Решение № 11454 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител в Център за градска мобилност ЕАД срещу Решение 831 от 20.04.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело 485/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка принудително задържане на 06.02.2021 година на пътно превозно средство, марка Рено, модел Меган, с рег. [рег.номер на МПС] , посредством техническо средство тип "скоба". Касационният жалбоподател служител в Център за градска мобилност ЕАД, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно е посочил, че съдебното решение не подлежи на обжалване. Процесната принудителна административна мярка (ПАМ) не е от изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. а, т. 6 и 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, който е и санкционираният водач поради паркиране в зелената зона на гр. София без заплащане. Съдът не е взел предвид направеното от касатора оспорване на представената от жалбоподателя снимка на табела, която е без дата и без връзка с конкретния участък. Към процесната дата и процесното място няма подобна табела, което се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. М. Григорова Софийска адвокатска колегия. Ответникът Гарант Хари ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Твърди, че обжалваната ПАМ е приложена от некомпетентен орган. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Сред изчерпателно изброените хипотези в чл. 172, ал. 1, към която препраща ал. 5 на същата разпоредба, не попада решение на административния съд срещу административен акт, с който се прилага ПАМ принудително задържане на ППС посредством техническо средство тип "скоба" по чл. 167, ал.2, т. 2 ЗДвП. Тъй като чл. 172, ал. 5 ЗДвП е разпоредба, която ограничава право на съдебна защита пред касационна инстанция, същата не може да се тълкува разширително. По изложените съображения е основателно възражението на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение съдържа неправилно указание за неговата окончателност. Това указание обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а е относимо единствено към преценката за допустимост на подадената касационна жалба, без обаче да може да преклудира гарантираното от закона право на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 06.02.2021 г., в периода 12.19 ч. - 13.13 ч. лек автомобил, марка Рено", модел Меган", с per. [рег.номер на МПС] , собственост на Гарант Хари ЕООД, е бил паркиран, в гр. София, на ул. Кораб планина около номер 22, в участък, който попада в "зелена зона" на гр. София. При направена проверка от служител на Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ ЕАД), Б. Божков, резултатът бил "неплатил" за зелена зона, поради което служителят на ЦГМ ЕАД приложил ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство, като му поставил техническо средство "скоба". На автомобила е поставено съобщение В 1805905 от 06.02.2021 г., в което били посочени начинът и редът за поставяне на техническо средство тип "скоба" на МПС, както и възможността и условията, при които МПС може да бъде репатрирано в специализиран паркинг. На 06.02.2021 г. е съставен протокол за блокирани автомобили, в който е отразено, че МПС - марка "Рено", с peг. [рег.номер на МПС] в гр. София, ул. Кораб планина е "заскобен" в 12.19 часа. При установяване на нарушението и поставянето на скобата са били изготвени цветни снимки, приложени по делото. На същия ден (06.02.2021 г., в 13.13 ч.), след заплащане на "глоба" в размер на 30 лв., екип на Центъра за градска мобилност ЕАД е свалил "скобата" от автомобила. От свидетелство за регистрация, част I на процесния автомобил се установява, че МПС - марка "Рено", с peг. [рег.номер на МПС] е собственост на Гарант Хари ЕООД. В съдебното заседание е разпитан като свидетел С. Иванов, който е управлявал процесния автомобил. Свидетелят твърди, че на 05.02.21 г. е пристигнал в гр. София, около 20,30 часа, паркирал колата на ул. Кораб планина. Видял, че има знак за зелена зона, на който пишело, че важи за работните дни, като имало и упоменати часове. Тъй като паркирал в петък вечерта, а другият ден бил почивен, решил, че няма да прави нищо. На другия ден установил, че колата му била блокирана със скоба. Същата била махната след като се наложило да заплати 30 лв. Служители му казали, че от януари месец 2021 г. е въведен друг периметър на зелената зона и знакът, на който било посочено, че не важи за почивните дни, не важал. При така описаната фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че оспорваната ПАМ е приложена от компетентен орган - служител на ЦГМ ЕАД, който осъществява функциите си на контрольор в изпълнение на Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), и в изпълнение на Заповед СОА18-РД-95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община и Инструкция за работата на служителите на длъжност контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор, в сектор Принудително задържане от отдел Паркиране, на дирекция Паркиране и мобилност. Съдът счита, че пътните знаци притежават характера на подзаконови нормативни актове, които създават права и задължения за неограничен кръг субекти, като отмяната им действа занапред. Ирелевантно за сигурността на движението е обстоятелството дали същите съответстват на нормативните разпоредби или не и същите следва да се спазват безусловно. След като процесният автомобил е бил паркиран в събота- неработен ден и на улицата на е имало пътен знак обозначаващ, че е зелена зона в работни дни, първоинстанционният съд приема, че нарушението не е било извършено към момента на поставяне на скобата на автомобила, тъй следва да се даде приоритет на знака, а не на НОДТСО. По изложените съображения, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на приложената ПАМ, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и я отменя. Решението е неправилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. В съответствие с чл. 124 НДОТСО, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество ЦГМ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. Относно съответствието на чл. 124 НДОТСО с чл. 167 ЗДвП е налице влязло в сила съдебно решение (Решение 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. 11689/2014 г., VII о.), в което изрично е посочено, че тази разпоредба не противоречи на чл. 167 и сл. ЗДвП, тъй като търговското дружество, чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по организацията на движението на територията на Столична община. В случая със Заповед СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община, т. 1, като такава служба е определен Център за градска мобилност ЕАД, като в т. 6 изрично е предвидено, че контрольорът поставя техническото средство тип скоба. От представената по делото Заповед РД-09-23 от 17.01.2018 г. на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД и приложения Трудов договор РД-12-1П-62 от 01.12.20214 г. и длъжностна характеристика се установява, че Б. Божков е назначен на длъжност контрольор, той и шофьор в ЦГМ ЕАД. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган е правилен и в съответствие с материалния закон, а доводите на ответника за нищожност на оспорваната ПАМ са неоснователни, като цитираната съдебна практика е неотносима, тъй като касае различна фактическа обстановка. С оглед на посочената нормативна уредба, за прилагане на процесната ПАМ, следва да са реализирани няколко елемента от фактическия състав на диспозицията на правната норма: паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; паркирането да е във време, в което е задължително заплащането на цена за паркиране; към момента на проверката от компетентните органи да е установено незаплащане на изискуемата за паркирането в зоната и за часа цена. В случая тези елементи са осъществени кумулативно. Съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на водача на процесното МПС и не ги е преценил с оглед представените по делото писмени доказателства и неговата заинтересованост. Както правилно сочи касаторът, представената от дружеството жалбоподател снимка на табела, е без дата и без връзка с конкретния участък, където е бил паркиран автомобилът. Съдът дори не е обсъдил представените и приети като доказателство по делото схеми на знаково стопанство на процесния участък, от които се установява, че табелите надлежно обозначават вида зона, правилата за паркиране и работното време на зоната, в съответствие с чл. 62 НОДТСО. С кумулирането на отрицателния факт - липса на заплащане на цена за паркиране за лек автомобил, рег. [рег.номер на МПС] , с положителното обстоятелство на паркиран лек автомобил на място, за което се изисква плащане, е осъществен съставът на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 във връзка с чл. 228 АПК, на касатора се дължат разноски в размер на 1 270 лева, от които 70 лева държавна такса и по 600 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд