Решение № 181 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г.
ВКСII гражданско отделение01.02.2017 г.докладчик Златка Русева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение от 28.09.2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 13764/2011 г. по описа на съда, в частта му, постановена спрямо Й. П. А. и П. Д. А.. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда в посочената част.
Мотиви
Решение № 181 от 1.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Със депозираната касационна жалба вх. № 722/5.01.2016 г. от Н. Й. М., Я. Х. Г., С. Х. Г., В. Р. Й. и Т. Р. Х., чрез пълномощника им адвокат Ж. Г. С., против решение от 28.09.2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV Б въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 13764/2011 г. по описа на същия съд, се иска обезсилването му като недопустимо, тъй като е постановено по отношение на страни, починали на различни дати по време на висящността на процеса пред въззивната инстанция, техни наследодатели, а именно: Й. П. А. -поч. 25.01.2012 г., П. Д. А. -поч. 26.03.2014 г. и Л. П. С. -поч. на 17.05.2015 г. С определение № 323 от 3.08.2016 г. по делото се допуска касационно обжалване на решение от 28.09.2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV б въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 13764/2011 г. по описа на същия съд в частта, постановена срещу Й. П. А. и П. Д. А.. Ответниците по касационната жалба Г. П. И., Я. Й. П., Ц. Й. А., М. А. Г., С. С. Н., В. В., Р. Д. Д., Д. А. Д., В. А. Д. и Златка С. С., чрез пълномощника си адвокат Г. Н. Ц., в депозирания отговор на жалбата, я намират за основателна и като такава следва да бъде уважена. Ответницата по касационната жалба М. И. К., чрез пълномощника си адвокат С. Т., моли решението да се обезсили в частта само по отношение на Й. П. А. и П. Д., починали по време на висящността на процеса пред въззивната инстанция и които не са били заместени от техните наследници в производството по делото. Ответникът по касационната жалба В. В. М., чрез пълномощника му адвокат П. Б. П., счита, че следва да се обезсили въззивното решение не изцяло, а само по отношение на наследниците на Й. А. и на П. А.. По въпроса по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно приетото със задължителна практика на ВКС, обективирана с Решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, I го, постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато юридическото събитие е настъпило по време на висящността на спора, съгласно чл. 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В случая, процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или правоприемниците, поради което е без значение дали това събитие и станало известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, като липсата на процесуална правоспособност е пречка за постановяване на решение по същество на спора. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото разрешение на правния въпрос, въззивното решение в частта му, постановено по отношение на страни, починали в процеса на висящото въззивно производство-до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване с постановеното от съда определение, се явява недопустимо в тази част. Видно от данните по делото, съгласно протокол от 2.02.2015 г. за проведеното публично съдебно заседание на 2.02.2015 г./лист 173 от делото/, на Софийски градски съд, го, IV-въззивен състав по в. гр. д. № 13764/2011 г. по описа на съда, с постановеното определение на съда е даден ход на делото по същество, след което същото е обявено за произнасяне с решение, като последното е постановено на 28.09.2015 г. С молба вх. № 141029/17.11.2015 г., подадена от Н. Й. М., Я. Х. Г., С. Х. Г., В. Р. Й. и Т. Р. Х., заявяват, че са наследници на въззивници, починали в хода на производството по делото и молят да бъдат конституирани на тяхно място, съгласно приложените с молбата удостоверения за наследници. С определение от 27.11.2015 г. по делото, въззивният съд е конституирал на основание чл. 120 от ГПК /отм/, съответно: в правата на починалия въззивник Й. П. А. неговият наследник по закон Н. Й. М., в правата на починалия въззивник П. Д. А. нейните наследници по закон Я. Х. Г. и С. Х. Г., в правата на починалия въззивник Л. П. С. нейните наследници по закон В. Р. Й. и Т. Р. Х.. От представеното с горепосочената молба удостоверение № 000267/23.02.2012 г. на СО, район "В.", за наследници на Й. П. А. е видно, че съгласно акт за смърт № 0043/26.01.2012 г., същият е починал на 25.01.2012 г., като е оставил за своя законна наследница Н. Й. М. -дъщеря, т. е. преди датата на проведеното последно съдебно заседание по делото, посочено по-горе, а именно- 2.02.2015 г. Съгласно отразеното в приложеното удостоверение № 2090/13.11.2014 г. на СО, район "В.", за наследници на П. Д. Д., съгласно акт за смърт № 0159/27.03.2014 г., последната е починала на 26.03.2014 г., като е оставила за свои законни наследници Я. Х. Г. -дъщеря и С. Х. Г. -син, т. е. преди датата на проведеното последно заседание по делото, с който същото е било обявено за решаване, а именно-2.02.2015 г. С оглед изложеното, наследниците на починалите страни Й. П. А. и П. Д. А., са конституирани с определение на съда от 27.11.2015 г., след постановяване на въззивното решение от 28.09.2015 г., което е било постановено и по отношение на тези двама починали-страни по делото, поради което в тази му част, по отношение на тези страни се явява недопустимо. Ето защо, съгласно предвиденото в чл. 293, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, обжалваното въззивно решение в тази му част, постановено по отношение на тези две страни-ищци по делото, следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение по отношение на наследниците на починалите по време на процеса ищци Й. П. А. и П. Д. А.. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд