Решение № 1490 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2020 г.

Решение № 1490 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Колева, срещу Решение № 2726 от 03.06.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1981/2020 година. С него по жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е отменено уведомително писмо с изх. № 01-2600/3995 от 12.07.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 2, с която на дружеството не е одобрена финансова помощ в размер на 7800, 46 лева за доставка на 2653, 20 кг. круши и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявката в тази й част, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. С жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Ню Проджектс Консулт" ЕООД, в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е постановено при точно установени факти и правилно тълкуване, и прилагане на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 01-2600/3995 от 12.07.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т. 2, с която не е одобрена финансова помощ в размер на 7800, 46 лева за доставка на 2653, 20 кг. круши по заявка за плащане № 04/22.20.0916/83006/10.03.2017 година. С обжалваното решение административният съд е отменил акта в оспорената му част. За да постанови този резултат е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, което било установено с влязло в сила Решение № 2341/13.02.2020 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5966/2019 година. За да се произнесе по материалната законосъобразност на акта, съдът е установил, че "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е бенефициер по схема "Училищен плод" и като такъв е подал заявка за плащане № 04/22.20.0916/83006/10.03.2017 г. за отчетен период 01.02.2017 г. - 28.02.2017 г., за доставени плодове и зеленчуци към учебни заведения. Исканият размер на финансовата помощ е 42 419, 65 лева без ДДС. С оспореното писмо заявката е одобрена частично, като е изплатена финансова помощ в размер на 34 569, 87 лева за доставката на 14 223, 52 кг. плодове и зеленчуци, попадащи в Приложение № 1а към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата). Със същото писмо е отказана финансова помощ в размер на 7800, 46 лв. за доставката на 2653, 20 кг. круши. Мотивът за неодобрението е, че представените от жалбоподателя 3 броя фактури с дати: 28.01.2017 г., 22.02.2017 г. и 28.02.2017 г. за закупени круши от "Фрутария" ООД, гр. Пловдив, са недопустими, тъй като плодовете са закупени от несъседна административна област на областта на учебните заведения, до които са доставени (София-град). Като правно основание за отказа е посочен чл. 9, ал. 1 от Наредбата във връзка с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на Наредбата. Съдът е съобразил установените факти с приложимите материалноправни норми. Приел е, че Наредбата касае доставката до учебните заведения от същата или от съседна административна област и от обекти за търговия с плодове и зеленчуци, които се намират в същата или в съседна административна област, а не се отнася до произхода на стоката, респ. няма изрична забрана за предходни доставки до тези обекти. С оглед съвкупната преценка на представените по делото доказателства, в това число и заключението по назначената и изслушана пред него съдебно-счетоводна експертиза, е приел, че след като фактическата доставка на крушите по процесните фактури е извършена от "Унивег" ЕООД, като същите са били натоварени от логистичен център в с. Мусачево, община Елин Пелин, София – област и разтоварени в с. Герман, област София – град, заложеното изискване е било изпълнено. Обжалваното решение е правилно. По силата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата по схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 45 доставки за учебна година. Доставката на плодове и зеленчуци в учебните заведения, които се разпределят по схемата, с изключение на цитрусовите плодове и бананите, се извършва чрез местни покупки и/или от местните пазари. Според § 1 т. 5 от ДР на Наредбата "местни покупки" са тези покупки, при които плодовете и зеленчуците се доставят от същата или от съседна административна област, включително от търговци на едро и от обекти за търговия на едро. Точка 6 на същата допълнителна разпоредба определя "местните пазари" като пазари за преки продажби, включително стоковите тържища и пазарите на производителите по Закона за стоковите борси и тържищата, както и обекти за търговия с плодове и зеленчуци, които се намират в същата или в съседна административна област. При посочените по-горе правни норми, обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че поставеното изискване е доставката до училищата да е от същата или от съседна административна област и от обекти за търговия с плодове и зеленчуци, които се намират в същата или в съседна административна обаст, като няма изискване за произход на плодовете, респ. няма изрична забрана за предходни доставки до тези обекти. Спазването на това изискване обосновано е поставено от съда и във връзка със спецификата на административна област София – град като е отчетено, че нейният административен център съвпада с този на Софийска област, и че същата е по - малка по площ, която представлява изцяло урбанизирана територия. В настоящия случай, видно и от приетата, и неоспорена от страните съдебно–счетоводна експертиза, която е кредитирана от съда, доставките на круши по фактури: № 1000023143/28.01.2017 г., № 1000023593/22.02.2017 г. и № 1000023707/28.02.2017 г., и трите издадени от "Фрутария" ООД, гр. Пловдив, са фактически доставени от "Унивег" ЕООД. За транспортирането на крушите от "Унивег" ЕООД са представени фактури, ведно с товарителници, от които се установява, че плодовете са натоварени в с. Мусачево, община Елин Пелин, Софийска област, и разтоварени в с. Герман, област София-град, където се намират учебните заведения, и която област безспорно е съседна на София - област. С това зададеното условие по чл. 9, ал. 1 от Наредбата е било изпълнено. Правилно административният съд е приел, че процесното уведомително писмо е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочените от съда нарушения са съществени и са отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, които изискват отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне при спазване на дадените указания. Допълнителен довод за създадената неяснота и ограничителното действие на въведените критерии е и новата редакция на чл. 9, ал. 1 от Наредбата (обн. ДВ, бр. 43 от 25 май 2018 г.), с която са отпаднали условията за доставка от местни покупки или от местни пазари. Същата обаче няма обратно действие. Поддържайки посочените съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С писменото становище по делото, своевременно, ответната страна е поискала присъждане на разноски в размер на 1178 лева. Същата не е представила доказателства, че те са били реално направени за водене на делото пред касационната инстанция. Ето защо, независимо от изхода на делото, поисканата сума не следва да бъде присъдена на страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение