предмет: санитарно-хигиенни материали, хранителни продукти, напитки / уиски, водка, джин, коняк, ром, текила, вино, безалкохолни напитки/ в общ размер 12 499. 55 лв., съдът е приел за необосновани изводите на органа по приходите за липсата на реално извършени доставки по процесните фактури. Позовал се е на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводно експертиза, прието според съда без възражения от страните и извършените счетоводни записвания от ревизираното лице по сметка 30-стоково-материални запаси и изписването на стоките и вложени материали в края на отчетния период, на база инвентаризационни описи, резултат от извършени инвентаризации към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. Независимо от липсата на аналитична отчетност на сметка 304 и сметка 302, съдът е приел че при наличието на първични счетоводни документи и инвентаризационни описи, при прилагане на посочения метод на изписване на стоките е напълно възможно да се установи отчетната стойност на придобитите, продадените и налични стоки. Съдът е изложил мотиви, че действително само наличието на фактури не може да бъде доказателство за реалност на осъществената доставка, но ако доставките са извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. За да обоснове извод за наличие на реални доставки, съдът се е позовал на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, че не се изисква прехвърляне правото на собственост на веща, а прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, от което следва, че не е задължително доставчикът да притежава стоката, като собственик, а е достатъчно да се установи, че той я е предал на получателя. Съдът е обсъдил представеният договор за покупко-продажба на стоки от 07.05.2014 г., сключен между "Мел БГ" АД-продавач и РЛ "Веронели" ЕООД-купувач и е стигнал до извода, че на база сключения договор са възникнали облигационни отношения за доставка на стоки, които се финализират с издаването на фактура. Приел е, че във всички приложени по делото спорни фактури, фигурира подпис на управителя, което удостоверява получаването на стоките, доколкото в самата фактура има описание на стоките по вид, стойност, начин на плащане. Налице е писмено потвърждение от получателя на стоката, обективирано във фактурите, като приходния орган не е оспорил тяхната автентичност, поради което същият е ценил фактурите като доказателство, че стоките са предадени на получателя. Съдът е изложил мотиви, че предаването на стоката става, ако страните не са уговорили друго с издаване на съответната фактура. Позовавайки се на практиката на СЕС, съдът е приел, че органите по приходите не твърдят и наличие на данъчна измама. По тези съображения съдът е приел, доставките за реално извършени, а отказа на органа по приходите да признае право на данъчен кредит по процесните доставки за незаконосъобразен и е отменил РА в тази му част. По отношение на фактура № 0000000060/20.12.2014 г., издадена от "Мел БГ" АД с предмет: "камериерски услуги, пране и почистване и др." и отказано право на приспадане на данъчен кредит с обжалвания РА, съдът се е позовал на представен в хода на съдебното обжалване договор № 12/2013 СS от 01.09.2013 г., сключен с "Травъл Партнър България" ЕООД-наемател и с предмет "временно и възмездно ползване на 15 двойни стаи и 4 апартамента в хотел "Веронели", находящ се в к. к. "Слънчев бряг", както и анекс № 1 от 16.04.2014 г. с променен предмет на договора. В изпълнение на договора са представени фактури за наем с получател "Травъл Партнър България" ООД за договорения период. От заключението на приетата по делото ССЕ, съдът е приел, че фактурите за наем на обща стойност 64 542. 32 лв. са осчетоводени, като данъчната основа е отнесена като приходи от наем по кредита на сметка 703-Приходи от продажби на услуги, ДДС е начислен и осчетоводен по сметка 453 2-Начислен данък за продажбите и същите са платени по банков път. За реалното изпълнение на фактурираната услуга "камериерски услуги-пране и почистване", съдът е приел от съществено значение направените в договора конкретни договорки, относно предмета и съдържанието и по-конкретно задължението на наемателя да заплаща уговорения наем, включващ разходите за ел. енергия, вода консумативи, почистване и интернет-т. 9 от цитирания договор. В тази връзка, съдът е направил извода, че предоставените услуги по почистване, обективирани в издадената фактура от "Мел БГ" АД на ревизираното лице, представляват част от поети с договора задължения, а именно поддръжка на имота в състояние, отговаряща на предназначението му. Именно чрез този договор, съдът е приел че реалността на доставката е доказана, защото е установена чрез издаването на фактури, че именно "Травъл Партнър България" ЕООД е получило услуги по които "Веронели" ЕООД се е задължило, включително и такива, свързани с почистването на помещенията. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредитна ревизираното лице по фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД в общ размер 15 018. 30 лв. с предмет: хранителни продукти, консумативи и напитки и ремонт и поставяне на дървени конструкции, съдът е приел, въпреки липсата на осчетоводяване на фактурите от доставчика в дневника за продажби, или само на някои от тях, както и констатацията, че фактурите не съдържат десет разряден номер, изискването за реквизитите не е абсолютно а се преценява с оглед останалите данни, които индивидуализират сделката и страните. Съдът се е позовал на ТР № 7/2004 г. на ВАС, че липсата на реквизит във фактурите не е основание на получателя по доставката да се откаже данъчен кредит. В обобщение съдът е изложил, че мотивите му по отношение реалността на доставката на стоки по фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД са идентични с тези, изложени по отношение на доставките от "Мел БГ" АД. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактура № 217/28.08.2015 г. в размер на 2000 лв. с предмет: "ремонт и поставяне на дървени конструкции", съдът е приел, че непредставянето на доказателства от страна на доставчика на документираните разходи по изпълнение на услугите не може да се вменява в тежест на ревизираното лице. От друга страна, съдът е приел, че представените от РЛ доказателства не са обсъдени до край и са довели до неправилни изводи, като в тежест на органа по приходите е да обоснове всички фактически констатации, от които произтичат определените допълнителни данъчни задължения за данъчния субект, което не е било сторено. От приетата по делото ССЕ, съдът е приел, че РЛ е осчетоводило сумата по процесната фактура в счетоводна сметка 602-"разходи за външни услуги" и впоследствие в см. 613-разходи за придобиване на ДМА, които разходи за придобиване на ДМА са прехвърлени в сметка 209-"Други ДМА". Позовавайки се на практиката на СЕС в решение от 21.06.2016 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., съдът е счел, че е недопустимо да се откаже право на приспадане на ДДС на ДЗЛ, предвид липсата на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или злоупотреба. Предвид обоснованата в решението реалност на фактурираните доставки, съдът е приел, че допълнително определеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. е незаконосъобразно и не са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и отчетените разходи са документално обосновани. Решението е неправилно постановено. В частта по ЗДДС относно, отречено от органа по приходите и признато от съда право на приспадане на данъчен кредит на "Веронели" ЕООД в общ размер 12 499. 55 лв. по 16 броя фактури, издадени от "Мел БГ" АД с ново наименование "Агро Мел 2009" АД с предмет: санитарно хигиенни материали; хранителни продукти; алкохолни напитки и др., съдът правилно е приел, че спорния по делото въпрос е реалността на фактурираните доставки, но неправилно е приел въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза и извършените от ревизираното лице счетоводни записвания и представени фактури, че доставките на стоките са реално осъществени. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с веща като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставка на услуги-към момента на извършването им /чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/. Надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице /чл. 69 ЗДДС/. Лицето следва да притежава данъчен документ по чл. 71 ЗДДС. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Изискванията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. В конкретния случай такова доказване на реално осъществяване на доставките не е направено успешно от данъчнозадълженото лице. В хода на ревизионното производство при извършена насрещна проверка на издателя на спорните фактури "Мел БГ" АД, същият не е открит на декларирания от него данъчен адрес, поради което искането за представяне на документи, относно доставките е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок доставчика не е представил изисканите му доказателства за реалното осъществяване на фактурираните доставки на стоки. Установено е от ревизиращите органи при проверка в информационната система на НАП, че всички издадени от доставчика 16 броя фактури от м. 12. 2014 г. не са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода или в следващи данъчни периоди. В хода на ревизията ревизираното лице при поискване от приходните органи е представил копия на издадените фактури от "Мел БГ" АД с фискални бонове към тях и договор от 05.07.2014 г., сключен с доставчика, както и писмени обяснения от управителя на дружеството, съгласно които същият е заявил, че няма практика да сключва договори, предвид че обектите са сезонни и стоките са предавани със стокова разписка, която е съхранявана до плащане на сумата, след което са издавани фактури и фискален бон. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване не са представени стокови разписки, складови или други документи за реалното предаване на процесните стоки. Изводът на съда, че във връзка с договора са възникнали облигационни отношения между страните, които са финализирани с издаването на фактурите и самата фактура е достатъчна да удостовери получаване на стоката, след като е подписана от получателя /данъчно задълженото лице/, чийто подпис не е оспорен е незаконосъобразен. На първо място представеният договор за покупко- продажба на стоки от 07.05.2014 г., сключен между "Мел БГ" АД като продавач и ревизираното лице "Веронели" ЕООД като купувач, съдържа данни относно цените на стоките и начина на заплащане. В договора не са посочени условията, количествата и срока на доставката. Договорът е само доказателство за възникнали облигационни отношения между страните, но не и за реално изпълнение на фактурираните доставки. Не кореспондира на доказателствата по делото изводът на съда, че всички фактури, издадени от доставчика "Мел БГ" АД са подписани от получателя. Видно от представените фактури на л. 135 до л. 150 от делото, две от фактурите № 0000000045/17.12.2017 г. и № 0000000057/19.12.2017 г. не носят подпис на получателя. На следващо място обстоятелството, че фактурите съдържат подпис на получател не удостоверява предаване на стоки и материали при липсата на каквито и да е други доказателства за реалното предаване на стоките. Доказателства за извършен превоз на процесните доставки, изобщо не са представени по делото. Съдът не е съобразил обстоятелството, че доставчикът "Мел БГ" АД е регистриран с различен предмет на дейност-търговия на едро със зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн, а процесните доставки са с предмет: санитарно-хигиенни материали, хранителни стоки и напитки. Дружеството няма назначен персонал за ревизирания период м. 12. 2014 г. и няма изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ. От отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС е видно, че не са декларирани покупки и продажби за данъчен период м. 12. 2014 г. от доставчика. Касовите бележки към фактурите са издадени от регистрирания на дружеството касов апарат на 29.12.2014 г. в 10. 08 ч., същите са от една и съща дата 29.12.2014 г. и с последователни номера 004-017, издадени са в интервал от време 10. 57-11. 03 ч, а датите на фактурите са от 17.12.2014 г. до 20.12.2014 г. Тези несъответствия изобщо не са отразени в обжалваното съдебно решение, не са обсъдени, поради което съдът е подходил формално без да прецени доказателствената стойност на представените фактури. Мотивите на съда са противоречиви досежно доказателствената стойност на фактурите. От една страна е прието в решението, че действително само наличието на фактура не е достатъчно доказателство за реално осъществена доставка, от друга страна е приел, че договорните отношения между страните са финализирани именно с издаването и подписването на фактура, която е безспорно доказателство за реалност на доставката и предаване на стоките. Не е отчетено и обстоятелството, че стоките са заведени през месец декември 2014 г., като не ставя ясно как са изписани и в кой момент, предвид обясненията на управителя на ревизираното лице, че се касае за приходи от сезонен характер от заведения в к. к. "Слънчев бряг". Съдът при постановяване на решението си не е отчел характера на фактурираните стоки по фактури, издадени от "Мел БГ" АД, а именно че се касае за родово определени вещи, за които съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова когато бъдат предадени. В случая с представеният договор стоките не са индивидуализирани по вид, количество, поради което не може да се приеме, че именно фактурираните стоки са определени с него. При липсата на постигнато съгласие и липсата на съставени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни или други преки доказателства за предаване на стоките не е налице реалност на доставките и така установеното законосъобразно е обусловило приходните органи да откажат правото на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като не е достигнал до този извод първонистанционният съд е постанови неправилно решение, което подлежи на отмяна. Относно признато от съда право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД в общ размер 15 018. 30 лв. с предмет: хранителни продукти, консумативи и хранителни стоки, съдът е приел, че изискването за реквизити-десет разряден номер във фактурите не е абсолютно и се преценява с оглед останалите данни, които индивидуализират сделката и страните. Изложени са мотиви, че е необходима фактура в която данъкът да е на отделен ред и във всички фактури, издадени от този доставчик това е така, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит. Мотивите на съда по отношение спорния по делото въпрос, относно реалността на доставките по тези фактури се ограничават до едно изречение, а именно, че мотивите са идентични с тези, изложени по отношение на предходния доставчик "Мел БГ". Изводите на съда за реалност на осъществените доставки са незаконосъобразни и не кореспондират на доказателствата по делото. На първо място видно от представените от ревизираното лице копия на фактури, същите не съдържат подпис на получател. Доказателства за постигнати договорни отношения за доставка на процесните стоки не са представени. Липсват данни как е извършен превоз на стоките. Не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници или други документи, установяващи реалното предаване на стоките от посоченият във фактурата доставчик. В представените от ревизираното лице копия на фактури като място на доставката е посочено гр. София, а видно от обясненията на управителя на дружеството, същата е доставяна на място в к. к. "Слънчев бряг". Липсват доказателства за извършен превоз на стоките. Съдът изобщо не е коментирал в решението си установените от органа по приходите и неопровергани от страна на ревизираното лице обстоятелства, че за периодите м. 07-м. 08. 2015 г., когато са издадени фактурите към ревизираното лице, доставчика няма назначен персонал, както и изплатени суми по чл. 73 от ЗДДФЛ. В дневниците за покупки за посочените периоди, доставчика няма декларирани покупки, като за данъчен период м. 07. 2015 г. не са декларирани продажби към ревизираното лице. Касовите бележки към фактурите са издадени от регистрирания на дружеството касов апарат за обект магазин в гр. София, същите са от една и съща дата 31.08.2015 г., която е различна от датите на издаване на фактурите и са с последователни номера 031-034, пуснати в интервала от време 15. 23-15. 25 ч. Всички тези обстоятелства преценени с липсата на доказателства за предаване на стоките, които са родово определени вещи / приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи/, сочат на единствения верен извод, възприет от органа по приходите за липсата на реални доставки по издадените от "Еврогруп" ЕООД фактури. Извършените от ревизираното лице счетоводни записвания сами по себе си, не представляват доказателство за реалност на доставките, тъй като при липсата на документи, удостоверяващи реално предаване на стоките, счетоводните записвания са недостоверни. Необсъждането от страна на съда на представените по делото писмени доказателства и констатираните несъответствия между представените фактури и останалите писмени доказателства е обусловило незаконосъобразния извод за наличие на реални доставки по издадените от "Еврогруп" ЕООД фактури. Като е достигнал до този извод, първонистанционния съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. По отношение признато от съда и отказано от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по фактура № 0000000060/20.12.2014 г., издадена от "Мел БГ" АД с предмет: "камериерски услуги, машинно изпиране на мокети, пътеки, килими и др.", незаконосъобразно е прието от съда реално изпълнение на фактурираните услуги. Представеният по делото договор за наем на ревизираното лице с "Травъл Партнър България" ЕООД, едва след приемането на заключението на приетата ССЕ по никакъв начин не може да се обвърже, както е приел първоистанционният съд с издадената от друго лице, доставчик "Мел БГ" АД фактура с предмет "камериерски услуги, машинно изпиране на мокети и др". Тълкуването от страна на съда в обжалваното решение е превратно и в противоречие с представените доказателства. Договора за наем е сключен на 01.09.2013 г. и е със срок до 17.09.2014 г., издадените фактури за наем от ревизираното лице са за периода 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г. и са с различни страни, от тези по процесната фактура, издадена на 20.12.2014 г. и различен предмет. Изпълнението на фактурираните от "Мел БГ" АД камериерски услуги по никакъв начин не може да бъде обусловено от поетите задължения от ревизираното лице по т. 5 от договора за наем, да поддържа имота в състояние, което отговаря на предназначението му. Обстоятелството, че съгласно т. 9 от договора за наем, наемателят "Травъл Партнър България" ЕООД се задължава да заплаща освен уговорения наем и разходи за почистване по никакъв начин не може да обоснове реалност на услугите, фактурирани от "Мел БГ" АД. По делото липсват каквито и да е доказателства, че "камериерските услуги, машинно изпиране и други", предмет на спорната фактура са извършени именно в наетия обект, стаи и апартаменти в хотел "Веронели", к. к. "Слънчев бряг", собственост на ревизираното лице и посоченият във фактурата доставчик "Мел БГ" АД, а процесната фактура е издадена и след изтичане на срока на договора за наем. Изводите на съда, че именно чрез договора за наем, сключен между ревизираното лице и негов клиент, реалността на доставката по фактура, издадена от "Мел БГ" АД е доказана и че "Травъл Партнър България" ЕООД е получило услуги по които "Веронели" ЕООД се е задължило, включително и с такива, свързани с почистване на помещенията са незаконосъобразни и не кореспондират на доказателствата по делото. При липсата на доказателства за реално изпълнение на посочените услуги, правилно и законосъобразно е прието от приходните органи, че не са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорната фактура с предмет: "камериерски услуги, машинно изпиране на мокети и др". Като е приел противното, въпреки липсата на каквито и да е доказателства по делото за реално предоставяне на услугите, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Относно отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице по фактура № 0000000217/28.08.2015 г., издадено от "Еврогруп" ЕООД с предмет ремонт и поставяне на дървени конструкции, съдът е приел реалност на фактурираните услуги въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ и извършените счетоводни записвания, както и представеното разрешение за строеж от 02.10.2014 г. и проект за тента към сграда за обществено ползване, издадени на касационния ответник. Изводите на първоинстанционния съд за реалност на фактурираните услуги са незаконосъобразни и не кореспондират на доказателствата по делото, всъщност такива за реално извършени услуги липсват по делото. На първо място фактурата не носи подпис на получател по доставката-ревизираното лице. Липсват договори за изпълнение на посочения ремонт и поставяне на дървени конструкции, актове установяващи видовете извършени услуги с количествено и стойностно изражение и актове за приемане на възложените услуги. Представените разрешение за строеж № 428/02.10.2014 г. и проект за слънцезащитно съоръжение /тента/ към сграда за обществено ползване сами по себе си не представляват доказателство за реалност на спорните услуги, както и доказателство че същите са извършени именно от "Еврогруп" ЕООД. Липсват доказателства по делото, които да установят че спорната фактура с предмет "ремонт и поставяне на дървени конструкции" касае именно посочената тента, съгласно одобрените от община Несебър строителни книжа. Доказателства, че тентата е изградена от посочения във фактурата доставчик не са представени както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване. Мотивите на първоинстанционният съд, че в тежест на органа по приходите е да обоснове всички фактически констатации, от които произтичат определените допълнителни данъчни задължения за данъчния субект са незаконосъобразни и същият неправилно е интерпретирал доказателствената тежест на страните. Надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане, следва да установи реалното осъществяване на доставките /услугите/ и използване на техния предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с § 2 ДР на ДОПК. В случая такова доказване не е проведено от ревизираното лице. Предвид специфичния характер на фактурираните услуги: ремонт и поставяне на дървени конструкции за изпълнението на които са необходими компонентите труд и материали, липсата на който и да е от тях сочи на нереалното им извършване. Безспорно е установено по делото, че доставчика "Еврогруп" ЕООД няма назначен персонал по трудов или граждански договор, както и активи с които да извърши документираните услуги. Извършването на услуга е свързано с осъществяването на определен обем разходи, които се документират с първични счетоводни документи и които формират себестойността на услугата, а тя от своя страна е основа за формиране на цената й. В случая не са представени доказателства за документирани и отчетени разходи по изпълнение на услугите, които да могат да бъдат съпоставени със стойностите по фактурите. Фактурата сама по себе си не представлява доказателство за реалност на услугите. Същата е частен писмен документ, от който ревизираното лице черпи изгодни за себе си правни последици-формиране на данъчен кредит. Предвид горното той носи доказателствена тежест да докаже правопораждащия факт-реалното извършване на услугите. Както задълженото лице, така и неговия доставчик не са представили доказателства: договори, протоколи, документи за извършени разходи и за вложени и отчетени материали и труд, с оглед на което реалността на фактурираните услуги се явява недоказана. Предвид горното се налага извода за липсата на възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, както и осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което правилно органът по приходите е отказал признаване на данъчен кредит, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по спорната фактура. Изводите на първоинстанционният съд не кореспондират на събраните по делото доказателства и на материалния закон, което налага отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на жалбата срещу РА. По отношение отменения от съда РА в частта, относно определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО и установената от настоящата инстанция липса на реални доставки на услуги, изводите на органа по приходите, че спорните фактури са лишени от документална обоснованост и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО със стойността им е увеличен финансовия резултат, съответно за 2014 г. и 2015 г., в резултат на което е установен допълнително корпоративен данък в общ размер 1332, 00 лв., ведно с дължимите лихви са правилни и законосъобразни. Осчетоводените от ревизираното лице първични счетоводни документи са лишени от доказателствена сила и не удостоверяват действително предоставени към дружеството услуги, поради което е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и ревизираното лице незаконосъобразно е намалило счетоводния си финансов резултат със стойността на отчетените разходи, които реално не са извършени. Като е стигнал до обратни правни изводи и е отменил РА в частта по ЗКПО, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно предвид изложените по-горе мотиви следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата на "Веронели" ЕООД срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 1583, 67 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на 1187, 25 лв. за изготвяне на касационна жалба по настоящото производство или в общ размер на 2770, 92 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,